Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 178 от 14.10.2024, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 181/2024
Вид
Решение № 178
Подписан
14.10.2024
В сила
01.11.2024
Състав
Диана Сотирова Павлова

Цитирани разпоредби

  • §1, т.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.181, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.49, ал.1 · Правилник за прилагане на” и

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Разлог, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200181 по описа за 2024 г.

Производството е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН, по жалба на М.И.Г., с ЕГН*, с адрес: г.Б., у.“Е.т.“№5, против НП №*/23.10.2023 г. на Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП – "глоба" от 300.00 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец, за извършено адм. нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и адм. наказание на основание чл.181, т.1 от ЗДвП - „глоба“ от 50,00 лева, за извършено адм. нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното НП да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.

Процесуалният му представител и заема становище в с. з. с което се иска отмяна на НП като незаконосъобразно и необосновано, излага подробни съображения в тази насока в депозирани писмени бележки. Претендира разноски.

За АНО - редовно призован, представител не се явява. Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.

За РП-Б., ТО-Р. - редовно призована за датата на с. з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във ВЖ и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.09.2023 г. в 14:44 часа в г.Б., по у.“Ц.С.“, жалбоподателят управлявал собствения си л. а. марка „Б..“ с рег.№*, като на кръстовището с у.“Б.М.“, при наличие на пътен знак В1 (забранено влизането на ППС), с който водачът не се съобразява, навлиза с/у него.

Констатирано е, че МПС-то не е представено на ГТП към часа и датата на проверката.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля В.А.М. - актосъставител и М.К.М. свидетел на нарушението и съставянето на акта, и адм. нак. преписка и приетите писмени доказателства в с. з..

М/у така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

1

Съдът за да се произнесе, взе предвид следните съображения:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

По нарушението по пункт 1:

Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци. От своя страна нормите на чл.47, ал.1 и чл.49, ал.1 от Правилника за приложение на ЗДвП предписват, че с пътен знак В1 се въвежда забрана за влизането на ППС, като същият се поставя непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗП, собствениците или администрацията, управляващи пътищата, могат да въвеждат временни забрани за обществено ползване на отделни пътища или участъци от тях при извършване на ремонтни работи.

Предвид съдържанието на горепосочените разпоредби, съдът констатира че при описание на нарушението в АУАН и в НП и на обстоятелствата, при които е извършено, са нарушени императивните изисквания съответно на чл.42, т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е довело както да ограничаване правото на жалбоподателя да организира защитата си в пълен обем, така и на настоящият състав да извърши съд. контрол по отношение на предявеното адм. нак. обвинение.

Съобразявайки описаното нарушение в акта, пренесено и в НП, съдът приема, че НО не е отразил съставомерни елементи от обективната страна за отговорността на дееца, което не дава възможност за несъмнена правна преценка за наличието на противоправно поведение от страна на водача, а именно нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, извършено при наличие на квалифициращия елемент на приложената санкционна норма на чл.183, ал.7 от ЗДвП, т. е. да е нарушил забраната на пътен знак В1, позициониран при въведена временна забрана на движението. И в двата документа не е посочено каква е причината за въвеждане на временната забрана за движение в процесния участък. Отделно в показанията си свидетелят М. сочи, че е сгрешил хипотезата, която е обективирана в акта, а именно към дата на извършване на нарушението в сочения участък не е била въведена временна забрана за движение поради ремонтни дейности. Видно от представени писмени доказателства, Писмо отговор от ОбА-Б. /л.28 от делото - изискано служебно от съда/ на у.“Б.М.“ има поставен знак В1 - забранено движение в едната посока, който съдът счита, че не е с временен характер. При това положение не може да се направи категоричен извод, че към 28.09.2023 г. е била въведена по надлежния ред временна организация на движението в процесния участък и тя е включвала поставен забранителен знак В1. По този начин наказаното лице е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

