Решение № 153 от 18.07.2024, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Гражданско дело 829/2023
- Вид
- Решение № 153
- Подписан
- 18.07.2024
- Състав
- Живка Димитрова Петрова
Други актове по делото
- Протоколно определение № 313 от 28.06.2024 · Живка Димитрова Петрова
- Протоколно определение № 311 от 28.06.2024 · Живка Димитрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.355 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5 - 10 · Закон за наследството
- чл.5 - 10 · Закон за наследството
- чл.5 - 10 · Закон за наследството
- чл.5 - 10 · Закон за наследството
- чл.5 - 10 · Закон за наследството
- чл.5 - 10 · Закон за наследството
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.109 · Закон за собствеността
- чл.34, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.70, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.92 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 153 гр. Свиленград, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Ц. Ив. Д. като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20235620100829 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искове с правна квалификация чл.34, ал.1 от ЗС – за делба на съсобствени недвижими имоти. Движи се по реда на чл.341 и сл. от ГПК и се намира в първа фаза – по извършване на делбата.
Ищцата М. Я. Т. твърди, че с ответницата С. Г. В. са съсобственици на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. С************, с площ: 613 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 1078, квартал 31, парцел VI, при съседи:
***,
***,
***,
***,
***, ведно с построените в имота Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение на сградата: жилищна сграда – еднофамилна, с предназначение на обекта: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с площ:
65,00 кв.м., с прилежащи части: избен етаж, който неправилно бил заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се на етаж -1 /минус едно/, с площ: 84 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта - ***, над обекта - ***; Сграда с идентификатор ***, със застроена площ: 26 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: гараж; Сграда с идентификатор ***, със застроена площ: 16 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда.
Ищцата твърди, че делбените имоти били собственост на родителите й 1
Я. и А.Б., за което те притежавали констативен нотариален акт за собственост № 193, том I, дело № 329/1961 г. на Свиленградски районен съдия. Ищцата придобила по наследство от родителите си 1/2 ид. част от правото на собственост върху имотите, за което се снабдила с констативен нотариален акт № 196, том III, дело № 483/2018г. по описа на нотариус с рег. № 354 по РНК.
Останалата 1/2 ид. част от собствеността придобила по наследство майката на ответницата - В. Я. Г.. Последната дарила на дъщеря си - ответницата С. Г. В. собствените си 1/2 ид. част от делбените имоти – с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 147, том 7, дело 1002 от 02.08.2018г.
Поради липса на съгласие за доброволно прекратяване на съсобствеността, от съда се иска да допусне делба между страните по отношение на гореописаните сгради и самостоятелни обекти в сграда, при законните квоти от правото на собственост. Не е поискано от ищцата делба на поземления имот, в който са разположени сградите, както и на самостоятелния обект в сграда с идентификатор ***.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете за делба като неоснователни. Прави възражение за придобиване на процесните имоти въз основа на давностно владение, което присъединила към това на праводателя си – нейната майка В.
Я. Г.. Последната завладяла имотите след месец май 2008г., от когато силно се влошили отношенията между нея и сестра и – ищцата по делото, поради това, че тя отказала да помогне в грижите за майка им. Впоследствие всички разходи по погребенията и изграждане на надгробни паметници били поети от ответницата, без ищцата да участва в тях. Ищцата не била осъществявала фактическа власт върху имотите поне от 1967г. Ответницата, след смъртта на майка си В. Я. Г., починала на 23.08.2018г., осъществявала фактическа власт върху имотите, като ежемесечно ги посещавала, поддържала ги, заплащала всички данъци, такси и режийни разноски, свързани с тях, както и извършвала необходимите ремонти. След месец май 2008г. В. Я. Г. започнала да владее имотите единствено за себе си, като демонстрирала това своене и пред сестра си – ищцата М. Я. Т.. След смъртта на В. Я. Г. дъщеря й – ищцата С. Г. В. продължила да владее имотите за себе си, като демонстрирала своенето им и пред своя брат В.Г.В., с когото имали уговорка те да останат в собственост на ответницата.
