Решение № 90 от 05.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20231110210909 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С НП № 284/17.07.2023 г., издадено от Д.Т.К. – за началник на ГПУ-София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, на ХХХХ“ АД, с ЕИК ****, за това, че на 13.05.2023 г., около 15:10 часа, в гр. София, на ГКПП-Аерогара София, при извършване на гранична проверка на влизане в страната пътници, пристигнали с полет FB478 от Барселона за София, се установило, че след като е бил длъжен да провери документите за пътуване преди да извърши услугата по превозване на лицето Liu Le, род. на 11.03.1995 г., гражданство Китай, паспорт № EJ6361653, изд. на 02.11.2022 г., притежаващ еднократна „единна виза“ виза тип С № 050009548, издадена на 25.04.2023 г. от КС на Швеция в Токио, валидна от 27.05.2023 г. до 27.06.2023 г., с разрешен срок на пребиваване 17 дни, превозвачът го е превозил до Р България без валидна виза или разрешение за пребиваване, като е издал превозни документи – билет и бордна карта, при положение, че лицето не е отговаряло на изискванията на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ и чл. 6, т. б от Регламент (ЕС) 2016/399 и на Решение № 284/12.04.2023 г. на Министерски съвет (обн. ДВ бр. 36 от 2023 г.).

С горното ХХХХ“ нарушила чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, поради което на основание чл. 51 от ЗЧРБ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Постановлението е обжалвано в срок от ХХХХ“ АД, чрез процесуален представител, който в подадената жалба моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата се твърди, че в нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН не били ясно 1 посочени нарушените законови разпоредби. В частност разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗЧРБ била неотносима към посоченото нарушение, а тази на чл. 20, ал. 1 от ЗЧРБ била бланкетна, но липсвали посочени разпоредби на паспортно-визовия режим, което препятствало възможността за защита. Отделно от описанието на нарушението не ставало ясно в какво точно се изразявала нередовността на пътника. По същество се развиват аргументи за липса на осъществено нарушение, тъй като посоченото в НП лице не било пресичало външна граница на ЕС, тъй като било влязло в България от Барселона, Франция. В тази връзка се цитира разпоредбата на чл. 1, § 1 от Регламент 539/2001 г. Подчертава се, че наличието на „вътрешна граница“ не било обусловено от приемането или не на държавата-членка в Шенген, а от приемането й в ЕС, за което се цитира чл. 20 от Регламент (ЕО) № 562/2006 г., както и практика на СЕС. Оспорва се също компетентността на АНО. За с. з., редовно призовано, дружеството не изпраща представител.

Административно наказващият орган не се явява и не изпраща представител, а писмени бележки, ведно с писмени доказателства за компетентност и с развити аргументи по същество, с които се моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съобразно разпоредбите на чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧРБ, както и видно от приложени заверени копия на следните документи: Заповед № 8121з-378 от 06.04.2020 г. на министъра на ВР, т. II.12., Заповед № 4064з-492/29.05.2023 г. на директор на РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР за определяне на Д.К. за заместващ началник на ГПУ-София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР и Заповед № 4064з-755/24.08.2023 г. на директор на РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР за прекратяване действието на предходната заповед – всичките по отношение на компетентността на Д.К. да съставя към 17.07.2023 г. НП за нарушения на ЗЧРБ; Заповед № 8121з-378 от 06.04.2020 г. на министъра на ВР, т. I.3., Заповед № 3282з-4817/30.12.2021 г. на гл. комисар на ГДГП, Акт за встъпване в длъжност от 05.01.2022 г. и длъжностна характеристика – всичките по отношение на компетентността на актосъставителя мл. експерт А. Р. Д. – В. – командир на отделение към ГКПП-Аерогара София, да издава АУАН за нарушения на ЗЧРБ); спазено е изискването по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН в присъствието на двама свидетели, които са само по съставяне и връчване на акта; налице е съответствие между текстовата част на АУАН и тази на НП, както и съответствие между описаната в двата акта фактическа обстановка и съответстващата правна 2 квалификация; нарушението и обстоятелствата около твърдяното му извършване се посочени по достатъчно ясен и непротиворечив начин, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.

В допълнение следва да се посочи, че АУАН е връчен на лице, изрично упълномощено от изпълнителните директори на ХХХХ“ АД да получава АУАН и НП, издадени срещу дружеството – приложено по отношение на Лидия Иванова Д. пълномощно.

Неоснователни са възраженията за нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, предвид неясно посочени нарушени законови разпоредби. Както в АУАН, така и в НП, освен общите разпоредби на чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, изрично и текстово аргументирано са посочени и специалните относими в случая разпоредби на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ, чл. 6, т. б от Регламент (ЕС) 2016/399 и най-вече Решение № 284/12.04.2023 г. на Министерски съвет (МС), поради което и предвид качеството му на превозвач, не може да се счита, че наказаната авиокомпания е била лишена от възможността да разбере параметрите и правната квалификация на предявеното нарушение.

3. Относно приложението на материалния закон.

