Решение № 2395 от 12.06.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9403/2024
- Вид
- Решение № 2395
- Подписан
- 12.06.2026
- Състав
- Румяна Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2395 гр. Варна, 12.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Румяна Х.а при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Х.а Гражданско дело № 20243110109403 по описа за 2024 година
Исковата молба е предявена от А. А. А., ЕГН **********, **, съдебен адрес: **, адв. П. П. В., тел. *** против А. А. А., ЕГН **********, **.
Искът е с правно основание чл.109 от ЗС.
Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да осъди А.
А. А., ЕГН **********, **, да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото му на собственост, като премахне незаконно изградената в съсобствения им поземлен имот с идентификатор **, по КККР на област Варна, община Варна, **, вид собственост Съсобственост, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 808 кв. м, стар номер **, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, обшивка от плоскости от USB, гипсокартон и две врати от алуминий на металната конструкция на навес, както и оградата от бетонови блокчета и оградна телена мрежа.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати направените съдебноделоводни разноски.
Ищецът аргументира правен интерес навеждайки следните фактически твърдения:
1 от предявения иск,
С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 94, том I, рег. № 1377, дело № 86/28.09.2010 г. на А. П. - нотариус с район на действие ВРС, рег. № * на Нотариалната камара, вписан в СВ - Варна акт № *, том *, дело */*г. ищецът, сестра му Н. А. Р и брат му А. А. А. закупуват поземлен имот с идентификатор **, по КККР на област Варна, община Варна, **, вид собственост Съсобственост, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 808 кв. м, стар номер **, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор **, на три етажа, и селскостопанска сграда с идентификатор **.
След закупуване на имота, брат му А. А. А., без негово съгласие, през 2020 г., почти в средата на поземления имот от границата с ПИ 9012 до границата с ПИ 249 построява бетонов фундамент, сграда, със зидария, изпълнена с бетонови блокчета и покрив с дървена конструкция и навес от метална конструкция. По този начин прегражда съсобствения им поземлен имот като в северната част са сградата на три етажа и стопанската сграда, в средата е бетоновия фундамент и сградата, а в южната част е останалата незастроена част от имота. За да достигат до южната част минават през бетоновия фундамент и навеса. Малко след това ответникът затваря металния навес с плоскости от USB, гипсокартон и две врати от алуминий. В края на бетоновия фундамент изгражда плътна ограда от бетонови блокчета и метална оградна мрежа. По този начин преустановява достъпа до южната част от поземления имот. На саморъчна скица с жълт цвят е повдигнал бетоновия фундамент, с червен цвят е нанесъл сградата, а със защрихован син цвят е нанесъл навеса.
Изграденият бетонов фундамент и постройката са незаконно строителство, но въпреки това не са предприети действия по установяването му. Въпросната постройка не попада в нито една от хипотезите на § 16, защото е построена през 2020 г. Самите те придобиват поземления имот през 2010 г.
Получават уведомление изх. № 24-8471-24.03.2021 г. от началник СГККВарна, че А. А. А. е поискал изменение на КККР с попълване на нова сграда с проектен идентификатор **, ведно със скица проект. Видно от скицата сградата вече е обявена като жилищна сграда-еднофамилна. Подава възражение до СГКК и не е уведомен за резултата, но вероятно е отказано 2 попълване на новата сграда, защото в момента не е отразена.
Заявява на ответника, че въпреки незаконното строителство желае само да премахне обшивката на металната конструкция на навеса -плоскостите от USB, гипсокартона и двете врати от алуминий, както е оградата от мрежа и бетонови блокчета, за да има достъп до южната част. Въпреки това до момента той не е премахнал тази преграда. Има правен интерес да претендира ответникът да бъде осъден да премахне преградата и да му осигури безпрепятствен достъп до южната част на имота.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът депозира такъв.
Отговорът е депозиран от А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес **, чрез адв. И. Н. А. от Варненска адвокатска колегия, личен № **, адрес:9000 - **.
Намира иска за допустим и неоснователен.
Счита, че исковата претенция е неоснователна и необоснована.
Аргументите в тази насока са следните:
От обстоятелствената част на искова молба се установява, че страните са съсобственици на поземлен имот, находящ се в **. След придобИ.ето на имота тримата съсобственици (вкл. сестрата на страните Н. Р.) се разбират помежду си чрез устен договор относно разпределение на ползването на имота. Като от това следва, че ответникът ще ползва южната част на имота като има право на преминаване през тяхната собствена част и така му е осигурен достъп до улица.
Тази устна уговорка е подкрепена от писмена нотариално заверена декларация от ищеца, съгласно която А. А. и сестра му нямат претенции по отношение на изградения навес и масивен стоманобетонов фундамент, в частта от съсобствения им имот, ползвана от А. А. А..
С оглед устното разпределение на ползване на имота, ответникът ползва оградената в скицата по делото част от поземления имот. Най-южната част от парцела, която се заключва между имот ** и улицата (**) като „триъгълник" е площ, която след приложена от Община Варна регулация е добавена към имота на страните. И ползването на тази част устно е разпределено и всеки от съсобствениците има определено място.
След постигнатата договорка ответникът започва строителство, за което 3 е получил съгласие от съсобствениците и за което е издадено удостоверение за търпимост.
