Решение № 19 от 15.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. София, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Карамфилова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20228002104192 по описа за 2022 година

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото „ОТП факторинг България“ ЕАД срещу решение № 82/12.05.2022 г., изменено в частта му за разноските с определение № 411/04.07.2022 г., постановени по въззивно гр. дело № 67/2022 г. на Кюстендилския окръжен съд (КОС). С обжалваното въззивно решение е отменено изцяло първоинстанционното решение № 240/20.12.2021 г. по гр. дело № 1737/2021 г. на Дупнишкия районен съд (Д.) и е отхвърлен предявеният от дружеството-жалбоподател осъдителен иск с посочено правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 138, с чл. 240, ал. 1 и с чл. 99 от ЗЗД срещу И. Д. Б. (Н.), в качеството ѝ на поръчител, за заплащане на сумата 8 059.26 лв., представляваща незаплатена главница по обявен за предсрочно изискуем договор за кредит за текущо потребление от 06.12.2007 г., сключен между „Банка Д.“ ЕАД и Р. Г. Б., преструктуриран с допълнителни споразумения от 29.03.2012 г. и от 06.12.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2018 г. до окончателното изплащане; в тежест на касатора са възложени разноските по делото.

В касационната жалба на ищеца „ОТП факторинг България“ ЕАД се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.

3 от ГПК. Поддържат се съображения, че въззивният съд неправилно не е съобразил релевантния факт по делото, че с подаването на заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу главния длъжник ищецът е спазил шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, поради което съдът неправилно е приел, че този срок бил пропуснат.

С определение № 1997/05.07.2023 г., постановено в касационното производство по делото, на основание чл. 227 от ГПК, на мястото на заличения от търговския регистър жалбоподател-ищец „ОТП факторинг България“ ЕАД е конституиран универсалният му правоприемник „Банка Д.“ АД, като е установено, че на 25.05.2023 г. по партидата на „ОТП Факторинг България“ ЕАД е вписано преобразуване на дружеството чрез вливането му в „Банка Д.“ АД. С молба от 25.10.2023 г. новоконституираният касатор-ищец „Банка Д.“ АД поддържа изложеното в касационната жалба.

Ответницата И. Д. Б. (Н.) в отговора си на касационната жалба излага съображения за неоснователност на същата, като поддържа, че решаващият извод на въззивния съд за пропускането на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е правилен.

С определение № 1019/09.05.2023 г., постановено по делото по реда на чл. 288 от ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос: спазен ли е шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, когато в рамките на същия кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу главния длъжник и издадената заповед е влязла в сила. Касационното обжалване е допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК – с оглед извършването на служебната касационна проверка относно процесуалната допустимост на въззивното решение.

На поставения по делото правен въпрос практиката на ВКС дава положителен отговор. В решение № 55/29.03.2006 г. по гр. д. № 1264/2004 г. на II-ро гр. отд. е разяснено следното: В някои разпоредби на ЗЗД понятието „иск“ се използва в процесуалноправния му смисъл, но в други норми на ЗЗД то е употребено в неговия материалноправен смисъл на „вземане“. В чл. 147, ал. 1 от ЗЗД законодателят урежда освобождаването на поръчителите, ако кредиторът не е претендирал надлежно вземането си. Претендирал ли е вземането си, кредиторът запазва правата си по отношение на поръчителите, независимо от това по какъв признат от закона ред е направил това. Ако вземането е удостоверено в несъдебно изпълнително основание, не е необходимо то да бъде предявено с иск, което би увеличило както времето, така и разноските по установяването му, като отделно стои и въпросът дали кредиторът, който разполага с несъдебно изпълнително основание, има интерес от осъдителен иск и допустим ли е такъв. Искането за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237 от ГПК от 1952 г. (отм.) запазва правата срещу поръчителя. В същия смисъл е и решение № 149/19.12.2016 г. по търг. д. № 2142/2015 г. на I-во търг. отд., в което е прието, че когато издадената заповед за изпълнение срещу кредитополучателя е влязла в сила съгласно чл. 416, пр. 1 от ГПК, следва да се приеме, че банката-кредитор е предявила иск срещу длъжника по смисъла на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. В същото решение на ВКС е разяснено и следното: Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжникакредитополучател, и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.

2

Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение срокът е изтекъл. В същия смисъл са и решение № 23/24.03.2015 г. по търг. д. № 1717/2013 г. на I-во търг. отд., решение № 40/17.06.2015 г. по търг. д. № 601/2014 г. на I-во търг. отд., решение № 50114/07.10.2022 г. по търг. д. № 2041/2019 г. на I-во търг. отд., решение № 77/07.07.2022 г. по търг. д. № 1973/2020 г. на I-во търг. отд., решение № 80/07.06.2022 г. по търг. д. № 86/2020 г. на I-во търг. отд., в които е прието, че шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е спазен, когато в рамките на същия кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу главния длъжник.

В подобен смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на III-то гр. отд., определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV-то гр. отд., определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на IV-то гр. отд. и множество други актове на ВКС, в които, макар и не по повод тълкуването и приложението на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, се приема, че влязлата в сила заповед за изпълнение има последици, сходни на силата на пресъдено нещо на съдебното решение и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Настоящият съдебен състав изцяло възприема така даденото в практиката на ВКС, положително разрешение на поставения по делото правен въпрос.

