Решение № 92 от 26.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Варна, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20243100900018 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по жалба, подадена от името на “Антик енд Голд-Заложна къща“ ЕООД, с ЕИК 148126006, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №39, ет.4, ап.8, представлявано от Анна К. Карагеоргиева, с адрес за призоваване: гр.В., ул.“Д.“ №**, ет.*, ап.**, чрез адв.Н. Т., против Отказ с рег.

№20210416152615-2/10.01.2024г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по Заявление обр.ГЗ с вх.№20210416152615/16.04.2021г. за обявяване по партидата на търговеца на Декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч.

В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваният отказ, като се оспорват мотивите на длъжностно лице по регистрацията /ДЛР/, че липсата на представена към заявлението Декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч, в която личните данни на декларатора да са заличени, е пречка за извършване на исканото вписване.

Поддържа се, че съгласно чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване и за предоставянето на публичен достъп до тях. Твърди се, че в случая е налице презумираното съгласие по смисъла на чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, респективно че за да се извърши вписването, не е необходимо към заявлението да се представя препис от въпросната декларация със заличени в нея лични данни. На следващо място се поддържа, че чл.2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ предвижда за задължение за регистърният орган да не вписва обстоятелства и да не обявява актове във вид, съдържащ лични данни, поради което длъжностното лице 1 няма основание да постанови отказ, а следва да изпълни задължението си като обяви заявения акт без информацията, представляваща лични данни. Моли се за отмяна на атакувания отказ и вписване на заявените обстоятелства.

При условията на чл.25, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ от Агенцията по вписванията, е постъпил отговор, с който се поддържат доводи за неоснователност на жалбата, които по същество, са идентични с мотивите на атакуваният отказ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 от ЗТР от легитимирано лице-заявител по чл.15, ал.1, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е процесуално допустима.

С Отказ №20210416152615-2 от 10.01.2024г. длъжностното лице при Агенция по вписванията е отказало на заявителя “Антик енд Голд-Заложна къща“ ЕООД, с ЕИК 148126006, по Заявление с вх.№20210416152615 от 16.04.2021г., вписване по партидата на търговеца на Декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. В мотивите към отказа е посочено, че на 05.01.2024г. след преценка от ДЛР на подаденото заявление и придружаващите го документи, на заявителя са дадени указания по смисъла на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ за прилагане на декларация за липса на дейност със заличени лични данни. Прието е още, че тридневен срок по чл.22, ал.5 вр. с чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, е изтекъл на 10.01.2024г. и тъй като дадените указания не са изпълнени, е постановен обжалваният понастоящем отказ.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/, дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл.286 от ЗН, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система, и платена ли е дължимата държавна такса. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното 2 обстоятелство е надлежно удостоверено, според изисквания на закона, от представените доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Горният извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.

Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/ и платена ли е дължимата държавна такса. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона от представените доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Горният извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.

Съгласно чл.62б от Наредба №1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, подлежащата на обявяване Декларация по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството, че не е осъществявана дейност през предходната календарна година, се представя за обявяване със заявление по образец съгласно Приложение №Г3, като към заявлението се прилагат Декларация по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството и подлежащата на обявяване декларация, в която личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени.

От представеното по делото копие от преписката по Заявление с вх.

№20210416152615/16.04.2021г., се установява, че като приложения към него заявителят е представил единствено Декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. за липса на дейност, в която личните данни на декларатора не са заличени.

Така описаният документ принципно не е достатъчен за да бъде извършено исканото от жалбоподателя вписване. Не са били налице обаче основания за ДЛР да постанови атакуваният отказ, доколкото този пропуск, е следвало да се отстрани по реда на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, като нередовността е трябвало да бъде действително, а не формално, съобщена на жалбоподателя от длъжностното лице, с указания за отстраняването ѝ.

3

Съобразно разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ указанията на ДЛР се оповестяват по електронната партида на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел, не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра. В разглеждания казус заявлението за вписване е подадено на 16.04.2021г., а указанията за отстраняване на констатираните нередовности в документацията са обявени на 05.01.2024г., т.е. със закъснение от почти 2 години и 9 месеца, като е срока за изпълнението им е три работни дни от оповестяването.

Вярно е, че трайната съдебна практика е приела, че срокът по чл.22, ал.5 от ЗТР е инструктивен, но неспазване на този срок от страна на длъжностното лице по регистрация, не следва да рефлектира негативно в правната сфера на заявителя и да нарушава неговите права, особено при допусната такава съществена забава от ДЛР. Правилото за отстраняване на нередовности от заявителя в тридневен срок, има смисъл само, ако длъжностното лице спазва инструктивните срокове, т.е. да е изпълнило задължението си оповестяване на указанията по електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в Търговския регистър. Когато длъжностното лице не е спазило законовия срок за даване на указания, за да се приеме, че указанията са надлежно дадени на страната и да се приложи чл.22, ал.5, изр.последно от ЗТРРЮЛНЦ, като се постанови отказ, следва да бъде даден реален срок за тяхното изпълнение. В конкретният случай изпълнението на дадените от ДЛР указания в предоставения срок, се явява обективно невъзможно, доколкото не може да се очаква търговецът да следи ежедневно партидата си за евентуално дадени указания в продължение на период от над две години и осем месеца. Така дадените указания само формално следва буквата на закона, като реално не могат да произведат целеният от духът /точният смисъл/ на закона ефект за корекция на пороците и извършване на исканото вписване.

В контекста на гореизложеното съдът приема, че длъжностното лице по регистрацията, не е дало надлежни указания на заявителя за представяне на доказателства със заличени лични данни, т.е. че реално не е изпълнило процедурата по чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, респективно че неизпълнението на указанията от заявителят, не може да бъде санкционирано с отказ за вписване.

На следващо място съобразявайки даденото с ТР №1/2020г. по т.д.№1/2020г. на ОСТК на ВКС разрешение по въпроса относно правомощията на съда при обжалване на отказ по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът намира, че при разглеждане законосъобразността на постановеният отказ, следва да отчете настъпилата промяна в обстоятелствата, а именно че жалбоподателят /заявител в регистърното производство/, е отстранил констатираната от ДЛР нередовност, тъй като към иницииралата настоящото производство жалба, е представена необходимата Декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч със заличени лични данни.

Воден от горното съдът намира, че към момента на сезирането му са изпълнени всички изисквания, обуславящи редовността на процесното заявление, поради което заявлението за обявяване на декларацията по следва да бъде уважено.

С оглед изложеното, съдът намира, че атакувания отказ, следва да бъде отменен, като 4 незаконосъобразен и на основание чл.25, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията, следва да бъдат дадени задължителни указания за произнасяне по заявеното вписване със Заявление с вх.№20210416152615 от 16.04.2021г.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Отказ с рег.№20210416152615-2/10.01.2024г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по Заявление обр.ГЗ с вх.