Решение № 9690 от 22.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9690 гр. С, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110144138 по описа за 2023 година

Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, с които е поискано да бъде установено по отношение на ответниците Д. Д. В., ЕГН **********, М. Л. В., ЕГН **********, М. Д. Р. , ЕГН ********** и Л. Д. В., ЕГН **********, всички с адрес гр. С, ж.к.“Б“ бл...., че същите дължат на ищеца при условията на разделност при квоти от по 5/8 за М. Л. В. и по 1/8 за Д.

Д. В., М. Д. Р. и Л. Д. В. следните суми: сумата от 2 497,93 лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот, отчитан с абонетен № ..., ведно със законна лихва от 21.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 392.65 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 05. 10.2022 г., 46,07 лв. – цена за услугата дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 21. 10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9.92 лв. за периода от 31.10.2019г. до 05.10.2022г. върху платена главница за дялово разпределение.

Сумите се разделят както следва: за Д. Д. В.: - стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 312.24 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 21.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г. в размер на 49 .08 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 5.7 6 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 21.10.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 31.10.2019г. до 05.10.2022 г. в размер на 1.24 лв.

За М. Л. В.: стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1

1 561.21 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 21.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г. в размер на 245 .4 1 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 28.79 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 21.10.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г. в размер на 6.20 лв.

За М. Д. В: стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 312.24 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 21.10.2022 г. до изплащане на вземането, - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г. в размер на 49 .0 8 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 5.76 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 21.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г. в размер на 1.24 лв.

За Л. Д. В.: стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 312.24 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 21.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 05.10.2022 г. в размер на 49 .0 8 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 5.76 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 21.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г. в размер на 1 .24 лв.

Претендират се и разноски по производството.

В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енегрия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственици на процесния имот, находящ се в гр. С, ж.к.“Б“ бл. ....

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 и ал. 2, и чл.33 от Общите условия, въвеждат задължение за клиентите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Б Б“ ООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.

В срока за отговора, ответниците Д. Д. В., М. Д. Р. и Л. Д. В. са депозирали такъв, с който изразяват становище по допустимостта и основателността на предявените искове.

Оспорват да е налице валидно облигационно отношение между страните, както и да е доставена реално ТЕ до процесния имот. Оспорват качеството потребители на ТЕ. По отноешение на претенцията за дялово разпределение считат, че ищецът не е 2 материалноправно легитимиран да иска заплащане за услугата, поради което искът се явява недопустим. Твърдят, че ищецът е начислявал сумите за ТЕ на база, а не съобразно реално консумираната енергия. Релевират възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Поради неоснователността на главните искове, считат за неоснователни и акцесорните такива за лихва за забава. Поради изложеното молят за отхвърляне на исковете, като претендират и разноски поделото.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа предявените искове. Ответниците не се явяват и не се представляват.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 57134/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за разделното заплащане на следните суми: сумата 2497.93 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 392.65 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 46.07 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 21.10.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г. в размер на 9.92 лв.

С възражения от 01.12.2022 г., 15.12.2022 г. длъжниците съответно М. В. и Л. В., са оспорили вземанията. Длъжниците М. Р. и Д. В. пък не са открити на регистрираните от тях в НБДН настоящ и постоянен адрес, нито по месторабота. С оглед на това, с разпореждане от 06.07.2023 г., съдът е дал указания на заявителя да предяви срещу тях иск по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Видно от н отариален акт № 1а, том I, рег.№..., дело № ... г., съставен от нотариус при СНС, процесният имот, представляващ ап.1, находящ се в гр.С, ж.к.“Б“ бл. ..., е закупен на 05.01.1971 г. от Д. Л В.. Последният е починал на 13.12.1996 г. и е оставил за свои наследници ответниците – съпругата си М. В. и децата си Л. В., Д. В. и М. Р..

На 19.11.1999 г. Л. В. е подал до ищеца молба-декларация за откриване на негово име на партида. Впоследствие – на 10.11.2003 г. заявление-декларация в същия смисъл е подадено от М. В..

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

3

На проведено на 24.03.2006 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Т“ ООД. За целта е сключен с последното договор на 09.08.2002 г. Представени са доказателства и за наличието на договорни правоотношение между ищеца и правоприемника на фирмата за дялово разпределение – договор № .../09.06.2020 г.

От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия период е извършено дялово разпределение, като за целта са издадени след края на отоплителните сезони изравнителни сметки.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период няма данни за извършени плащания. Отразено е намаляване на задълженията чрез прихващане с подлежащи на връщане суми от промяна в цената на топлинната енергия.

Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Б Б“ ООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.

Посочено е, че в имота се ползва топлоенергия за отопление, като има четири отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители. Освен това в банята има отоплително тяло тип щранг-лира, за което липсва техническа възможност за отчет, поради което потребената чрез него топлинна енергия е разпределяна по изчислителен път съобразно Приложението към чл.61, ал.1, т.6.9 и разпоредбата на т.6.5 от Наредба № 16334/06.04.2007 г. и Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г., при определена топлинна мощност от 697W.

По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че потреблението на гореща вода се отчита от един водомера.

Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № NE-РД-041/12.03.2020 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г.

Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка през 2019 г. и през 2021 г.

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 2497.92 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за дялово разпределение от 46.07 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.

4

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска.

На първо място, видно от приетия като писмено доказателство н отариален акт № 1а, том I, рег.№..., дело № ... г., съставен от нотариус при СНС, процесният имот, представляващ ап.1, находящ се в гр.С, ж.к.“Б“ бл. ..., е закупен на 05.01.1971 г. от Д. Л В., който след смъртта си на 13.12.1996 г., е оставил за свои наследници ответниците – съпругата си М. В. и децата си Л. В., Д. В. и М. Р..