При извършената касационна проверка съдът намира, че обжалваното въззивно решение е валидно постановено, но е частично недопустимо, а в останалата част е неправилно.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства по делото: На 06.12.2007 г. е сключен договор за кредит за текущо потребление между „Банка Д.“ ЕАД (понастоящем АД), в качеството на кредитор, и Р. Г. Б., в качеството на кредитополучател, за сумата 7 000 лв., със срок за издължаване на кредита от 120 месеца.

Кредитът е усвоен от Б. на същата дата 06.12.2007 г. За обезпечаване на вземанията на кредитора, произтичащи от договора за кредит за текущо потребление, ответницата И. Д. Б.

(Н.), в качеството на поръчител, е сключила с „Банка Д.“ ЕАД договор за поръчителство също от 06.12.2007 г. (неточно е посочена датата 14.12.2007 г.). С допълнително споразумение от 29.03.2012 г. между „Банка Д.“ ЕАД и кредитополучателя Б. е извършено преструктуриране на кредита и е сключен договор за поръчителство от същата дата между „Банка Д.“ ЕАД и А. А. И.. С допълнително споразумение от 06.12.2013 г., сключено между „Банка Д.“ ЕАД и кредитополучателя Б., кредитът отново е преструктуриран, като е сключен и нов договор за поръчителство от същата дата между „Банка Д.“ ЕАД и поръчителя И.. На 08.01.2016 г. „Банка Д.“ ЕАД е уведомила главния длъжник Б., че поради неплащане обявява предсрочна изискуемост на кредита. На 18.02.2016 г. „Банка Д.“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу главния длъжник Б. и двамата поръчители – ответницата И. Б. (Н.) и А. И.. Д. е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу тримата длъжници на 19.02.2016 г. На 11.05.2016 г. с договор за цесия „Банка Д.“ ЕАД, в качеството на цедент, е прехвърила вземанията си, произтичащи от процесния договор за кредит за текущо 3 потребление, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, на първоначалния ищец и касатор по делото „ОТП факторинг България“ ЕАД, в качеството му на цесионер. На 18.05.2016 г. „ОТП факторинг България“ ЕАД е подало молба за образуване на изпълнително дело при частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В. А., на основание издадения в полза на „Банка Д.“ ЕАД изпълнителен лист. След уведомление от ЧСИ А. за образуваното изпълнително дело и издадения изпълнителен лист, ответницата-поръчител Б.

(Н.) е подала пред Д. възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. Също в срок „ОТП факторинг България“ ЕАД е предявило срещу ответницата Б. (Н.) установителен иск по чл. 422 от ГПК, евентуално съединен с осъдителен иск за вземането. Исковете са били предявени пред Благоевградския районен съд (БРС), който с влязло в сила определение е прекратил производството по делото по отношение на установителния иск, поради недопустимост на същия.

При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е приел, че следва да се произнесе по отношение на обжалваното пред него решение на Д. (посоченото и по-горе първоинстанционно решение № 240/20.12.2021 г. по гр. дело № 1737/2021 г.), с което осъдителният иск е уважен. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, при положение, че е установил по делото, че срещу ответницата е била издадена заповед за изпълнение за процесното вземане, ползваща и цесионера – първоначалния ищец „ОТП факторинг България“ ЕАД (т. 10-б от тълкувателно решение (ТР) № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС), както и че ответницата е подала в срок възражение по чл. 414 от ГПК, въззивният съд не е извършил служебна проверка и преценка дали е налице правен интерес за ищеца от предявения и разгледан осъдителен иск, респ. – относно процесуалната допустимост на същия. Тази служебна проверка е наложителна и следва да се извърши от настоящата инстанция, тъй като наличието на издадена заповед за изпълнение съставлява процесуална пречка за предявяване, след изтичането на срока за възражение по чл. 414 от ГПК, на осъдителен иск за вземането – поради липса на правен интерес от него; в тези случаи процесуално допустим е само установителен иск по чл. 422 от ГПК. От данните по настоящото дело обаче се установява, че след изпращането на делото по подсъдност от БРС – с негово определение от 09.12.2019 г. – на Д., пред последния най-напред е било образувано гр. дело № 10/2020 г., постановеното по което решение № 260077/15.02.2021 г. е обезсилено с необжалвано и влязло в сила решение № 260160/20.07.2021 г. по възз. гр. дело № 167/2021 г. на КОС, който е върнал делото на Д. за ново разглеждане. В рамките на първоначално развилото се първоинстанционно производство по гр. дело № 10/2020 г., с протоколно определение от 14.05.2020 г., поправено с определение от 28.08.2020 г., Д. е обезсилил издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата И. Б. (Н.), като тези определения не са обжалвани и са влезли в сила. При това положение, макар разгледаният по делото осъдителен иск да е бил процесуално недопустим към датата на подаването на исковата молба, с обезсилването на заповедта за изпълнение в частта `и срещу ответницата И. Б. (Н.), тази процесуална пречка е отпаднала и осъдителният иск се явява процесуално допустим, респ. – процесуално допустимо е и постановеното по него първоинстанционно решение № 240/20.12.2021 г. по гр. дело № 1737/2021 г. на Д..