Решение № 1780 от 26.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1780 гр. Пловдив, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330203809 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

23-3389000114/09.05.2023г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив, 06 РУПловдив, с което на Т. Г. Ф. е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 121 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване (НП е връчено на 16.06.2023г., а жалбата е подадена на 22.06.2023г.), от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на 1 атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Наказателно постановление № 23-3389-000114/09.05.2023г. е издадено от Началник Сектор В ОДМВР-Пловдив, 06 РУ-Пловдив за това, че на 19.04.2023г., в 17,19 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Лотос“ до номер 2, жалб. Ф. е управлявала лек автомобил „Киа“ с рег. № ****, чужда собственост, като е извършила следното нарушение – при наличие на вода и кал на пътното платно не се съобразява с пешеходците и преминавайки ги изцапва, с което виновно е нарушила чл. 121 от ЗДвП. На основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.

185 от ЗДвП е била наложена на жалбоподателката глоба в размер на 20 лв.

Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН Серия G A № 630110/19.04.2023г., издаден от св. А., съгласно който било констатирано, че на 19.04.2023г., в 17,19 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Лотос“ до номер 2, жалб. Ф. е управлявала лек автомобил „Киа“ с рег. № ****, чужда собственост, като е извършила следното нарушение – при наличие на вода и кал на пътното платно не се съобразява с пешеходците и преминавайки ги изцапва, с което виновно е нарушила чл. 121 от ЗДвП.

Съдът прие, че така описаното в наказателното постановление е реално осъществилото се в действителността. От разпита на св. А. се установява, че управляваният от жалбоподателката автомобил е преминал покрай него, колегите му полицейски служители и екип на ЦСМП, като е опръскал същите. Описаното в АУАН не се отрича и от жалбоподателката, нито са представени доказателства, оборващи посоченото, поради което и с оглед презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съдът възприе така описаната обстановка.

При така приетото от фактическа страна обаче, съдът намира, че с оглед на събраните по делото доказателства, деянието на жалбоподателката се явява несъставомерно.

На първо място, от обективна страна, законодателят е обвързал наличието на административно нарушение по чл. 121 от ЗДвП с неспазване на задължението на водача да преминава с такава скорост, с която да не причини изцапване на пешеходците. В случая, нито в АУАН, нито в НП, са изложени твърдения, че скоростта на водача на автомобила е била несъобразена със съответното състояние на пътното платно и наличните на тротоара 2 пешеходци. Нещо повече, в хода на съдебното производство този факт остана от своя страна и недоказан. При разпита на актосъставителя-очевидец се установи, че скоростта на жалбоподателката е била съобразена с атмосферните условия –„Не мина с висока скорост, беше с нормална скорост“ – св. А. в разпита от 18.09.2023г.

На следващо място, деянието се явява несъставомерно и от субективна страна. В случая липсват обстоятелства, които да обусловят умишлено поведение на жалбоподателката – в тази връзка се съобрази нормалната скорост, с която е преминала по пътното платно. От събраните по делото доказателства се установява и че на процесното място е имало шахта, в която жалбоподателката е хлътнала, вследствие на което е и опръскала намиращите се на тротоара лица. В разпита си актосъставителят А. изрично посочва, че с оглед на насъбралата се вода, жалбоподателката е нямало как да види наличната дупка, а оттам и да съобрази поведението си с нея – „общо взето тя и жената нямаше вина, защото наистина хлътна в една дупка и оттам ни опръска всички…там явно шахтата е нямала капак…Имаше много вода и просто колата й падна в дупката…пак казвам, жената нямаше вина, нямаше откъде да знае за тази дупка…тя и да се съобразява, дупката под водата няма как да я види. Просто хлътна в дупката и ни изпръска“ – св. А. в разпита от 18.09.2023г. Съгласно чл. 15 от НК, приложим и в административно-наказателните производства на основание чл. 11 ЗАНН, не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици – случайно деяние. В случая безспорно както с оглед възраженията на жалбоподателката, така и с оглед разпита на актосъставителя, а и от представения снимков материал на процесната шахта, се установява, че водачката не е била длъжна и не е могла да знае, че шахтата не отговаря на законовите изисквания и поконкретно на чл. 26, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-8 от 17.05.2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи, съгласно който входните отвори на ревизионните шахти, проектирани под улици, се предвиждат с капаци с горна повърхност на нивото на уличната настилка и отговарят на следните изисквания: 1. съответстват на класа на натоварване на улицата; 2. осигуряват безопасността на пътя и са осигурени срещу вандализъм; 3. осигурени са срещу пропадане. В тази насока, очакваното както от жалбоподателката, така и от всеки гражданин, 3 заплащащ данъците си, е, че държавата следва да предостави на участниците в движението годни за движение пътища, включително без дупки и чиито шахти отговарят на горепосочените изисквания, като обратното няма как да бъде вменено в нейна вина, още повече и че с оглед струпалата се вода, наличната опасност не е била видима, а и няма данни процесната шахта да е била обезопасена и водачката да е била предупредена за опасността на пътя при условията на чл. 13 от ЗДвП. С оглед на горното, деянието на жалбоподателката не се явява виновно извършено, поради което и липсва елемент от състава на процесното административно нарушение.

При така изложеното, процесното наказателно постановление се явява неправилно, поради което и същото следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-3389-000114/09.05.2023г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив, 06 РУ-Пловдив, с което на Т. Г. Ф., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 121 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4