Относно твърденията, че изградената от плоскости USB обшивка, гипсокартон и две врати от алуминий на метална конструкция на навес, както и оградата от бетонови блокчета и оградна телена мрежа, смущават упражняване на правото му на собственост, счита същите за напълно неоснователни.
След разпределение на ползването на имота, оградата и обшивката, както и двете метални врати на навеса, не възпрепятстват упражняването на ищцовото право на собственост, тъй като същият (ищецът) не би следвало да има претенции по отношение на разпределената за ползване част от дворното място на ответника. Въпреки, че оградата и металните врати са преодолими, тъй като не остават заключени, предвид устната им уговорка, заложена в нотариално заверена декларация - съгласие, ищецът не е ограничен да навлиза в южната част на имота.
Оградата от бетонови блокчета и оградна телена мрежа, за която става въпрос в исковата молба е била изградена и към момента на закупуване на имота и същата е на повече от 20 години. Ответникът няма касателство по отношение на нея и нейното събаряне, тъй като същата не е негово дело. Още повече, тя се намира в края на имота и събарянето й би улеснило проникването в имота на всякакви външни лица.
А по отношение на изградената от плоскости USB обшивка, гипсокартон и две врати от алуминий на метална конструкция на навес, както бе посочено по-горе, ищецът е дал нотариално заверено съгласие.
Твърди, че А. А. А. не е възпрепятстван по никакъв начин да достигне до най-южната част на съсобствения им парцел.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 от (ЗЗД) договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, като взаимното съгласие на страните е въведено от законодателя като императив за тяхното изменение или прекратяване. Със сключването на устен договор за разпределение ползването на имота страните са разрешили помежду си въпросите кой, какво, кога ще ползва по взаимно обвързващ начин. Не следва да се допуска всяка страна по договора едностранно или заедно с друга (притежаващи общо повече от 1/2 ид. ч.), да изменя договора без съгласието на останА.те съсобственици. Такъв извод 4 обезсмисля предвидимостта в отношенията, която договорът е създал.
Съсобствениците сами са избрА. да удовлетворят интересите си чрез сключването на договор и този именно договор е законът, който урежда дължимото помежду им поведение занапред. Затова и от този момент нататък съсобствениците следва да считат за лишено от възможност да решават въпроси, които биха нарушили договора за разпределение на ползването, сключен между всички съсобственици.
С Решение № 33 от 06.04.2010 год. по гр. д. № 27/ 2009 год. на BKC-II г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че „според установената съдебна практика материално правната легитимация на ответникасъсобственик в имота, по иск по чл. 109 ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на другия съсобственик, без единствено фактът на изграждане незаконна постройка в съсобствения имот от единия съсобственик, да предполага уважаване на иска. Прието е, че следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на чл. 109 ЗС, а именно, че неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца ".
За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието , което препятства упражняване правото на собственост, кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението.
Както се приема още с ТР 31/ 84 год. ОСГК на BC неоснователното действие следва да е такова, че да създава пречки за ползване на собствената вещ. Не всяко въздействие върху имота на ищеца може да бъде предмет на петиторна защита, а само онова което е неоснователно и неоправдано от гледна точна на упражняване на собственическите правомощия.
Неоснователното действие не зависи само от това дА. има позитивна административна санкция или не, когато се касае до нА.чие на разрешителен режим за извършване на определение действия/ строеж, реконструкция и др./, а от това дА. обективно създава пречки за нормалното ползване на имота, 5 собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС. Не може да се приеме без резерви, че всеки строеж съставлява неоснователно действие по см. на чл. 109 ЗС и е равнозначно на смущаващо правото на собственост поведение.
ПРЕДЯВЯВА НАСРЕЩЕН ИСК по чл. 109 ЗС:
Моли на основание чл. 109 ЗС, съдът да осъди А. А. А. да преустанови неоснователните си действия, с които смущава упражняването на правото на собственост на А. А. А., като предостави втори ключ от входната врата, от която се осъществява достъпа до поземления имот с идентификатор **, находящ се в област Варна, **, вид собственост - Съсобственост, вид територия Урбанизирана, НТП ниско застрояване до 10м., площ 808 кв.м.
От изложените по-горе обстоятелства се установи, че съсобствениците ползват заедно вещта и са постигнА. устна договорка за разпределение ползването на вещта. Въпреки това в името на спокойното ползване на вещта и безпрепятственото упражняване на правото на собственост, страните са длъжни да се съобразяват един с друг.
Причината да заведе насрещен иск по чл. 109 ЗС против А. А. А. е фактът, че същият ограничава упражняването на тяхното право на собственост, като по своя преценка заключва входната врата на поземления имот, през който се осъществява достъпа.
При опити да поиска втори ключ, ответникът по насрещния иск - А. А., отговаря, че това е невъзможно и че А. А. и семейството му трябва да се прибират до определен от него час, в противен случай - остават навън.
Това негово действие основателно смущава спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца (по насрещния иск) А. А..
Ответникът по насрещния иск депозира отговор.
Излага, че действително страните са си разпределили устно ползването на поземления имот, въпреки, че разпределението е било наложено от А. А., който еднолично е построил бетонов фундамент, сграда, със зидария изпълнена с бетонови блокчета и покрив с дървена конструкция и навес от метална конструкция. По този начин преградил съсобствения поземлен имот като в северната част са сградата на три етажа и стопанската сграда, в средата е бетоновия фундамент и сградата, а в южната част е останалата незастроена част от имота.