Решение № 805 от 16.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 805 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от Д. АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110140836 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 145-178 АПК.

Образувано е по жалба на Н. К. К. и Т. К. К. срещу Заповед №***********/05.03.2019 г. на кмета на район ******, ***********, инж. Т.

П., с която е постановен отказ да се придобие правото на собственост на наследник на К. Н. К. – ползвател по реда на §4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ върху поземлен имот пл. № ***, к. л. *** и ***, м. ********, /********/, в. з. С.о – *************** с площ от 656 кв. м., тъй като не са налице условията за придобИ.е правото на собственост.

В жалбата се навеждат твърдения за нейната незаконосъобразност, с твърдение че Решенията на ОСЗ – ********* от 2002 г. и 2006 г. за възстановяване правото на бивши собственици, цитирани в обжалваната заповед са нищожни и не пораждат правни последици, като се поддържа, че за имоти, попадащи в зона по § 4 на ПЗР на ЗСПЗЗ, ОСЗ има право само да признава, но не и да възстановява право на собственост, което е в компетентност на кмета на общината, при нереализирано право на изкупуване от ползвателя. По тези съображения се иска отмяна на процесната заповед и признаване правото на наследниците да изкупят процесния имот. Претендират разноски.

В съдебното заседание, проведено на 22.10.2024 г. жалбоподателите се представляват от процесуалния представител адв. С., като заявяват, че поддържат жалбата, сочат, че предпоставките за придобИ.е правото на собственост на наследник на К. Н. К. – ползвател по реда на §4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ са налице, поради което заповедта на кмета на района е незаконосъобразна.

1

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител - юрк.Х. Г., оспорва същата и навежда доводи за нейната неоснователност, като поддържа, че процесната заповед е издадена от надлежен орган, в кръга на компетенциите му и при спазване разпоредбите на материалния закон. Твърди, че ползвателят следва да установи наличието на предпоставките на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Претендира разноски.

Заинтересованите страни И. А. С., Н. С. Д., Л. С. Б., Р. Ц. Ч. и С. С. Ч. се явяват лично в съдебно заседание и не вземат становище.

Заинтересованите страни И. Л. С., Е. В. А. – Б., Е. А. С., Е. И. Д., Д. С.

Д., Д. Д. - Р., Д. Д. К., И. С. К., Д. Е. С., Г. Л. Г., Б. С. Б., Д. Л. Г., Й. И. И., М.

С. С., С. Д. М., К. И. Н., Л. А. Д., С. В. А., Л. Б. И., П. С. З., Н. С. К.-Н., Л. Б.

С., Ю. Е. С. , Р. Д. Б., Б. Д. В., Л. В. В. не се явяват, не изпращат представител, не вземат становище по жалбата.

Заинтересованите страни Л. К. Г., Е. М. и В. М. се представляват от процесуален представител - адв. М., като оспорват жалбата.

По делото е приложена административната преписка.

След като взе предвид изложеното в жалбата и релевираните в съдебно заседание искания и възражения, и прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

Настоящото производство е образувано след решение, постановено по гр.д. № 213/2024 г. на Административния съд –град София, с което е отменено първоинстанционно решение по гр.д. № 9678/2020, по описа на СРС и делото е върнато за събиране на гласни доказателства.

Предмет на производството е жалба от 17.02.2020 г. срещу Заповед – *********** /05.03.2019 г. , издадена от кмета на район „******“ при ***********, с която е отказано изкупуване на имот пл. № ***, м. „********“, в.з. *********, тъй като имотът вече е възстановен на предишните собственици. Жалбоподателите се легитимират като наследници на К. Н. К., на който с Удостоверение № 45 от 05.01.1967 г. на Изпълнителния комитет на СТНС му е предоставено право на ползване на имот с площ 656 кв.м. пл.

№***, к. л. *** и ***, м. ******** /********/, в. з. С.о – ***************.

Процесният имот е заявен за възстановяване по реда на §4a ПЗР на ЗСПЗЗ, с твърдение, че в имота е осъществено строителство преди 01.03.1991 г.

Заявлението е подадено с вх. № ********/18.05.2015 г. до кмета на Район „******“, към ***********. Към същото са приложени документи: удостоверение от 1967 г. за предоставено право на ползване на земеделска земя с площ 656 кв.м. пл. №***, к. л. *** и ***, м.“ ********“ /********/ по силата на 21 ПМС от 1963 г. на баща му К. К..

