Решение № 5689 от 28.08.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ .................... гр.София, 28.08.2018 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7191 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на О. АД, с която срещу Г.В.Д. и М.П.Д. са предявени установителни искове по чл.124, ал.1 вр. чл.415 и чл.422 ГПК вр. чл.430, ал.1 ТЗ вр. чл.288 ТЗ и чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. При условията на евентуалност предявяват осъдителни искове по чл.430, ал.1 ТЗ вр. чл.288 ТЗ и чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът поддържа твърдения, че по ч.гр.д. № 58641/2015 г. на СРС, 42 с-в въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК- извлечение от счетоводните книги на банката е издадена срещу ответниците заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично задължение.

Тъй като в срока по чл.414 ГПК е било подадено възражение от длъжника по заповедта са били дадени указания за предявяване на иск за признаване съществуването на вземанията.

Поддържа твърдения, че вземанията произтичат от договор за предоставяне на ипотечен кредит от 16.09.2008 г., сключен между банката и кредитополучателя Г.В.Д., по силата на който на последния е била предоставена в заем сумата 142300 лв., за задълженията по който е договорена солидарна отговорност и на неговата съпруга М.П.Д. по изложени правни доводи за приложение на чл.32 и чл.36 от СК и фактически такива за ползване на сумата за закупуване и ремонт на закупения имот, представляващ ап.23, находящ се в гр.София, ж.к.Н., ул.*********Поддържа, че сумата по кредита е била усвоена напълно, но задълженията за погасяване на определените вноски не са били изпълнявани. Съобразно договореното в чл.18 поради неплащане на две погасителни вноски, дължими, според ищеца на 10.04.2013 г. и на 10.05.2013 г., целият ползван кредит, заедно с начислените лихви е станал автоматично предсрочно изискуем на 11.05.2013 г. Поддържа, че нотариална покана за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита е била връчена лично на М.Д. на 07.08.2015 г. /преди подаване на заявлението/, а на Г.Д. – редовно, чрез залепване на уведомление на 21.08.2015 г. При условията на евентуалност прави искане подадената искова молба да се счита за обявяване на предсрочната изискуемост на цялото вземане по кредита спрямо длъжниците – ответници в производството.

Претендира установяване на парично вземане по издадената заповед за изпълнение срещу солидарните длъжници – ответници в производството. При условията на евентуалност претендира солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумите. Прави искане за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците изразяват следното становище по исковете: Оспорват исковете по основание и размер. Правят възражение, че не дължат сумите по издадената заповед и съответно по договора за кредит, релевирайки възражение, че договора за кредит е нищожен поради липса на представителна власт от страна на О. АД; при условията на евентуалност – поради противоречие със закона, поради неизпълнение на задълженията на банката по чл.58 от ЗКИ с излагане на правни и фактически доводи в тази насока. Правят възражения, че банката не е уведомила по никакъв начин длъжниците за това че е настъпила предсрочна изискуемост за остатъка от вземанията по кредита. Оспорват фактическите и правни доводи, че банката е извършила такова уведомяване преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Правят възражение, че дори и банката да не е била задължена да обяви настъпилата предсрочна изискуемост, тя не следва да настъпва автоматично, а длъжниците е следвало да бъдат уведомени лично преди начисляване на наказателна лихва за забава в плащанията. При извършване преценка на последното, отправят искане до съда да съобрази датата на която е била получена лично от ответницата покана – 07.08.2015 г. /изпратена на 03.08.2015 г./ и извършените към този момент начисления по кредита. Оспорват настъпване на предсрочна изискуемост на посочената дата по извлечението. Правят възражение, че такава не е настъпила и към датата 03.08.2015 г.

Оспорват, като недопустими осъдителните искове заявени при условията на евентуалност с излагане на правни и фактически доводи.

Правят възражение, че клаузата на чл.4, т.3 от условията по договора е неравноправна съгласно чл.143 ЗЗП с изложени правни доводи, тъй като с нея е предвидена възможност за едностранна промяна на таксите и комисионните, както и на определения лихвен процент по договора, но не и с предвиждане за тяхното намаление по стойност. Поддържат твърдения, че в случая е налице специалната хипотеза на чл.143, т.12 от ЗЗП, доколкото при увеличаване на лихвата по кредита, за кредитополучателя не е предвидена възможност да се откаже от договора. Същевременно твърдят, че клаузата на чл.5, т.3 е била част от предварително изготвени типови условия на банката, върху които кредитополучателя не е могъл да окаже влияние. Оспорват като неравноправни и клаузите на чл.7, ал. 3 и чл.6, ал.2 от договора. Оспорват клаузата на чл.5, т.3 и като противоречаща на добрите нрави.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и се установява от събраните по делото доказателства, че на 16.09.2008 г. между „О." АД като кредитор и ответникът Г.В.Д., като кредитополучател е бил сключен договор за предоставяне на ипотечен кредит при краен срок за издължаване 10.10.2028 г.

За задълженията произтичащи от договора за кредит страните предвидили, че М.П.Д. отговаря солидарно със съпруга си кредитополучател на основание чл.32 СК /респ.36 от Семейния кодекс/, съгласно който съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.

Не се спори и се установява чрез представените писмени доказателства и констатациите на експерта по ССчЕ, че сумата по кредита 142 300 лева /за закупуване и ремонт на недвижим имот/ е била усвоена от кредитополучателя на 25.09.2008 г.

Страните по договора предвидили /т.12.1/ че кредитът ще бъде издължен на 240 месечни анюитетни вноски в размер на 1605.34 лв. , включващи главница, лихва и съответна част от годишната такса за управление и обслужване, считано от 10.11.2008 г.