Ответницата оспорва констативния нотариален акт за собственост, с който ищцата е призната за собственик на 1/2 идеална част от процесните имоти, като моли съда да го отмени или „да го обяви за нищожен“.
Последното искане не е прието за разглеждане в производството, съображения за което съдът е изложил в определението си по чл.140 от ГПК.
При условие на евентуалност, ако „съдът не установи посоченото придобиване по давност“, ответницата моли съда да не допуска делба на процесните имоти, като излага съображения , относими към извършването на делбата, а не към допустимостта й – за извършени в делбените имоти подобрения.
Същевременно, по искане на ответницата, на основание чл.341, ал.2 от 2
ГПК, в делбата е включен поземления имот с идентификатор ***, в който са разположени процесните сгради.
В срока по чл.212, вр. с чл.131, ал.1 от ГПК, ответницата е подала насрещна искова молба (поправена с молба от 02.04.2024г.), с която е предявила срещу ищцата иск за признаване за установено по отношение на ищцата, че ответницата е придобила въз основа на давностно владение 1/2 ид. част поземления имот с идентификатор ***, самостоятелния обект в сграда с идентификатор *** (включително съответната идеална част от прилежащата част, заснета като обект с идентификатор ***), и сградите с идентификатори *** и
***, „въз основа на което право М. Я. Т. искала делбата им в настоящото производство“. Т.е. поискала е съдът да я признае за собственик на целите имоти, от които 1/2 ид. част е придобила по дарение от майка си, а 1/2 ид. част е придобила по давност.
С оглед изложеното, ответницата иска от съда да отхвърли предявените от ищцата искове за делба и да уважи предявените от нея установителни искове за собственост, като в същото време не оттегля искането си за делба на поземления имот.
Ответницата М. Я. Т. оспорва направените с отговора възражения и предявените срещу нея установителни искове за собственост. Оспорва твърденията за влошени отношенията между нея и сестра и В. Я. Г., като твърди, че те са били много добри и че двете, с взаимни усилия са се грижили както за общите имоти, така и за своите родители. Оспорва като неверни и твърденията, че ищцата се била дезинтересирала от делбените имоти и че сестра й ги била завладяла. Не отговаряли на истината и твърденията, че ищцата не се грижила за майка си и че ответницата се грижила за нея. Оспорва и твърденията, че ответницата осъществявала фактическа власт върху имотите, поддържала ги и заплащала всички данъци за тях. Посочва, че ответницата живеела постоянно в гр. София и до смъртта на майка й, отношенията между страните били много добри, а относно данъците на делбените имоти – парите за данъци всяка година били осигурявани от ищцата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235, ал.2, във връзка с чл.12 от ГПК, обсъди доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:
Представен е Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност /констативен/ № 193, том I, дело № 329/1961г., съставен на 28.08.1961г. от Свиленградски районен съдия, с който Я. Д.Б. е признат за собственик въз основа на давностно владение и наследство на следния недвижим имот: дворно място от 506 кв.м., ведно с построената в него къща, находящо се в гр. Свиленград, което дворно място е обособено в парцел XI, план. № 1102 в квартал 21 по плана на град Свиленград. На гърба на акта е съдебно удостоверено, че с нот. акт № 82, т.III, д. № 912/1975г. Я. Д.Б. е продал на В. Я. Б. втория етаж от двуетажната жилищна сграда, построена върху дворното място, обособено в парцел XI – 1102 в кв.21 по плана на гр.
3
Свиленград. Последното се установява и от самия нотариален акт № 82 от 22.10.1975г., копие от който е представен от ищцата.