На следващо място при представени от АНО доказателства за липса на въведена временна забрана за движение по въпросния участък, а и видно от показанията на актосъставителя, че приложената норма е грешна, съдът приема че е била приложена неправилна санкционна норма на чл.183, ал.7 от ЗДвП под която е подвел нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, а не по тази на 183, ал.3, т.5 от същия закон, доколкото последната въвежда общият състав на нарушение, изразяващо се в навлизане след знак, забраняващ влизането на съответното ППС, а разпоредбата на ал.7 се явява специална и въвежда допълнителен обективен признак – навлизането след забраняващия знак да е извършено при въведена временна забрана за движение, какъвто е настоящия случай. Недоказването по безспорен начин на нарушението, съобразно коректното посочване на правното основание, въз основа на което се налага съответно наказание, представлява абсолютна предпоставка за незаконосъобразност на НП.

Посочените писмени доказателства не са ангажирани от АНО в хода на адм. нак. производство. От съда са изискани и приети по делото писмени доказателрства от О.Б.:

2 писмо от о.Б., с вх. №* от 25.06.2024 г., ведно с приложените към него 4 броя снимки. В същите се сочи, че има поставен пътен знак В1 на процесния участък, който обаче не е с временен характер.

Констатираните от съда процесуални нарушения, засягащи съществено правото на защита на привлеченото към адм. нак. отговорност лице и недоказаност по несъмнен начин на съставомерността на деянието съобразно приложената санкционна норма, водят до отмяна на процесното НП в тази му част като незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено по отношение на нарушението в пункт 1.

По отношение на нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП :

По т.2 от НП - жалбоподателят е санкциониран на основание чл.181, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че за управляваното от него МПС не е било представен на ГТП (годишен технически преглед). В случая отразените в АУАН фактически констатации се потвърждават от показанията на свидетеля М., не се ангажираха доказателства, които да ги оборят от страна на жалбоподателя. Предвид изложеното, съдът намира конкретното нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани, още повече че последният не го и оспорва (макар и да се иска отмяна на НП в неговата цялост).

За това нарушение е наложено наказание "глоба" от 50.00 лева, което съответства по вид и размер на предвиденото в закона за разглежданото нарушение. Ето защо съдът намира, че НП в тази му част (т.3) е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в производството пред районния съд за платено възнаграждение за 1 защитник-адвокат. От представените доказателства - договор за правна защита и разписка /л.16 се установява, че жалбоподателят е платил в брой на защитника адв. Г. възнаграждение от 400.00 лв. С Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, беше прието че Наредба №1/09.07.2004 г. противоречи на чл.101, §1 ДФЕС, във вр. с чл.4, §3 ДЕС, като определените с нея минимални размери на адв. възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от определения с тази Наредба. Настоящата съд. инстанция след преценка на защитавания интерес, правната и фактическа сложност на делото, на реално извършените дейности от пълномощника на жалбоподателя и с оглед частичната отмяна на атакувания акт счита, че на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 400.00 лв. за сторените в хода на производството разноски.

По аргумент от §1, т.6 от ДР на АПК за дължимите на жалбоподателя разноски, следва да бъде осъдена ОДМВР-Б., издал отмененото НП.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №*/23.10.2023 г. на Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Б., в частта с която на М.И.Г., с ЕГН*, с адрес: г.Б., у.“Е.т.“№5, е наложено адм. наказание на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП – "глоба" от 300.00 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец, за извършено адм. нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА НП №*/23.10.2023 г. на Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Б., в частта с която на М.И.Г., с ЕГН*, с адрес: г.Б., у.“Е.т.“№5, е наложено адм. наказание на основание чл.181, т.1 от ЗДвП - „глоба“ от 50,00 лева, за извършено адм. нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на М.И.Г., с ЕГН*, с адрес: г.Б., у.“Е.т.“№5, сумата от 400,00 лева - направени по делото разноски за адв. възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3

4