По делото е приобщена и административната преписка по молба вх. № ******** / 18.05.2015 г., видно от която Н. К. моли да бъде извършена оценка на посочения имот с цел закупуването му, тъй като земята е предоставена като пустееща на баща му К. К. през 1967 г. Като част от преписката са приложени решенията № 9036 от 06.06.2006 г. по заявление от 2005 г. и решение № 8473 от 04.03.2002 г. по заявление с вх. № от 24.02.1992 г., с които е възстановено 2 правото на собственост на наследниците на Г. А. И.. и наследници на Й. Т., Г.и, Б. на имотите, в които попада посочения от жалбоподателите имот в землището на ********* в местността „********“. Решенията са влезли в сила.

От удостоверение № 211 от 14.05.1990 г. , издадено от ОНС ****** на К. К. се установява, че на негово име в кв. *********, има записани следните имоти: дворно място с данъчна оценка 1400 лева и сгради с данъчна оценка 2120 лева.

От основното заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице С. К. се установява, че при направена проверка в СО – район „******“ на 21.05.1992 г., К. Н. К. е подал молба за закупуване и оценка на имота. На 25.08.1994 г. е бил съставен и подписан протокол на комисия, съставена със Заповед № ****** от 22.09.1993 г. на кметски наместник на *** „******“. От констативния протокол се установява, че при направения оглед в имота е установена масивна вила на един етаж с 40 кв.м. застроена площ.

Въпреки установената в имота сграда е била издадена Заповед № ****** от 15.09.1994 г., с която е отказано извършване на оценка на имота по причина, че имотът е възстановен на бивши собственици и е на разстояние по –малко от 30 км. от *****, както и поради мотив, че с протокол № 2/7 и № 3 от 26.01.1976 г. са отнети правата на ползвателите. Няма данни дали тази заповед е влязла в сила или е обжалвана. За сградата няма никакви строителни книжа, документи, позволителен билет и удостоверение за търпим строеж в общината.

От оглед на място, вещото лице установява, че е изградена едноетажна сграда с полувкопан сутерен, поради голямата денивелация на терена, конструкцията е масивно монолитно строителство, стоманобетонен скелет, тухлени стени. Покривната конструкция е дървена, покрита с керемиди.

Подпокривното пространство е необитаемо. Функционалното разпределение на жилищния етаж е тераса, входно предверие, дневна, кухня- бокс, спалня, баня с тоалетна. От терасата е входът към жилищния етаж. От входното преддверие е достъпът до дневната и баня с тоалетна посредством врати.

Дневната е преходна, свързана с врати със спалнята и кухнята- бокс. От входното преддверие посредством стълба се стига до подпокривното пространство. Сутеренът се ползва за складово помещение.

Вещото лице е установило, че имот № **** целият с площ от 4340 кв.м. е разделен на две части: западна с площ от 3260 кв.м. , означена като II ****, възстановена на наследниците на Г. И.. и източна част I **** с площ от 1080 кв.м., възстановена на наследниците на Й. А. Т..

От повторното заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещо лице Ц. И. - А., което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява, че няма данни сградата да е узаконена, предвид липсата на строителни книжа, но вещото лице не може да отговори дали строителството е извършено преди или след 1990 г.

Заключението е прието като неоспорено от страните.