В т.5.1 страните договорили годишна лихва в размер на 11.25%.

Предвидено било право на Банката /т.5.3 от договора/ едностранно да променя размера на лихвения процент в зависимост от размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия, за което следвало да уведоми кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната или да изнесе информация за това в банковите салони.

В т.6.1 страните предвидили, че при забава в плащанията на месечната вноска се начислява договорна лихва увеличена с наказателна надбавка 5 процентни пункта. Последната била дължима и като неустойка при друго неизпълнение на клаузите на договора, вкл. и при предсрочна изискуемост според т.6. 2 от договора.

В т.7.3 предвидили, че Банката има право едностранно да променя размера на годишните такси на управление и обслужване на кредита, за което уведомява кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната или да изнесе информация за това в банковите салони.

В т.18 предвидили, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, целият остатък от кредита става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.

В т.7.1. страните предвидили, че кредитополучателят дължи такса за управление на кредита: първоначална 1.25% върху размера на разрешения кредит и годишна такса в размер на 0.5% върху остатъка от главницата за покриване разходите по управление и обслужване.

Страните не спорят и се установява, че на 09.02.2012 г. страните сключили допълнително споразумение № 1, с което страните договорили намален размер на месечната погасителна вноска- 18 месечни вноски в размер на 969,44 лева всяка, считано от 10.02.2012г. и 243 месечни вноски в размер на 1577,50 лева, считано от 10.08.2013г. (т.2 от допълнителното споразумение).

Страните не спорят и се установява, чрез приложените писмени документи и констатациите на ССчЕ, че задължените лица по договора за кредит /ответници в производството/ са допуснали забава в плащанията на определените погасителни вноски. Погашения по дълга, както е посочил експерта са правени до настъпване падежа на вноската от 10.03.2013 г. /53 вноски общо/. Забавено е плащането на вноската с падеж 10.01.2013 г. със 144 дни, на вноската с падеж 10.02.2013 г. със 113 дни и на вноската с падеж 10.03.2013 г. със 85 дни.

В производството се установява, че на 07.08.2015 г. на М.П.Д. е била връчена лично нотариална покана рег.№ 7922/03.08.2015 г. чрез нотариус И. Н. с рег.№ 040 на НК на РБ, с която банката е заявила, че упражнява правото си да направи остатъка от кредита за предсрочно изискуем.

В производството се установява, че на 04.09.2015 г. на Г.В.Д. е била връчена нотариална покана рег.№ 7922/03.08.2015 г. чрез нотариус И. Н. с рег.№ 040 на НК на РБ, с която банката е заявила, че упражнява правото си да направи остатъка от кредита за предсрочно изискуем по реда на чл.47, ал.1 ГПК /залепено уведомление на 21.08.2015 г./

Страните не спорят, че със заявление по чл.417 ГПК от 30.09.2015 г. О. АД по образуваното ч.гр.д.№ 58641/2015 г. по описа на СРС, 42 с-в е поискала издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците Г.В.Д. и М.П.Д. за сумите: 131621.02 лв.-главница по договора за кредит; 28382.39 лв.-договорна лихва дължима от 10.04.2013 г. до 28.09.2015 г.; 19394.79 лв.-наказателна лихва за времето от 10.04.2013 г. до 28.09.2015 г. На 20.10.2015 г. била издадена заповед по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист за сумите, като в срока по чл.414, ал.2 ГПК било подадено възражение от длъжниците. Във връзка с последното на заявителя били дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземания в срока по чл.415, ал.1 ГПК, получени на 12.05.2016 г. Установява се, че исковата молба е подадена в съда на 13.06.2016 г., т.е. в срока по чл.415, ал.1 ГПК.

Страните не спорят и се установява, чрез констатациите на ССчЕ на в.л.Л.Б., че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 30.09.2015 г. вноската с падеж 10.04.2013 г. не е била изплатена, както и следващите с настъпил към този момент падеж. Според констатациите на ССчЕ към тази дата дължими по договора за кредит са следните суми:

131621.02 лв.-главница;

42077.20 лв.-възнаградителна лихва;

1008.22 лв.-наказателна лихва за периода 10.04.2013 г. до 30.09.2015 г. или общо 174706.44 лв.

В допълнителна ССчЕ експертът е посочил, че към датата на подаване на заявлението са дължими вноските с настъпил падеж от 10.04.2013 г. до 10.09.2015 г.

Въз основа на така установените факти и с оглед направените от страните искания и възражения, настоящият състав намира следното от правна страна:

По исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.60, ал.2 ЗКрИ, ищецът следваше да докаже при пълно и главно доказване, че вземанията съществуват и че същите са изискуеми към момента на подаване на заявлението, както и юридическият факт, от който произтича вземането и неговия размер – в случая наличието на валидно облигационно правоотношение по договора за банков кредит, по което ответникът е усвоил посочената сума, както и че дължи цената по договора за кредит в размер на исковата сума. Поради установяване на сочените факти, съдът намира, че следва да уважи исковете. Съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.430, ал.1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

Цитираната разпоредба очертава рамката на сключения от О. АД, като кредитор и длъжника Г.В.Д., като кредитополучател договор за ипотечен кредит от 16.09.2008 г., като банков, доколкото кредитор по него е банка, но не предвижда различие с договора за заем, който е реален договор и се сключва с предаване на паричната сума. Исковете по чл.422 ГПК са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което са допустими. Техен предмет е установяване със сила на пресъдено нещо съществуване на паричните вземания по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.