Определение № 3220 от 13.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3220 гр. София, 13.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503078 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) срещу определение № 264573 от 15 юли 2024г., постановено по гр. д. № 8010/2020г. по описа на СГС, ГО, 4 състав, с което е допълнено определение № 26215/20.03.2024г., постановено по делото, - с което е прекратено производството по делото поради отказ от иска, - и КОНПИ е осъдена да заплати на А. О. В. сторените в производството съдебни разноски за защита от адвокат в размер на 18 726 лв. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Във връзка с това сочи, че причината да се предприеме процесуалното действие по отказ от иска е непредставянето на доказателства в производството пред КОНПИ и постановяването на ТР № 4 от 18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, поради което счита, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и ищецът има право на направените в производството разноски. Евентуално е възразил, че адвокатското възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и цената на иска. Иска обжалваното определение да се отмени и вместо това, изводимо от оплакванията, искането за допълване на прекратителното определение да се остави без уважение.

Ответникът по частната жалба А. О. В. е подал отговор на частната жалба, с който я е оспорил като неоснователна. Поддържа, че Комисията е 1 разполагала с широки правомощия да прецени дали да образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество и, че основание да се извърши повторен анализ на предпоставките за отнемане е приемането на ТР № 4 от 18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, като отказът от иска не е провокиран от представените и посочени от него доказателства в защита срещу иска. Сочи още, че е недопустимо произволното намаляване на уговорено адвокатско възнаграждение, като в случая не са налице и предпоставки за намаляването му като предвидените в закона, които и не са обосновани от Комисията, имайки предвид, че се касае за специфичен правен спор, свързан с усложнена правна и фактическа обстановка.

Софийски апелативен съд намира, че частната жалба, която е допустима, е неоснователна поради следното:

С молба вх. № 265060/28.02.2024г. КОНПИ е десезирала съда чрез отказ от иска, по който е образувано делото, мотивиран с постановеното ТР № 4 от 18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, представените от ответника доказателства и показанията на свидетел по делото, от които се установявало, че несъответствието доходи - имущество възлиза на 142 229, 34 лв. Към молбата е приложено решение на Комисията за сезиране на съда с отказ от иска. Поискано е от съда, на основание чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ, да възложи разноските по делото в тежест на ответника чрез присъждане на сумата 1 085 лв. - разноски по делото и на възнаграждение за юрисконсулт, тъй като ответникът е представил доказателства, които е могъл да представи в производството пред КОНПИ.

С определение № 262115/20.03.2024г. СГС е прекратил производството по делото поради отказ от иска и на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ е осъдил КОНПИ да заплати държавна такса в размер на 19 150 лв. Срещу това определение също е подадена частна жалба, същата обаче има характер на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК с адресат първоинстанционният съд, на който делото ще бъде върнато за развиване на производство по чл. 248 ГПК.

С молба от 21.03.2024г. ответникът е поискал присъждането на разноските за производството в общ размер на 18 726 лв., приложил е списък на разноските с документи, удостоверяващи направата им, като се е мотивирал, че прави искането в този момент, тъй като не му е бил връчен препис от отказа от иска. В списъка на разноските са описани разноски за 2 адвокатско възнаграждение с ДДС по два договора за правна защита и съдействие. От приложенията към списъка се установява, че договорите са № 7327/14.05.2020г. – за защита по гр. д. № С-28/2020г. (проведеното срещу ответника обезпечително производство) с уговорено и платено адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 5 400 лв.; и договор № 7727/20.04.2021г. – за изготвяне на отговор на исковата молба и процесуално представителство в исковото производство, приложен към ОИМ, с уговорено, платимо поетапно на 4 равни транша до 04.11.2021г., и платено адвокатско възнаграждение с ДДС в общ размер от 13 326 лв.