В съдебно заседание от 22.10.2024 г. е разпитан свидетеля К. Г. К. на 78 3 години, който заявява, че бил личен познат на К. К. от 1978 г. Свидетелят водел кучетата си между „*********“ и „С.о“, където К. построил къщата си, двамата били ловци и ходили насам-натам, на лов, и станали много близки. Не знае дали там има регулационен план и дали е създадена вилна зона. Мястото се намирало близо до гората, стръмничко било, някъде 650 кв. м, на което място е построена малката къщичка. Мястото било оградено от едната страна с мрежа, а от другата страна с тел. Строителството на тази къща постепенно започнало през 1982 г., някъде месец април било и полека, полека до 1985 г. бил направен и покрива, и грубият строеж бил готов, но след това довършителни работи. Самата вила била малка около 40 квадрата, вилен покрив, (свидетелят сочи силно скосен покрив), на един етаж е, вътре имало един сутерен (място за багаж), 2 стаи, от които една спалня и баня има една, и това е. Влизал е вътре в къщата. Обзаведена силно казано, много време я обзавеждали, просто примитивна къщичка, в която да се легне и преспи. Сега вече синът на К. си живеел постоянно там със семейството му. От външна страна е измазана къщата. Свидетелят живеел в началото на „С.о“, само че откъм гората, много били близко. Сутеренът се ползвал за багаж, на същия етаж са двете стаи, едната стая е по-голяма, другата е много малка. Тази сграда няма втора плоча, основна втора плоча няма. Етажът се намира върху първата плоча, на същото ниво на сутерена. Не знае къде е живеел К. по време на строителството и преди това. Не бил канен от него на гости през 80те. През 80-те може би събота и неделя най-често се виждали, доста години, защото нямал къде да ходи на разходки с кучетата. Всичко е приключило, това което е направено било направено през 80-те. Сега свидетелят е приятел със сина му. Свидетелят също помагал за строежа на къщата, пренасял е материали към мястото, тъй като не може да влезе превоз от улицата в мястото, защото мястото било стръмно. Къщата била построена от единични тухли малко и четворки малко, а покривът от дъски. Къщата е покрита с керемиди. През 80-те ходил на лов с К., водил го по трънския край ходили на лов. Петък заминавал, събота и неделя на лов и се прибирали, много пъти стоял и там, защото бил си купил една къща и там пребивавал, това било преди 10 години. К. не живеел там постоянно, но идвал да приспива събота, неделя, когато има свободно време, някъде от 1988 г. - 1989 г. Повечето пъти идвал сам. К. бил женен към онзи момент, но не знае как се казвала жена му.

Според свидетеля сутеренът е коридор, който води към стаите на същия етаж.

Когато погледне сградата отпред е висока 5-6 метра, един етаж 5-6 метра според него, пълнеж, който започва зидарията за етажа, изкопани били основите, залети с бетон и след това била направена плочата. При преценка на свидетелските показания, съдът намира, че същите са общи, вътрешно противоречиви и непоследователни /били много близки с К., ходели заедно на лов в трънския регион събота и неделя, но едновременно с това строяли къщата в *********; много време „обзавеждали къщата“, но не познава жена му, дори не знае къде живял К. във времето, в което заявява, че били много близки/ и същевременно не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал /знае с точност квадратурата на къщата и на мястото, но не знае каква е етажността на къщата, какво е разположението: заявява, че 4 сутеренът е на етажа със стаите, а всъщност по СТЕ се установява, че сутеренът е вкопан в земята, заради денивелацията и се намира под етажа със стаите; заявява, че стаите са две, а по СТЕ се установява, че са три –дневна, кухня – бокс и спалня, твърди, че къщата е примитивна, но заявява, че много време я обзавеждали, а освен това по СТЕ е монолитно строителство, включващо сутерен за багаж, етаж със стаи, баня и тоалетна и подпокривно постранство със стълба, с ток и вода/. Тези противоречия и несъответствия мотивират настоящия състав да не кредитира като достоверни свидетелските показания на св. К..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и § 61 и 62 ПЗР ППЗСПЗЗ е уредена нарочна процедура, включваща поредица от действия на ползвателя и на общинската администрация, в резултат на които се стига до придобИ.е правото на собственост: заявление от ползвателя, че желае да изкупи земята, което следва да се подаде до общината в срок до 31.01.1998 г./ §4, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ/; назначена от кмета на общината комисия дава становище относно наличието на законовите представки за придобИ.е на собствеността; въз основа на становището на тази комисия кметът издава заповед, с която признава или отказва да признае правото да се придобие собствеността; заповедта на кмета подлежи на обжалване по административен ред; ако правото бъде признато се възлага извършване на оценка на имота от техническата служба на общината; изготвената оценка се утвърждава със заповед на кмета; тази заповед също подлежи на обжалване по административен ред; след влизане в сила на оценката в тримесечен срок цената следва да бъде заплатена от ползвателя. Заплащането на цената е последното действие, с което приключва реализирането на този сложен фактически състав и което води до придобИ.е правото на собственост.