Определение № 1807 от 23.07.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1807 гр. Бургас, 23.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева в присъствието на прокурора Г. Д. П. като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Наказателно дело от общ характер № 20262120201763 по описа за 2026 година СЪДЪТ, след като съобрази становищата на страните и самостоятелно прецени в тайно съвещание въпросите по чл. 248, ал.1 НПК, на основание чл.

248, ал.5 и ал. 6 НПК, намира следното:

С оглед дадената правна квалификация на деяни ето, за което е внесен обвинителен акт и мястото му на извършване, делото е родово и местно подсъдно на Районен съд – Бургас.

Не се установяват основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Съдебният състав намира обаче, че на досъдебно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, в т.ч. да научи в какво престъпление е обвинен и съответно да организира защитата си, които обуславят прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Основното право на обвиняемия е да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, като това право следва да се осигури чрез ясно посочване в обвинителния акт на фактите, срещу които той следва да се защитава и да се опишат всички съставомерни признаци от състава на престъплението, за което се повдига обвинение.

Обвинението следва да бъде ясно и конкретно формулирано, като следва да са описани ясни и недвусмислени факти.

Именно срещу конкретните факти обвиняемият гради защитата си и именно тези факти определят рамките на обвинението, съответно предметът на доказване по делото. Непосочването на тези конкретни факти представлява съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на обвиняемия.

1

В тази връзка и предвид направеното от защитата възражение в този смисъл следва да се отбележи, че непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на факти и обстоятелства, установими от събрани в хода на досъдебното производство доказателства (в т.ч. и такива, представени от обвиняемия) не рефлектира върху правото на защита на обвиняемия (подсъдимия), доколкото тези доказателства следва да бъдат приобщени по делото в хода на съдебното следствие, страните могат да изложат съображенията си във връзка с тях именно в съдебната фаза на наказателния процес, която е и главната такава, а по въпроса за доказателствената им стойност и съответно фактите и обстоятелствата, които се установяват въз основа на същите, съдът дължи произнасяне с акта си по същество на делото, като при тази си преценка не е обвързан от фактите и обстоятелствата, посочени като фактическа обстановка в обвинителния акт.

Независимо от горното, обаче, така формулиран диспозитивът на внесения обвинителен акт създава неяснота относно основни релевантни по делото факти

– какъв е бил дължимият размер на издръжката в инкриминирания период, с какъв съдебен акт е определен, т.е. кой е актът на съда, с който обвиняемият е „осъден да издържа свой низходящ“ и съответно е изменен този размер (считано от коя дата). В дипозитива на процесния обвинителен акт въобще липсва посочване на решението, с което обвиняемият е „осъден да издържа свой низходящ“, доколкото това в случая е именно Решение № 442/18.03.2011г. по ГД № 10136/2010г. на БРС. Именно това решение е пораждащо твърдяното като неизпълнено задължение на обвиняемия да заплаща месечна издръжка в полза на дъщеря си. Именно с това решение се определят и падежът и начинът на изпълнение на задължението. С последващи решения, каквото в случая е Решение № 137/28.01.2015г. по ГД № 7210/2014г. по описа на БРС, в частта, в която същото е влязло в сила като потвърдено от въззивната инстанция, се изменя единствено размерът на вече възникналото по силата на първото решение задължение за издръжка, поради което и двете следва да бъдат посочени в диспозитива на обвинителния акт (като с оглед яснота на обвинението във връзка с решението за изменение на размера на издръжката не е необходимо описание на претендирания като увеличение размер, частта, в която първоинстанционното решение е отменено и съответно отхвърлената част от иска), а само увеличеният размер на издръжката, въз основа на кое съдебно решение и считано от коя дата е дължим той.

Непосочването на съдебното решение, пораждащо задължението за издръжка (с което обвиняемият е „осъден да издържа свой низходящ“ като елемент от състава на чл. 183, ал. 1 от НК) в случая би създало неяснота, а оттам и възможни проблеми и при прилагането на един от основаните принципи в наказателния процес – Ne bis in idem.

Този порок няма как да бъде преодолян от съда по правилата на НПК.

Това е така, защото процесуалните действия в наказателното производство се извършват в последователност, императивно определена с процесуалните норми и гарантирането на правото на защита, е задължителна предпоставка за валидност и условие за извършване на следващото процесуално действие.

2

Същото е отстранимо чрез изготвяне на обвинителен акт отговарящ на изискванията на закона, но не може да се санира в съдебната фаза на процеса.

Това налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 вр. чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1763/2026г. по описа на Районен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Бургас отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на обвиняемия, съгласно изложеното по-горе.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест по реда на гл.

22 от НПК пред Окръжен съд - Бургас в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3