Определение № 150 от 08.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. Велико Търново, 07.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА П. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500079 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 121 от ГПК.

С протоколно определение от 18.12.2023 г. на Ловешки окръжен съд по гр. д. № 180/2023 год. производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС – гр. Ловеч.

Частна жалба против това определение е подадена от ищцата А. И. Ю. чрез пълномощника адв. М. К. с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и с искане за неговата отмяна. След получаване на заключението на СТЕ относно цената на иска съдът е следвало да прекрати делото поради неподсъдност и да го изпрати на РС – Ловеч, а не да насрочва открито съдебно заседание. Налице е хипотезата на чл. 270, ал. 4 от ГПК – решението, което ще се постанови по делото не може да бъде обезсилено само поради това, че искът не е бил подсъден на районен съд. Докладчикът по делото е следвало да се отведе от разглеждането му, тъй като се е произнесъл по друго дело със същия предмет, по което ответниците по настоящия иск са ищци (гр. д. № 47/2023 г. по описа на РС - Ловеч).

Не е постъпил писмен отговор от насрещните страни.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Ищцата А. И. Ю. е предявила пред ЛОС искове с правно основание чл. 109 от ЗС против Н. И. Н. – за осъждането му да премахне незаконно изградената порта, с която е затворена улица „тупик“, намираща се между имот с ид. *** по КККР на гр. Ловеч и имот на ищцата с ид. ***, която пречи на ищцата да 1 реализира правото си на ползване и одобрения инвестиционен проект и против М. Б.

П. – за осъждането й да премахне незаконно изграденото допълващо застрояване в ПИ с ид. ***, което пречи на ищцата да реализира правото си на ползване и одобрения инвестиционен проект.

Посочената в исковата молба цена на исковете е 115 239 лв.

С Определение от 27.04.2023 г. по образуваното гр. д. № 180/2023 г. ЛОС приел, че цената на предявените негаторни искове срещу двамата ответници следва да бъде определена съобразно паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за премахване на портата и сградата, представляваща допълващо застрояване, поради което, на осн. чл. 70, ал. 3 от ГПК допуснал съдебно-техническа експертиза за определяне на разходите. До пределяне на окончателната цена на исковете задължил ищцата да внесе ДТ в размер на 200 лв., като до внасянето й оставил исковата молба без движение.

След внасяне на определената първоначална ДТ и отстраняване на други нередовности на исковата молба, същата е била разменена с насрещните страни, които в писмените си отговори са оспорили предявените искове и са повдигнали въпроса за цената на иска и за родовата подсъдност на спора.

Делото е било насрочено в открито съдебно заседание.

Изготвено е заключение на съдебно-техническата експертиза, според която стойността на разходите за материали и труд за премахване на портата, с която е затворена улицата „тупик“, е 590.15 лв., а за премахване на сградата-допълващо застрояване – 1 993.38 лв.

В открито съдебно заседание на 18.12.2023 г. ищцата чрез адв. К. направила искане за отвод на съдебния състав на осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, което не е било уважено. Изслушано било вещото лице и било прието заключението на съдебнотехническата експертиза. Съдът определил цената на предявените искове в размер на 590.15 лв. по отношение на ответника Н. И. Н. и 1 993.38 лв. спрямо ответника М. Б. П. и с оглед на така определената цена прекратил производството по делото и го изпратил на Районен съд – Ловеч.

Частната жалба против определението е подадена в срок, от легитимирана страна, допустима е за разглеждане съгласно чл. 274 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 121 от ГПК, но е неоснователна по съществото си:

Въззивната инстанция намира за правилен извода на първостепенния съд, че компетентен да разгледа спора по правилата на родовата подсъдност е районен съд.

Предявените от ищцата искове са с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да извършат определени заместими действия- премахване на порта и сграда. В този случай, съгласно Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. на ВКС по т.

2 д. № 4/2015 г., ОСГК – т. 1, цената на исковете е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията. Тази оценка е била трудно определима към датата на предявяване на исковете, поради което, напълно в съответствие със задълженията си по чл. 70, ал. 3 от ГПК, първоинстанционният съд е определил приблизително цената и доколкото остойностяването на разходите за материали и труд за премахване на портата и сградата е изисквало специални знания, е назначил съдебно-техническа експертиза. Съобразно заключението на вещото лице, цената на исковете срещу двамата ответници е съответно 590.15 лв. и 1 993.38 лв., поради което, компетентен да ги разгледа по правилата на родовата подсъдност съгласно чл. 103 от ГПК е районният съд.

Заключението на вещото лице не е оспорено в съдебно заседание от пълномощника на ищцата и същият е заявил, че цената на исковете е правилно определена. Напълно несъстоятелно е позоваването на разпоредбата на чл. 270, ал. 4 от ГПК, според която, решение на окръжен съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районен съд. Тази разпоредба предвижда ограничение на въззивната инстанция в правомощията й при проверка на допустимостта на обжалваното пред нея съдебно решение на окръжен съд, действащ като първа инстанция, което ограничение е само в конкретна хипотеза на отклонение от правилата на родовата подсъдност. Като изключение от общите правила, тази изрично предвидена хипотеза не може да бъде основание за неспазването им, нито може да бъде приложена по „желание“ на страните. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно.

Напълно несъстоятелни са доводите в частната жалба относно действията на съда по насрочване на съдебно заседание по делото, вместо същото да бъде прекратено преди това и изпратено по подсъдност на районния съд. Цената на исковете е определена чрез съдебно-техническа експертиза, чието заключение следва да бъде прието от съда след изслушване на вещото лице съгласно чл. 200 от ГПК.

Останалите оплаквания в частната жалба във връзка с оставеното без уважение искане по чл. 23 от ГПК за отвод на съдията-докладчик на осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК поради участие в други дела между същите страни, са напълно неотносими в настоящото производство. Съдията-докладчик не се е произнесъл по съществото на спора, а единствено по цената на предявените искове и по родовата подсъдност на спора. Жалбоподателката не оспорва определената цена на исковете, видно от изявлението й в съдебно заседание. С оглед на това, произнасянето на съда по направеното искане за отвод е неотносимо към правилността му.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 18.12.2023 г. на Ловешки окръжен съд по гр. д. № 180/2023 г. по описа на същия съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4