Определение № 3549 от 29.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3549 гр. София, 29.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Тони Гетов като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело № 20261100606172 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от адв. Ч. – защитник на подс. Д. В. Д. срещу определение от 23.06.2026 година, постановено в разпоредително заседание по НОХД 4351/2026 година на СРС, НО, 107 състав, с което в проведеното разпоредително заседание по делото е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия за връщане на делото на органите на досъдебното производство поради допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила в ОА, довели до ограничаване правото на защита на Д., изразяващи се в неяснота относно квалификацията на инкриминираното деяние, което би попречило на защитата на подсъдимия. Тази неяснота се състои според адв.

Ч. в следното:

- доверителят му е предаден на съд за извършени престьпления по чл. 211, нр, чл.210, ал.1, т.2, нр. чл. 209, ал.1, нр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 316, нр. чл. 209, ал.1 от НК за тона, че в периода от 21.06.2021 г. до 15.072021 г. в гр. София с обв. М.П.Н., с които се били сговорили предварително, в условията на „продължавано престьпление" с три деяния, които осъществяват поотделно един състав, на едно и също престьпление, извършени в непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си за обв. М.П.Н. и за търговското дружество „Карт балд" ЕООд имотна облага, възбудил и поддържал у пострадалите С.Д.К., Д.П.В. и Р.С.М. заблуждение, в резултат на което причинил на същите имотна вреда - общо в размер на 740 590.00 /седемстотин и четиридесет хиляди петстотин и деветдесет лева/, като причинената имотна вреда е в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай.

- Както с за тона, че на 09.07.2021г. в гр. София използвал шест броя неистински частни документи с отбеляза и дати на тях - 06.07.2021 г. - 10.07.2021 г., като за тяхното им съставяне не може да се тьрси наказателна отговорност.

Защитникът счита, че тока избраната правна конструкция не отговаря на събраните доказателства и фактическа обстановка в обвинителния акт, а именно:

По отношение на пострадалия С.Д.К. е било повдигнато на доверителя му обвинение за извършено престьпление „квалифицирана измама" за тона, че на 21.06.2021 г. доверителят 1 му е поддържал възбуденото от лругия обв. Н. заблуждение за реализиране на уговорена печалба, като имуществените разпореждания са били извършени съответно на 23,06.2021 г., 24.06.2021г. и 28.06.2021 г., които действия представляват самостоятелна престъпна дейност в рамките на първото обвинение с тона пострадало лице.

По отношение на пострадалия Д.П.В. - е било повдигнато на доверителя ми обвинение за извършено престьпление „квалифицирана измама" за тона, че на 22.06.2021 г. доверителят му е поддържал възбуденото от другия обв. Н. заблуждение за реализиране на уговорена печалба като имуществените разпореждания са били са били извьршени съответно на 02.07.2021 г. и 05.07.2021 г. които действия представляват самостоятелна престьпна дейност в рамките на второто обвинение с тона пострадало лице.

- По отношение на пострадалия Р.С.М. било повдигнато на доверителя му обвинение за извършено престъпление „квалифицирана измама" за тона, че на 14.07.2021 г. доверителят му е възбудил заблуждение у пострадалия, като на 15.07.2021 г. другия обв. Н. поддържал вече възбуденото на 14.07.2021 г. заблуждение за реализиране на уговорена печалба като имуществените разпореждания са били извършени съответно на 15.07.2021 г., които действия представляват самостоятелна престьпна дейност в рамките на третото обвинение с тона пострадало лице, като действията му на имуществено разпореждане са нзвършени на няколко пъти в различни банкови клонове с на различни места, внлючително и от територията на гр. Перник.

На лист 18 от обвинителния акт, предпоследен и последен абзац е посочено, че на 15.07.2021г. в 15.35 часа свидетеля М. е посетил клон на „Пощенска банка", където извършил финансова операция за сумата от 240.00 /двеста и четиридесет хиляди лева/ по посочена банкова сметка, като незабавно след тона на същата дата е било уговорено със свидетеля К.А.И. да учреди на свое име тьрговско дружество „Карт билд" ЕООД с посочената балкона сметка, по която е извършен превода - тези обстоятелства се явяват обективно невъзможни и неверни, по отношение посочените действия и счетоводни операции.