На искането за допълване на определението в частта му за разноските КОНПИ се е противопоставила, като е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед цената на иска и проведения разпит само на един свидетел. Развити са и съображения, че ответникът е представил „огромен обем доказателства“ , които са могли да бъдат представени в развилото се производство пред КОНПИ и „може би не би се стигнало до завеждане на настоящото дело“, което се установявало от направения от КОНПИ анализ на представените с отговора доказателства, които, ако са били представени с декларацията по чл. 136 ЗОНПИ, „щели да бъдат обсъдени и резултатът би бил различен от този, до който Комисията е достигнала без тези доказателства“. По този начин като резултат е обоснован главен довод, че ответникът е станал повод за завеждане на делото, като причината за отказа от иска е “непредставянето на доказателства пред КОНПИ и постановяването на ТР № 4 от 18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС“. Оспорено е присъждането на разноски за обезпечителното производство, които Комисията счита, че не дължи. Отново е поискано присъждане на разноски, на основание чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ, като разноските за производството на ищеца са сведени до размера от 485 лв.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението (определението) е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

С обжалваното в настоящото частно производство определение, с което е допълнен преграждащият производството прекратителен съдебен акт, постановен поради отказ от иска, СГС е приел, че следва да присъди разноски 3 на молителя ответник в пълен размер с оглед предмета на спора – неговата фактическа и правна сложност, и извършените по делото процесуални действия.

Съгласно чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото и правна последица от това процесуално действие е прекратяване на делото без ищецът да може да предяви отново същия иск. В разглеждания случай, приемайки, че е сезиран с валиден отказ от иска по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с цена на иска 478 749, 40 лв., въз основа на съответно решение на КОНПИ за окончателно десезиране на съда, СГС е постановил прекратяване на делото. Принципно кой от насрещните страни е носител на притезанието за разноски, урежда процесуалният закон или нарочна норма за разпределението на разноски в специалния закон, в който е регламентирано производството по предявения иск. Поначало се възмездяват разноските на страната, спечелила делото. Именно изходът на делото, съгласно чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, е предпоставка за присъждане с решението по спора на държавна такса, която не се събира предварително (чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ), и на направените разноски в производството по ЗОНПИ. А съгласно чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ, когато ответникът представи пред съда доказателства, които е могъл да представи с декларациите по чл. 136 или 137 (визират се декларации за имуществото на проверяваното лице и на приобретатели на имущество, които могат да се представят след налагането на обезпечителните мерки, т.е. преди образуването на исковото производство) и не са събрани по независещи от Комисията причини, съдът може да му възложи изцяло или отчасти разноските по делото независимо от изхода на делото.

При прекратяване на производството по ЗОНПИ, разпоредбите на ГПК за разпределение на отговорността за разноски се прилагат доколкото в специалния закон няма изрична уредба (чл. 159 ЗОНПИ). Съгласно чл. 78, ал.

4 ГПК, при прекратяване на делото ответникът има право на разноски. Това разрешение, съгласно установената съдебна практика, е валидно в случаите на прекратяване на делото поради десезиране на съда чрез оттегляне или отказ от иска, предприети от ищеца по незаявена и неустановена по делото причина.

По аргумент от правилото, формулирано в чл. 78, ал. 2 ГПК (ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца) за разпределение на отговорността за 4 разноски обаче, в случай, че отказът от иска е предприет във връзка с поведение на ответника след предявяване на иска, не може да бъде реализирана отговорността за разноски на ищеца по чл. 78, ал. 4 ГПК, а ответникът носи отговорност за направените от последния разноски, - когато след предявяването на иска, поради нови факти, независещи от поведението на ищеца, а свързани с поведението на ответника, производството по делото се прекрати. По този начин се отчита обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, а необходимостта от съдебна намеса отпада най-общо поради погасяване след предявяването на иска на спорното право, предмет на търсената с иска защита, преценката за което е формална без да се изследват отношенията между страните по същество.

