Присъда № 7 от 15.03.2022, Окръжен съд - Пазарджик

МОТИВИ : Обвинението против подс. К.М. Барбаров от гр. П., е за престъпление по чл. 278г, ал.1, пр.2, пр.3 и пр.4 от НК във връзка с чл.37 и чл.38 от ЗБР от НК за това, че на неустановена дата през м. януари 20**г. в землището на гр. П. противозаконно в нарушение та чл. 38 ал.1 от Закона за биологичното разнообразие е придобил и повредил, а през периода от месец януари 20**г. до 06.08.20**г. , в гр.П., на ул. “П.Б.“ № **, е държал в дома си екземпляр от защитен вид от дивата фауна - Обикновен мишелов (Buteo buteo), включена в приложение № 3 към чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие, като деянието не представлява маловажен случай.

Делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т. 1 от НПК, като със съгласието на подсъдимия и неговия защитник не бяха разпитани свидетелите и вещото лица, а при постановяване на присъдата непосредствено се ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и заключението на вещото лице.

Подсъдимият дава обяснения по обвинението, като твърди, че намерил птицата, която възприел като сокол или мишелов, с увредено ляво крило, на което имало частична липса на пера, липсвали не цели пера, а части от тях. Не изключва възможността да е имало и изцяло липсващи пера, но нямал възможност да огледа добре, а и не разбирал от оперението на тези птици. Имал гълъби и познавал в подробности само тяхното оперение.

Нараняването имало вид, като на опърлено. Занесъл птицата в дома на своя баща в гр. П. и я поставил в клетка, предназначена за отглеждане на зайци. Категорично отрича да е отскубвал пера от птицата. Смятал, че при смяна на перата, същите ще поникнат и възнамерявал да пусне птицата на свобода след това, за да може да оцелее в природата.

Хранел редовно птицата, но не влизал при нея и не я хващал, защото се боял. Не бил разговарял със своята братовчедка К. за птицата.

Прокурорът поддържа обвинението изцяло. Пледира за осъдителна присъда. Счита, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 278г, ал.1, пр.2, пр.3 и пр.4 от НК във връзка с чл.37 и чл.38 от ЗБР от НК. Поддържа, че продължителният срок на държане на птицата, почти осем месеца, сочи на завишена степен на обществена опасност на деянието, коята не позволява да се приеме, че същото е административно нарушение. Пледира за приложението на чл. 78а от НК.

Защитникът пледира за оправдателна присъда. Поддържа, че от обективна страна и от субективна не са осъществени всички елементи на престъплението по чл. 278г от НК, а може да бъде потърсена административно-наказателна отговорност по чл. 125, ал. 1 от ЗБР.

Прокуратурата била повдигнала обвинение за три от формите на изпълнително деяние – повредил, придобил и държал, от чл. 278г от НК. В обвинителния акт, на стр. 4 е посочена и с е твърди за формата на вина само за две от тези форми на изпълнителното деяние - пряк умисъл, като подсъдимият е знаел, че е придобил и държи в нарушение на закона екземпляр от застрашен вид, съзнавал е общественоопасния характер, но е искал и целял настъпването на общественоопасните последици. Относно повреждането не били изложени никакви факти, обстоятелства и твърдения за формата на вина и дали изобщо са извършени като деяния от К.Б.. Нямало никакви доказателства, че птицата е държана 7 или 8 месеца. Подсъдимият не бил уловил тази птица, а я е спасил от своето куче. Подсъдимият прибрал птицата, защото била наранена и с цел да я лекува. Подсъдимият хранил птицата, за да поддържа живота й, за да оздравее. Всичко това защитата сочи като аргументи за маловажност на случая. В подкрепа на същото се сочи и че съгласно Тарифата за обезщетение при нанесени щети на растителни и животински видове, включени в Приложение № 3 към ЗБР, обнародвана в ДВ брой 76/15.09.2006 г., в сила от 16.09.2006 г., където в Приложение № 1 към чл. 1, обезщетението за Обикновен мишелов в случай, че е нанесена щета, било 200 лв.