На лист 33, първи абзац от обвинителния акт, като правна и словесна квалификация на квалифицираното престьпление „измама" е посочено, че причинената имотна вреда е едновременно и в „големи размери" и в „особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай", което е абсолютен правен „нон сенс" и двете квалифициращи обстоятелства на този състав на престъпление не могат да съществуват едновременно.

По отношение повдигнатото обвинение по чл.316, нр. чл.309, ал. 1 от НК - счита, че са налице следните процесуални нарушения - липсва в диспозитива на обвинителния акт мястото в гр.София, където са използвани шестте броя неистинскн частни документи, като посочените шест броя неистински частни документи - спогодби по чл.417, т.3 от ГПК с дати върху тях - от 06.07.2021 г. до 11.07.2021 г. представляват отделни състави на документно престьпление, респективно състав на документно престьпление, ползван в условията на продължавана престьпна дейност по чл.26, ал.1 от НК, каквото разграничение не е посочено и формулирано в изготвения обвинителен акт.

В жалбата се изразява несъгласие с доводите на първата инстанция, че не е допуснато съществено отстранимо на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подс. Д., изразяващи се в посочените по-горе неясноти в ОА.

Иска се обжалваното определение по чл. 248, ал. 5 НПК да бъде отменено и обвинителният акт да бъде върнат на прокуратурата за отстраняване на процесуалното нарушение, посочено по-горе.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид изложените в частната жалба оплаквания и провери изцяло материалите по делото и правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:

2

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК, поради което е допустима, но е неоснователна.

Първоинстанционният съд е приел, че сочените от защитника на допуснати съществени процесуални нарушения на ДП и в ОА, изразяващи се в неяснота на повдигнатото обвинение са неоснователни. Настоящият въззивен съдебен състав споделя доводите на контролирания такъв, че обвинителния акт в цялост /в обстоятелствената му част и в диспозитива/ отговаря на всички изисквания за такъв съгласно НПК, тъй като са описани всички фактически обстоятелства, очертаващи съставомерните елементи на деянията за посоченото в обвинителния акт престъпление, като между обстоятелствената част и диспозитива няма противоречие. На въпроса дали определени факти и обстоятелства са доказани или не / напр. кой е възбудил и кой е поддържал заблуждение у пострадалите, къде и дали са използвани инкриминираните неистински частни документи, възможно ли е да се учреди „Карт билд“ЕООД и да му се открие банкова сметка, по която да се прехвърлят суми и пр./, съдът ще отговори с крайния си акт.

Не е налице и несъответствие в правната квалификация на деянието по чл.211 вр. чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК по отношение на подс. Д.. Разпоредбата на чл.211 от НК е квалифициран случай на измама, като квалифициращите обстоятелства са измамата да е в особено големи размери и да представлява особен тежък случай. На л.23 от ОА прокурорът подробно се е аргументирал защо приема, че вредните последици от деянието са в „особено големи размери“, посочил е, че тази квалификация поглъща квалификацията „големи размери“. Аргументирал се е и защо приема, че деянието на всеки един от двамата подсъдими / Д. и Н. / представлява особено тежък случай. Вярно е, че в обстоятелствената част / л.25 / и в диспозитива /л.33/ на ОА по отношение на подс. Д. е посочено, че „… причинената имотна вреда е в големи размери, причинената вреда е в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай…“. В случая настоящият съдебен състав намира, че става въпрос за очевидна фактическа грешка относно „… причинената имотна вреда е в големи размери“., допусната от прокурора, отстранима по реда н чл.248а от НПК. Това е така, тъй като, както бе отбелязано по-горе в обстоятелствената част на ОА прокурорът подробно е описал защо вредните последици от деянието са в „особено големи размери“, както и защо деянието на всеки един от двамата подсъдими / Д. и Н. / представлява особено тежък случай. Не на последно място следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл.211 от НК не съществува квалифициращото обстоятелства „големи размери“.

Предвид гореизложеното въззивният съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна. Ето защо водим от горното и на основание чл. 345 ал.1 от НПК СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПОТЪРЖДАВА определение от 23.06.2026 година, постановено в разпоредително заседание по НОХД 4351/2026 година на СРС, НО, 107 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4