Решение № 1156 от 03.10.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1359/2025
- Вид
- Решение № 1156
- Подписан
- 03.10.2025
- В сила
- 29.10.2025
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.2 т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 1, ал. 1 · Закон за горите
- чл.213 ал.1 т.1 · Закон за горите
- чл.213 ал.1 т.1 · Закон за горите
- чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за горите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за горите
- чл.274 ал.1 т.2 · Закон за горите
- чл. 2, ал.1 и ал.2 · Закон за горите
- чл. 2, ал.1 и ал.2 · Закон за горите
- чл. 2, ал.3 · Закон за горите
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1156 гр. Варна, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20253110201359 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от П. К. П. с ЕГН ********** от гр.Варна против НП № 427/06.11.2023 г. издадено от директора на Регионална дирекция по горите-Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, поради нарушения на материалния и процесуален закон.Твърди се, че НП не е било връчено на жалбоподателя срещу подпис, каквото е изискването на чл.58 ал.1 от ЗАНН. Оспорва се фактическата обстановка.Твърди се, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като не съдържат подробно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В НП не са били посочени обстоятелствата, от които се потвърждава извършеното нарушение.Навеждат се доводи за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв.Д. П.а, АК Варна, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – директора на Регионална дирекция по горите-Варна, редовно призована се представлява от юк В. Г., който моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендира разноски.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
Жалбоподателя П. притежава недвижим имот в ***. В близост до имота му се намирал имота на И. К. с идентификатор ***. В имота на К. имало няколко израснали 1 дървета и храсти. В средата на м. юни 2023г. И. К. и собствениците на съседен имот с идентификатор *** започнали да премахват израсналите в имотите им дърва. В ПИ №*** били отрязани 4 броя дървета от вида бряст с диаметър на пъновете между 22 и 28 см. В съседния ПИ №*** били отрязани едно дърво черен бор, две липи, три дървета от вида бряст и пет дървета от вида дъб. Отрязаните дървета били с диаметър от 12 до 55 см. В ПИ №***, който представлявал пътя между горните два имота, също били отразявани пет дървета от вида бряст с диаметър на пъновете от 12 до 42 см. Собствениците на двата имота премахнали дърветата, защото им пречели, но дървесината от тях не им била нужна и хора от съседните имоти, започнали да прибират дървесината за използването й за отопление.
И. К. се обадил по телефона на свои приятели и имащи имоти в к.к. „Чайка“ - А. А. и П. П., които да дойдат да си вземат дърва докато не са свършили. На 17.06.2023г. А. А. отишъл с микробус „Фолксваген“ с peг. № *** и заедно с И. К. натоварили в микробуса дърва,.които да закарат в имота на А.. Около 14,20 часа в 05 РУ Варна бил подаден сигнал, че се извозват незаконно добити дърва и на място бил изпратен автопатрул, който установил микробуса на А.. Била му извършена проверка, при която А. и К. обяснили от къде са дървата, а именно от личния имот на К.. Според А. А. подадения сигнал точно срещу него бил ответна реакция от лице, което няколко дни преди това изхвърляло нерегламентирано отпадъци в района и А. подал сигнал към отдел „Екология“ на общината.
П. П. също си взел от отразяваните дърва и с ръчна количка на няколко пъти прекарал дърва за огрев в своя имот.
На 22.06.2023г. в РДГ - Варна по повод подаден сигнал за наличието на незаконно добити дърва в имота на А. А. /вила Ч./ за проверка на сигнала били изпратени служителите на РДГ А. Г. и К. З.. Когато двамата отивали към вила Ч. забелязали, че и в съседен имот имало дърва, които видимо нямали държавна горска марка. Потърсили собственика на този имот и го установили като П. П.. Той им разказал от къде е взел дървата, и че няма никакви документи за тях. К. З. съставил констативен протокол и два броя АУАН срещу П. П., вкл.
АУАН, № 000032/22.06.2023 г. за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от Закона за горите.
Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателя подал писмено възражение, в което посочил, че дървата са на съседа му И. К..
АНО не приел направените възражения и въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка издал обжалваното НП, с което на основание чл. 266 ал.1 от Закона за горите за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от Закона за горите, административно наказание глоба в размер на 650 лв.
След проверката в имота на П. П., А. Г. и К.Д. продължили към вила „Ч.“, където установили собственика А. А.. В неговия имот установили също 4 куб. м. дървесина /2 куб. м. от вида цер, 1 куб.м. липа и 1 куб. м. бор. Също както при П. П., бил съставен констативен протокол, два броя АУАН и дървата оставени на отговорно пазене. На 2
26.0б.2023г. А. А. подал възражение срещу съставените му АУАН.