Подсъдимият бил нарушил чл. 38, ал. 1, т. 6 от ЗБР, според който нарушение е:

„Притежаване, отглеждане, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на взети от природата екземпляри“. Това изпълнително деяние, като форма не съвпадало с формите на изпълнителното деяние по чл. 278г от НК.

1

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа страна следното :

На неустановена дата през месец януари 20**г., в землището на гр. П., край река Тополница, подсъдимият К.Б. видял дива птица, която не можела да лети и само подскачала.

Подсъдимият успял да хване птицата и я занесъл в къщата на своя баща, М.Б., намираща се в гр. П. на ул. „П.Б.“ № **, където я поставил клетка.

При тези условия подсъдимият държал и отглеждал намерената птица до 06.08.20**г.

В края на месец юни 20**г. свид. К.П. разбрала от майка си, че братовчед й подс. К.Б. отглежда сокол или орел в дома на баща му М.Б.. Свид. П. казала на майка си да предаде на братовчед й и баща му, че им дава 5 дни да вземат мерки и да освободят птицата, в противен случай тя щяла да предприеме съответните действия.

След като минали 5 дни, свид. П. отишла в РУП П., където й казали да подаде жалба.

Притеснена за здравето и живота на птицата, свид. П. се консултирала с ветеринарен лекар и по негов съвет отишла в РИОСВ П., където на 04.08.20**г. подала сигнал.

На 06.08.20**г. служители на РИОСВ П., със съдействието на свидетеля, полицай Н. от РУП П., извършили проверка на адрес гр. П., на ул. „П.Б.“ № **. На място се констатирало, че в двора на къщата, в клетка, в недобри условия, била държана граблива птица от вида „обикновен мишелов“. Вида на птицата бил определен от сви. П.М., която е експерт в тази област. На място свид. М. разговаряла с М.Б., баща на подсъдимия, който обяснил, че синът му, подс. К.Б., бил намерил птицата преди 7-8 месеца и я прибрал за отглеждане.

За извършената проверка и установеното на място бил съставен Констативен протокол № 31/0249 от 06.08.20**г., в който било отразено къде, при какви условия е отглеждан и в какво състояние е намерена птицата, както и от какъв вид е същата, а именно че е „обикновен мишелов“ и е защитен вид по смисъла на чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие и е включена в приложение № 3.

С Констативен протокол № 32/0249 от 06.08.20**г. било разпоредено птицата да бъде задържана и настанена за отглеждане в Спасителен център за диви животни – Стара Загора за доотглеждане до приключване на производството.

В хода на разследването е извършена Ветеренарномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че приетата на 06.08.20**г. в Спасителен център за диви животни при "Зелени Балкани - Стара Загора" граблива птица, изпратена от служители на РИОСВ П. с Констативен протокол 32/0249 от 06.08.20**г., е птица от вида „Обикновен мишелов“ (Buteo buteo). Посочено е, че вида е застрашен от изчезване и защитен от ЗБР.

Поради статута си на защитен вид, птицата е забранена за отглеждане в домашни условия.

От експертизата се установява, че при приема птицата е постъпила с оголена фаланга на трети пръст на ляво крило, липсващи махови пера на двете крила, пречупени и накъсани опашни пера, рана на клюна. Като цяло състоянието на птицата не е добро и възпрепятства нейното естествено поведение в природата. На птицата е проведена общо-укрепваща и възстановителна терапия с витамини и противовъзпалителни медикаменти.

Вещото лице е посочило, че състоянието на птицата е показателно за отглеждане в тясно затворено пространство, с невъзможност да разпери свободно крила. Маховите пера на птицата са били отскубнати, което е показателно за отглеждане в домашни условия.

Към настоящия момент птицата се намира в Спасителен център за диви животни гр.

Стара Загора.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите К.П., П.М. и Крум Н. , заключението на вещото лице и писмените доказателства.

От фактическа страна не се събраха годни доказателства за обстоятелството, 2 твърдяно в обвинителния акт, че в деня на намирането /придобиването/ на птицата, подсъдимият премахнал махови пера от двете й крила.

Подсъдимият категорично отрича да е премахвал пера на птицата, както и да й е причинявал каквито и да било увреждания.