От фактическа страна

По делото е установено като безспорно следното:

На 13.05.2023 г., около 15:10 часа, св. А. Д.-В., в качеството си на командир на отделение към ГКПП-Аерогара София, била разпределена за извършване на проверки на втора линия на Аерогара София. На същата дата с полет FB478 от Барселона за София, обслужван от ХХХХ“ АД, пристигнало лицето Liu Le, род. на 11.03.1995 г., гражданство Китай, паспорт № EJ6361653, изд. на 02.11.2022 г., притежаващ еднократна „единна виза“ виза тип С № 050009548, издадена на 25.04.2023 г. от КС на Швеция в Токио, валидна от 27.05.2023 г. до 27.06.2023 г., с разрешен срок на пребиваване 17 дни. Тъй като, съгласно Решение № 284/12.04.2023 г. на МС (обн. ДВ бр. 36 от 2023 г.), когато гражданите на трети страни, притежаващи шенгенска „единна виза“ виза, за да влязат на територията на Р България, трябва първо да са използвали визата на територията на някоя от страните от Шенгенското пространство, св. А. Д.-В. установила, че горепосоченият гражданин имал шенгенска „единна“ виза, но същата не била използвана на територията на друга държава от Шенгенското пространство.

На база горните си констатации св. А. Д.-В. издала по отношение на лицето Liu Le, с гражданство Китай, Отказ за влизане в страната № 276 от 13.05.2023 г. в 15:11 часа. На 06.06.2023 г., в качеството си актосъставител, св. А. Д.-В. издала на ХХХХ“ АД АУАН № 271/06.06.2023 г. за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, тъй като превозвач дружеството е превозило горепосоченото лице до Р България без валидна виза или разрешение за пребиваване, като е издал превозни документи – билет и бордна карта, при положение, че лицето не е отговаряло на изискванията на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ и чл. 6, т. б от Регламент (ЕС) 2016/399 и на Решение № 284/12.04.2023 г. (обн. ДВ бр. 36 от 2023 г.).

По доказателствата и от правна страна

3

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното следствие доказателства – показанията на свидетеля по непосредствено установяване на нарушението, в лицето на св. А. Д.-В., които са в достатъчна степен обстоятелствени, логични и вътрешно непротиворечиви. На посочените гласни доказателства кореспондира и приложеното и неоспорено писмено доказателство - Отказ за влизане в страната № 276 от 13.05.2023 г.

Следва да се има предвид, че спорът между страните не е по фактите, а от правно естество.

При така установената фактическа обстановка, на първо място, безспорно доказано е, че наказаното дружество ХХХХ“ АД се явява "превозвач", по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 11 от ДР на ЗЧРБ , който е бил обвързан със задължението си по чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ („ Превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи:

1. наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква“). Фактите по делото неопровержимо сочат, че пристигналият с полет от Барселона за София, обслужван от превозвача ХХХХ“ АД, гражданин на Китай Liu Le, по силата на чл.

19, ал. 1, т. 1, от ЗЧРБ, като чужденец, е следвало да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима. В този смисъл е и чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ, съгласно който чужденец може да влезе в Република България, само ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква. Като гражданин на трета страна, Китай, лицето не попада в изключенията, предвидени в чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от ЗЧРБ – в изключенията, предвидени в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет, както и доколкото лицето не е притежавало валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Китай не е освободена от задължението гражданите й да притежават валидна виза за влизане в ЕС по смисъла на Регламент (ЕО) № 562/2006.

По повод изложените в жалбата възражения по същество следва да се допълни, че България, съгласно Регламент (ЕО) № 562/2006 и Регламент (ЕС) 2016/399, макар и държава-членка на ЕС, не е страна-членка на Шенгенското пространство и няма „вътрешни граници“ с други държави от това пространство по силата на чл. 2, т. 1 от Кодекса на шенгенските граници. В този смисъл при полета си от летище Барселона (на територията на държава от Шенгенското пространство) към летище София, посоченият в атакуваното НП гражданин на Китай е пресякъл „външна граница“ по дефиницията на Регламент (ЕО) № 562/2006. Последното е задължавало превозвача ХХХХ“ АД да осъществи проверка за валидна виза на лицето, съобразно съответния тип виза. В АУАН и НП изрично е цитирано Решение № 284/12.04.2023 г. на МС (обн. ДВ бр. 36 от 2023 г.) за изменение и допълнение на Решение № 459 на Министерския съвет от 2014 г. за одобряване прилагането на Решение № 565/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. (ДВ, бр. 56 от 2014 4 г.) и за отмяна на Решение № 48 на Министерския съвет от 2012 г. за прилагане на безвизов режим към притежателите на валидни единни (шенгенски) визи, валидни визи за дългосрочно пребиваване и разрешения за пребиваване, издавани от държавите членки, които изцяло прилагат достиженията на правото от Шенген, както и от Швейцария и Лихтенщайн, съгласно което Република България ще счита за равностойни на своите национални визи за транзитно преминаване или за планиран престой на своята територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, следните документи, издавани от държавите членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, независимо от гражданството на техните притежатели: а) „единна виза“ по смисъла на чл. 2, т. 3 от Визовия кодекс, валидна за две или за многократни влизания, и след като е била използвана веднъж за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген. Превозвачът е следвало да отчете, че гражданинът на Китай е притежавал шенгенска „единна виза“ виза, но не е използвал преди това визата на територията на някоя от страните от Шенгенското пространство, поради което е следвало да приложи чл. 20, ал. 2 от ЗЧРБ и за своя сметка да го върне в държавата, от която е бил транспортиран.