На 29.06.2023г. А. Г. и К. З. отново посетили вилната зона на к.к. „Чайка“ и извършили проверка в поземлени имоти №***, №*** и №***, където в присъствието на И. К. констатирали пънове на отсечени дървета и ги описали в съставения констативен протокол.
От извършена справка на интернет сайт https://kais.cadastre.bg/bg/Map се установява, че ПИ №*** и ПИ №*** са частна собственост в урбанизирана територия на гр..Варна, с.о. „Ален мак“, предназначена за ниско застрояване (до 10 м.).
От показанията на свидетелите З. и Г.,инспектори в Регионална дирекция по горите-Варна се установяват времето, мястото и начинът на извършване на проверката.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като последователни, логични, кореспондиращи си помежду си и основани на личните им възприятия. Показанията на двамата свидетели почти идентично описват фактическата обстановка.
От показанията на св.А. се установяват обстоятелствата свързани с произхода на дървесината.
Последните категорично се подкрепят и от приобщените по делото писмени доказателства: материалите по преписка, вх.№436000-11022/2023 г. по описа на 05 РУ Варна, сигнал от инж.Т.Г.- директор на РДГ Варна, възражение от П. П., Констативен протокол № 003750/22.06.2023 г. , доклад от К. З. – специалист при РДГ Варна, Заповед № РД-49199/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и горите, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган директора на Регионална дирекция по горите-Варна, въз основа на Заповед № РД-49199/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и горите. Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл.274 ал.1 т.2 от Закона за горите в качеството му на горски инспектор.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.
Състава на съда намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка.
Описаното в НП фактическо обвинение не е доказано по изискуемия от закона несъмнен начин.
3
Съгласно чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и на дървесина, непридружена с превозен билет. Физическо лице, което не се съобрази с посочените разпоредби или с подзаконовите актове по прилагане на ЗГ и сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти, се санкционира на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на потежко наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за горите този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми.
От събраните доказателства не е възможно да се извлече извод, че жалбоподателят в нарушение на ЗГ и на подзаконовите актове по прилагането му е съхранявал дървесина. Съдът намира, че както при извършването на проверката от служителите на РДГ Варна, така и в последствие в хода на административно-наказателното производство, описаното в НП фактическо обвинение не е доказано по несъмнен начин. Въззиваемата страна, върху която лежи тежестта на доказване в производствата от адм. наказателен характер не е ангажирала доказателства които да установят по безспорен и категоричен начин, че процесната дървесина е била добита от горска територия по смисъла на чл. 2, ал.1 и ал.2 от ЗГ, или за земя от горския фонд като единствено е отразено, че нарушението е извършено в гр.Варна, ***,откъдето обаче не може да се направи извод дали се касае за гора, негорска територия или друга по вид територия, която не е обхваната от закрилата на ЗГ съгласно чл. 2, ал.3 от ЗГ. В случая предмет на предявеното нарушение са дървета от цер в обем от 4 пространствени кубически метра, които се съхранявали без да са маркирани с контролна горска марка.Независимо, че съставляват горскодървесна растителност, по делото се установи, че те са добити от поземлен имот частна собственост в урбанизирана територия, предназначен за ниско застрояване, т.е. не притежава характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗГ.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗГ, разпоредбите на този закон не се прилагат за: 1. паркове и градини в урбанизирани територии; 2. горите и земите в националните паркове и в резерватите; 3. дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1; 4. площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища.
Ето защо съдът намира,че следва да отмени атакуваното наказателно постановление,като незаконосъобразно.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Разноски се претендират и 4 от двете страни, като и двете искания са направени своевременно.
При този изход на делото искането на процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, макар и своевременно направено се явява неоснователно и се отхвърля от съда. В този случай разноски не й се дължат.
С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на въззивника за присъждане на разноски съдът счете за основателно. Счете, че разноски му се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. В тази насока е представения по делото договор за правна защита и съдействие, видно от който е, че е договорено възнаграждение в размер на 650 лв., което е платено в брой.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2 т.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 427/06.11.2023 г. издадено от директора на Регионална дирекция по горите-Варна, с което на П. К. П. с ЕГН ********** от гр.Варна за извършено нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от Закона за горите на осн.чл.266 ал.1 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 650 лв.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ ДА ЗАПЛАТИ на П. К. П. с ЕГН ********** сумата от 650.00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.