В показанията на свидетелите М., експерт в РИОСВ П., и полицейския служител Н. също не се съдържат конкретни данни за липса на пера на птицата. Свид М. установява съвсем общо, че птицата не била в добро състояние. се установи, че към 06.08.20**г.

Данни в горния смисъл няма и в нито един от двата констативни протокола, съставени но 06.08.**г., приложени на лист 4 и 7 от ДП/. В нито един от тях не е описано състоянието на птицата.

Едва в протокола за ветеринарномедицинска експертиза, изготвен на 20.10.20**г., два месеца и половина след изземането на птицата от фактическата власт на подсъдимия, е отразено, че при приема на същата в Спасителния център за диви животни, за което по делото няма данни кога е станало, птицата е била в описаното по-горе състояние.

В заключението експертът прави констатацията, че маховите пера на птицата са били отскубнати, което било показателно за отглеждане в домашни условия. Безспорно е в съдебната практика и теория, че експертните заключения не са източник на доказателства.

Разсъжденията на експерта, макар логични и принципно достоверни, по никакъв начин не установяват, че подсъдимият е премахнал споменатите пера. В тази насока могат да се правят единствено предположения, доколкото на практика грижите за животното са полагани от подсъдимия, въпреки че се намирала в дома на неговия баща. Още по-малко могат да се направят обосновани фактически изводи за момента, в който са били премахнати маховите пера на птицата.

Съдът намери за неоснователни фактическите възражения на защитата, че не бил доказан периодът, в който подсъдимият държал птицата, съответно моментът, в който придобил същата, чрез улавянето й от природата. От показанията на свид. М. се установява конкретно, че в момента на намиране на птицата в дома на бащата на подсъдимия, последният /бащата/ изрично е заявил, че синът му донесъл птицата седем – осем месеца преди това. Доколкото изземането на животното е станало но 06.08.20**г., прокурорът е направил обоснования и в полза на подсъдимия извод, че това станало през месец януари 20**г. Тоест налице са годни свидетелски показания, източник на доказателства за момента на придобиване на птицата от страна на подсъдимия.

Във връзка с направени от подсъдимия възражения следва да се уточни от фактическа страна, че по делото не е установено, нито се твърди от обвинението, че до подсъдимия или неговия баща е стигнало изявление на неговата братовчедка, че давала петдневен срок птицата да бъде освободена, след което щяла да съобщи на полицията.

По приложението на закона.

При така установената и описана по-горе фактическа обстановка подсъдимият К.Б. е осъществил състава на престъплението по чл. 278г, ал. 1, пр. 3 и пр. 4 от НК във връзка с чл.

37 и чл. 38 от Закона за биологичното разнообразие, като на неустановена дата през месец януари 20**г., в землището на гр. П., противозаконно, в нарушение на чл. 38, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие е придобил, а през периода от м. януари 20** г. до 06.08.20**г., в гр. П., на ул. „П. Б. “ № **, е държал в дома си екземпляр от защитен вид от дивата фауна - Обикновен мишелов (Buteo buteo), включена в Приложение № 3 към чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие, като деянието не представлява маловажен случай.

От обективна страна подсъдимият е осъществил две от формите на изпълнително деяние на престъпния състав на чл. 278г ал. 1 от НК. Същият е придобил птицата, чрез улавянето й в дивата природа. Впоследствие е държал същата, като я затворил в клетка и осъществявал фактическа власт до датата на изземането и на 06.08.20**г.

По-горе бяха изложени доводи защо от фактическа страна съдът не прие за 3 установено подсъдимият да е повредил птицата. Поради липсата на доказателства за това, съдът призна подсъдимия за невиновен и го оправда в частта от обвинение, а именно че на неустановена дата през месец януари 20**г., в землището на гр. П., е повредил екземпляр от защитен вид от дивата фауна – Обикновен мишелов, включен в Приложение № 3 към чл. 37 от ЗБР, като деянието не представлява маловажен случай и го оправдава в тази част по обвинението за престъпление по чл. 278г, ал. 1, изр. 2 от НК във връзка с чл. 37 и чл. 38 от ЗБР.