Акт от 30.12.2019, Окръжен съд - Сливен

Р

Е Ш Е Н И Е № 57

Гр.Сливен,

30.12.2019г

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на трети декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

При секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното т.дело № 95 по описа за

2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е пряк иск на увредено от ПТП лице срещу застрахователя на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ / в сила от 01.01.2016г/ и цена -150 000лв .

В исковата молба ищцата твърди, че на 12.12.2017 г. в гр. Сливен, на пешеходна пътека претърпяла ПТП. След като била откарана по спешност в болницата се установило, че има счупване на капачката на левия крак, както и счупено коляно, хематом на главата, а тялото й било в синини.

Твърди, че на 18.12.2017г й била направена операция на левия крак с метална остеосинтезираща техника, а на десния крак поставена имобилизираща превръзка. По случая било образувано ДП, а със споразумение от 18.02.2019г. по НОХД № 864/18г. на СлРС, подс. А.З.М. бил признат за виновен за същото деяние и осъден.

Твърди, че по отношение на процесния л.а. „Мерцедес” с рег. № ********, управляван от виновния водач А.М., имало сключена с ответното дружество застраховка „гражданска отговорност”, валидна към датата на настъпване на ПТП, оформена с полица № BG/02/117002992746, валидна от 10.11.2017г. до 09.11.2018г.

Твърди, че в резултат на ПТП претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получената съчетана травма по глава, гърди, долни крайници, контузии, натъртвания и охлузвания. След проведеното операционно болнично лечение останала на домашно лечение, на легло, не можела да се обслужва и се нуждаела от придружител. Претърпяла болки и страдания от счупването на двата крака, като костите зараснали за по-дълъг период от време. Счупването й пречело на нормалното съществуване, а от инцидента преживяла силна уплаха и стрес, които предизвикали сериозно психическо разстройство и депресия.

Чувствала се изтормозена, не можела да спи, сънувала кошмари.

Твърди, че подала писмена застрахователна претенция до застрахователя, получена на 18.03.19 г., но не е получила никакъв отговор, поради което предявява настоящата си претенция по съдебен ред.

Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да й заплати 150 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания в резултат на получените ПТП от 12.12.2017г телесни увреждания, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва иска изцяло като неоснователен.

Оспорва го и по размер, твърдейки, че е прекомерно завишен и не съобразен с принципа за справедливост и трайната съдебна практика.

Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “ГО“, сключена за процесния автомобил.

Оспорва твърдението на ищцата, че в резултат на ПТП са настъпили описаните в исковата молба вреди като вид, характер, интензитет.

Твърди, че забавянето на оздравителния процес в резултат на неспазване на лекарските предписания и предхождащи ПТП-то заболявания на ищцата предвид възрастта й.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца Ц. Я., тъй като напуснала лечебното заведение на 15.12.2017г, а оперативното лечение било предприето на 18.12.2018г., с което забавяне тя допринесла за последващо усложнение на здравословното си състояние и по-продължителен възстановителен период. Така тя напуснала лечебното заведение без да й е оказана медицинска помощ, вероятно поради причина, че не е здравно осигурена.

Твърди, че като застраховател бил сезиран с искане за заплащане на обезщетение 14 месеца след настъпилото увреждане – на 18.03.2019г.

Оспорва началния момент, от който се претендирала законна лихва, като счита, че този момент е уреден в разпоредбата на чл. 429 ал.3 КЗ.

В с.з. ищецът, явява лично и представляван от процесуален представител поддържа иска и моли да бъде уважен Претендира разноски само за адв. възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА

В с.з. ответникът - застраховател се представлява от пълномощник, който поддържа възраженията в отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на иска, алтернативно- за намаляване на неговия размер съобразно принципа за справедливост и при отчитане на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца.

Претендира разноски съгласно списък. Представя писмени бележки, в които излага подробно своите съображения.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 12.12.2017г,., в гр.С., по бул. С.К.“, А.З.М. управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********, като блъснал на пешеходна пътека ищцата Ц.А.Я. , която при удара получила счупване на двата крака,охлузване и натъртване.

По случая било образувано ДП №

1417/2017г на РУ на МВР-Сливен, а впоследствие и съдебно производство, приключило със споразумение, одобрено по НОХД № 864/2018г по описа на СлРС, с което подс. А.З.М. е признат за виновен в това, че , че на

12.12.2017г, в гр. С., при управление на лек автомобил автомобил “Мерцедес“, с рег. № ********, А.З.М. нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл. 119 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на Ц.А.Я., изразяващи се в счупване на латералния кондил на левия долен крайник и счупване на медиалния кондил на големия пищял на десния крайник., с което осъществил състава на престъпление по чл.343а ал. 3 б.„а", вр с ал.1, вр. чл.342 ал.1 НК.

В резултат на ПТП ищцата претърпяла автомобилна травма, изразяваща се в контузия и хематом на главата в теменната част; контузия на лява гръдна половина; импресионна фрактура на латералния кондил на лявата тибия/голямо-пищялна кост; фрактура на медиалния кондил на дясната тибия и на главата на фибулата /малката пищялна кост/.

След инцидента била откарана за лечение в МБАЛ“Д-р Иван Селимински“АД-Сливен, с оплаквания от болки в областта на гръден кош и ляв долен крайник, в областта на тазобедрената става и колянна става.

По спешност бил извършен опит за репозиция и имобилизация на лявото коляно, след което била изписана с гипсова имобилизация и препоръки за оперативно лечение по повод незадоволителна репозиция на латералан кондил на лявата тибия.