В случая отказът от иска е мотивиран освен с посочени от ответника и събрани по делото доказателства (като изрично е посочен само разпит на свидетел), така и с приемането на ТР № 4 от 18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС. Неприложима за разпределение на отговорността за разноските по делото е нормата на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ, тъй като спорът не е разгледан по същество (искът не е отхвърлен). Отделно, сам ищецът не е обосновал, с изключение на свидетелските показания, с кои доказателства (които, както се посочи, в случая биха подлежали само на формална преценка), представени от ответника на етапа на исковото производство за наличието на законни доходи на придобитото имущество, мотивира отказа си.

Освен това, следва да се има предвид, че Комисията е поддържала висящността на спора до 2024г., въпреки че, макар и на предварителен етап, САС е взел становище още в обезпечителното производство, отменяйки определението за допускане на обезпечение (с определение № 2650/30.11.2020г. по ч. гр. д. № 3356/2020г. на САС, ГО, 7 състав), т.е. преди да са събрани доказателства в исковото производство, че няма несъответствие, изискуемо от закона, между имуществото на проверяваното лице и нетните му доходи. Наред с това, визираното в процесния отказ от иска ТР, с което е направено тълкуване със задължителен характер на норми от ЗОНПИ (с предишно наименование ЗПКОНПИ до изм. – ДВ, бр. 84 от 2023г., в сила от 06.10.2023г.), категорично не касае поведение на ответника, което да се разглежда през призмата на повод за завеждане на делото, поради което и на това основание нормата на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ не намира приложение в 5 случая. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК подлежат на присъждане в тежест на ищеца разноските, сторени от ответника, чието поведение не може да се приеме, че стои в основата на прекратяване на настоящото исково производство.

На присъждане подлежат онези разноски, направени преди узнаването за прекратяване на делото и по повод воденето на делото, за чието установяване в случая ответникът е представил и доказателства, неоспорени от насрещната страна. Част от тези разноски са и разноските в обезпечителното производство – арг. т. 5 от ТР № 6/6.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Претендираните от ответника разноски по делото представляват само разходи за адвокатско възнаграждение за защита срещу иска и срещу обезпечението му. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. С него ищецът иска да се присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение поради прекомерността му, съпоставена с действителната правна и фактическа сложност на делото. То почива на липса на причинна връзка между тези разноски и действителната сложност на делото, т.е. на твърдение за неположена дължима грижа от страната при уговаряне на възнаграждението за защита от адвокат. При преценка на основателността на посоченото възражение се изхожда и от принципното положение, че дефинитивно от страната не може да се изисква да уговаря адвокатско възнаграждение, точно съизмерено с фактическата и правна сложност на делото, още повече че при възлагането на работата и уговарянето на възнаграждението страната не знае по какъв начин ще се развие производството и какви усилия ще вложи адвокатът в защита на интереса й, засегнат от спора. Понастоящем е валидно и друго принципно положение при възлагане на отговорността за разноски - при извършване на преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от определените с Наредба № 1/2004г. от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери на адвокатските възнаграждения, съобразно постановките на решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на СЕС, задължително за националните съдилища. Така, с оглед вида на спора и правните последици за ответника при постановяване на позитивно за ищеца (процесуален субституент на държавата) решение, в тази връзка фактическата му и правна сложност, големия материален интерес, обема извършената работа в защита срещу иска, вкл. подаване на ОИМ, определящ параметрите на спора, 6 продължителността на делото с участието на ответника от около 4 години (включая и обезпечителното производство), и като се изхожда, но само за ориентир, от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в НМРАВ (изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020г.) - редакция към датата на сключване на договорите за правна помощ (чл. 7, ал. 2, т. 5 и чл. 7, ал. 7 от Наредбата), САС намира, че платеното от ответника адвокатско възнаграждение с ДДС, което не надхвърля ориентировъчните минимални размери на възнаграждението, не е прекомерно и няма основание за намаляването му. Ето защо, обжалваното определение, с което е допълнено определението за прекратяване на делото в частта му за разноските, е законосъобразно.