Между страните не е спорно, а и от представената скица е видно, че описаното в нотариалния акт № 193 от 1961 г. дворно място е идентично с делбения поземлен имот с идентификатор ***, а описаната в същия акт къща е идентична с разположената в имота жилищна сграда с идентификатор ***. От скицата на имота е видно също, че в него са разположени и две други сгради (освен жилищната), а именно: сграда с идентификатор *** – гараж и сграда с идентификатор
*** – селскостопанска сграда. От скица на сграда с идентификатор *** е видно, че същата е с брой етажи: 2 и с брой самостоятелни обекти в сградата: 3. От скица на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** е видно, че този обект представлява първи жилищен етаж, над него е самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** – втори жилищен етаж, а под него е самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** – сутерен/ приземен етаж.
Въз основа на тези писмени доказателства съдът приема за установено, че процесния поземлен имот и построената в него двуетажна жилищна сграда със сутерен са били собственост на Я. Д.Б., легитимиращ се като собственик с констативния нотариален акт № 193 от 1961г., който не е оспорен. Няма основание този документ да бъде изключен от доказателствения материал на основание чл.183, ал.1 от ГПк, тъй като по искане на ответницата, ищцата го е представила като официално заверен препис.
Видно от представеното удостоверение за наследници, Я. Д.Б. е починал на 30.01.1999г. и е оставил на законни наследници съпруга А.Т. Б. (поч. на 10.03.2014г.), дъщеря М. Я. Т. – ищцата и дъщеря В. Я. Г. (поч. на 23.08.2018г.) – майка на ответницата. От удостоверението е видно също, че законни наследници на В. Я. Г. (поч. на 23.08.2018г.) са ответницата С. Г. В. (дъщеря) и В.Г.В. (син). Съобразно разпоредбите на чл.5 – 10 от ЗН, законните наследници на Я. Д.Б. – преживялата го съпруга А. и дъщерите М. и В. го наследяват при равни права, а след смъртта на А. (поч. на 10.03.2014г.) дъщерите й придобиват по 1/2 ид. част от наследствените имоти.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот /констативен/ № 196, том III, дело № 483/2018г. на нотариус с рег. № 354 по РНК, вписан в Служба по вписванията – гр. Свиленград с дв.вх.рег. № 3232 от 30.10.2018г., Акт № 53, том 11, дело № 1467/2018г., ищцата М. Я. Т. е призната за собственик на основание наследяване на следните недвижими имоти: 1/2 ид. част от Поземлен имот с идентификатор ***; 1/2 ид. част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се на етаж – 1 /минус едно/ в сграда с идентификатор ***; 1/2 ид. част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се на етаж 1 /едно/ в сграда с идентификатор ***; 1/2 ид. част от Сграда с идентификатор *** – гараж; 1/2 ид. част от Сграда с идентификатор *** – селскостопанска сграда.
4
Представена е Нотариална покана с рег. № 27347, том 10, № 99, от 24.11.2017г. по описа на нотариус с рег. № 039 по РНК, видно от която В. Я. Г. е поканила сестра си М. Я. Т., в 30-дневен срок от получаването й, да закупи притежаваните от нея 1/2 ид. част от съсобствените им имоти: Поземлен имот с идентификатор ***, построените в него гараж и селскостопанска постройка, сутеренен етаж, етаж едно и таван на построената в имота къща на два етажа, със съответно посочени в поканата идентификатори.
След отправяне на поканата, с договор за дарение, сключен с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 6, том I, дело № 321/2018г. на нотариус с рег. № 354 по РНК, вписан в Служба по вписванията – гр.
Свиленград с дв.вх.рег. № 2209 от 02.08.2018г., Акт № 147, том 7, дело № 1002/2018г., В. Я. Г. дарява на дъщеря си С. Г. В. 1/2 ид. част от Поземлен имот с идентификатор ***; 1/2 ид. част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се на етаж – 1 /минус едно/ в сграда с идентификатор ***; 1/2 ид. част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се на етаж 1 /едно/ в сграда с идентификатор ***; 1/2 ид. част от Сграда с идентификатор *** – гараж; 1/2 ид. част от Сграда с идентификатор *** – селскостопанска сграда.
Разпечатката съдържа 41 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75fb4665-6057-48bb-86eb-8b21ca19f184