Била оперирана на 18.12.2017г, като се установила импресионна фрактура на латерален кондил. Извършена била репозиция, фиксирана с 2 киршнерови игли и 2 канюлирани винта. Последвал гладък постооперативен период и ищцата била изписана от болницата с подобрение. Не е извършвана операция за лечение на втората фруктура.

Предписано й било да носи шини на двата долни крайника.

Била обездвижена за три месеца, като се наложило нейните деца да я обгрижват постоянно. През това време била на подлога и памперси. За период от 6 месеца не можела да поддържа сама личната си хигиена и се налагало децата й да я къпят на инвалиден стол. След като свалила шините, ищцата започнала да сгъва двата крака, което било трудно и мъчително. Първо проходила с помощта на проходилка, а после и с патерици. Провела 10 дни физеотерапия в болница „Хаджи Димитър“-Сливен.

Възстановителния период продължил около 6-8 месеца, като все още не е възстановена напълно.

В момента има ограничаване на флексията в лявото коляно с около 30 градуса, което се държало на естеството на фрактурата, наличието на остеосинтетичен материал, на постоперативни сраствания и недостатъчната рехабилитация.

Двете фрактури били изключително болезнени за нея, както и натъртванията, охлузванията, които получила при инцидента. Продължила лечението си с фраксипарин още 28 дни и антикоагулант, който се изписвал за профилактика на тромбемболиите. Предписан й бил и лиотон- гел, който се прилага външно с цел намаляване на оток на крайниците. Приемала болкоуспокояващи,тъй като травмите нарушавали анатомията на коленните стави, предизвиквали дразнене и възпаление на хрущялната тъкан. Наличието на болка в тазобедрената област също изисквало приемането на обезболяващи препарати.

Ищцата страда от артериална хипертония, лекувана амбулаторно с медикаменти, но това заболяване не е оказала влияние върху възстановителния период. При извършения от в.л. Д-р Т. преглед, ищцата съобщила, че боледува от болестта на

Хашимото, която е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, протичащо различно, с прояви на хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм, като същите оказвали влияние върху костната система, водейки до остеопороза и това би могло да забави възстановителните процеси. От параклиничните изследвания на ищцата, извършени при приемането й в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“АД бил изследван калция и същият бил в границата на нормата.

Ищцата провела един курс рехабилитационно лечение амбулаторно в рамките на разрешените от РЗОК 10 процедури. Според вещото лице Д-р Т., тя би могла да продължи рехабилитацията стационарно по клинична пътека, ако е била насочена по преценка на лекуващия физиотерапевт, каквито били сегашните изисквания, но не е била насочена.

При вътреставните фрактури с дислокация,каквато е тази на лявото коляно, било желателно оперативната интервенция да се осъществи в първите 24-48 часа. Дясното коляно на ищцата било обездвижено още с установяване на естеството на полученото травма. Обездвижено било и лявото коляно. При импресионните фрактури било невъзможно да се получи добра репозиция на фрактурата без оперативна намеса.

Според изискванията на НЗОК, престоят за консервативно лечение в болница бил 3 дни , поради което ищцата била изписана на 15.12.2017 год./събота/ В събота и неделя не се правели планови операции, поради което била хоспитализирана повторно в неделя-17.12.2017 год. по друга клинична пътека, подготвена за оперативно лечение и оперирана в понеделник - 18.12.2017г. Забавянето на интервенцията с 2-3 дни според вещото лице Д-р Т. не е допринесло за влошаване на здравословното и състояние и забавеното калусобразуване на ищцата.

Контузията и хематомът на главата в теменната и част обикновено отзвучавали за 7-10-дни, а контузията на лявата гръдна половина, характеризираща се с болки отзвучавали за около 10-15 дни.

Импресионната фрактура на латериалния кондил на лявата тибия изисквали оперативно лечение-повдигане/елевация на вбития фрагмент/ и метална остеосинтеза. При тези случаи се носела гипсова имобилизация около 45 дни с последваща рехабилитация , натоварване се разрешавало след 3-4 месец, лечението обикновено продължавало около 6-8 месеца.

При ищцата костното срастване се забавило за около 6-8 месеца . Травмата на дясното коляно- фрактура на медиален кондил/неголям фрагмент/,както и на главата на фибулата изисквали гипсова имобилизация за 45 дни, натоварване се разрешавало след 3-я месец, а възстановяването било за около 4-5 месеца.

И сега ищцата имала болки в коляното, в лява тазобедрена става и кръста, както и известно тръпнене на подбедрицата . Тя ползвала бастун и имала леко накуцваща походка, движението на колянната става било почни в норма. Имала болки при движение в ставата на ляв долен крайник.

При ищцата се забавило костното срастване и е носила гипс по-дълго време, което не е позволило веднага да започне рехабилитация, в резултат на което се получавало втвърдяване на ставите, след което по-трудно подлежали на рехабилитация.

В резултат на ПТП, тя преживява силен психичен стрес, довел до възникването на посттравматично стресово разстройство.

Заболяването било изразено в сравнително по-лека степен, тъй като не нарушавало тежко ежедневното функциониране на ищцата. Тя успявала да се справя с ежедневните си задачи, не се долавяли симптоми като трайна потиснатост на настроението. Установеното заболяване било пряко следствие от преживения от ищцата психичен стрес по време на претърпяното ПТП и не би възникнало без него.

Наличието на симптоми на посттравматичен стрес сочело, че тя не се е възстановила от психически и все още не е в състояние да се върне към предишния си начин на живот. С времето обичайно симптомите на посттравматично стресово разстройство постепенно щели да намалеят по честота и интензивност, като само в редки случаи можели да хронифицират.