Протокол № 165 от 07.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 165 гр. Пазарджик, 06.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20215200500640 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

На второ повикване в 10:45 ч. се явиха:

За жалбоподателя М. Б. ЗА АКТИВНО

ЛЕЧЕНИЕ - ПАЗАРДЖИК АД законен представител не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат С.Н. В.. Представя договор за правна защита и съдействие и за настоящата инстанция.

Ответник СН. Н. К., редовно призована, не се явява. Не се явява процесуалния й представител адвокат Д.Т. М..

Съдът докладва постъпила молба от адв. М., в която заявява, че не може да присъства в днешното съдебно заседание, тъй като е извън РБ. Сочи, че ако ответната страна е редовно призована и няма процесуални пречки се моли да бъде даден ход на делото, като се поддържа жалбата и всички приложени доказателства към нея. Моли се да се постанови решение, с което да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моли се за присъждане на разноски във въззвната инстанция съобразно приложения договор за правна защита и съдействие.

Адв. В. – Да се даде ход на делото.

1

Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С Решение №592 от 09.07.2021г., постановено по гр.д.

№20215220100914/2021г. по описа на РС- Пазарджик е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата С.Н. К. Ч., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.“Ком“ №7, ет.3, със Заповед №18/26.02.2021г. на Изпълнителния директор на дружеството ответник- „МБАЛ- Пазарджик“ АДгр.Пазарджик, ЕИК 130072241.

Възстановена е С.Н. К. Ч. на длъжност „Председател ТЕЛКК“ в звено ТЕЛК- 2 състав, в „МБАЛ- Пазарджик“ АД- гр.Пазарджик.

Осъдена е “МБАЛ- Пазарджик АД- гр.Пазарджик, да заплати на С.Н. К.

Ч. обезщетение за оставането й без работа в резултат на уволнението за период от един месец /01.03.2021г.- 31.03.2021г./ в размер на 2080лв., като е отхвърлен иска за разликата над 2080лв. до 2200лв.

Определена е държавна такса в размер по 50лв. за всеки един от двата неоценяеми иска, като е осъден „МБАЛ- Пазарджик“ АД- гр.Пазарджик, да заплати по сметката на РС- Пазарджик сумата 183,20лв., представляваща държавна такса.

Осъден е „МБАЛ- Пазарджик“ АД- гр.Пазарджик, да заплати на С.Н.

К.Ч. сумата от 682,13лв, представляващи разноски по делото.

Осъдена е С.Н. К.Ч. да заплати на „МБАЛ- Пазарджик“ АДгр.Пазарджик, сумата 17,87лв., представляваща разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.С.В. от АКПазарджик, в качеството му на процесуален представител на „МБАЛПазарджик“ АД- гр.Пазарджик, представлявано от Изпълнителния директор д-р К.М.Т..

2

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В тази връзка се визира, че в конкретния казус, материалноправния въпрос е за правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник, който е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст без оглед на други обстоятелства.

Твърди се, че в случая, прекратяването на трудовия договор на посоченото в заповедта основание е обективно и безвиновно, което предпоставя необходимост работодателя да докаже единствено, че работникът е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст след сключване на трудовото правоотношение.

Приема се, че това е доказано по един категоричен и безспорен начин от писмените доказателства приложени по делото.

Сочи се, че самата ищца твърди, че е придобила правото си на пенсия, като моли да бъде назначена отново на работа и новия й трудов договор е сключен след като същата е придобила право на пенсия.

Счита се, че съдът е следвало да стигне до други правни изводи, а именно, че издадената заповед от Изпълнителния директор на „МБАЛПазарджик“ АД е правилна и законосъобразна.

Относно претенцията за изплащане на обезщетение се приема, че с оглед неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, същата е неоснователна.

Визира се, че в мотивите си съдът си противоречи, като един път твърди, че ищцата следва да докаже това свое твърдение, следователно приема, че то не е доказано по категоричен и безспорен начин, а после твърди, че най- вероятно същата е останала без работа за съответния период от време.

Сочи се, че претенцията в размер на 2200лв. е посочена с допълнение към исковата молба и в нея е посочено правното основание чл.222, ал.1 от КТ, кат опри тази хипотеза се дължи обезщетение на работника или служителя, когато същия е уволнен на основания точно посочени в цитирания член от 3

КТ, а в конкретния казус уволнението на ищцата е на друго правно основание, което няма нищо общо с хипотезата на чл.222, ал.1 от КТ.

Предвид на това се приема, че съдът е следвало да отхвърли изцяло претендираното обезщетение.

Твърди се, че съдът е следвало да постанови неприсъствено решение, на основание хипотезата на чл.238, ал.2 от ГПК.

Искането е да се отмени обжалваното решение, като се постанови друго с което се отхвърлят предявените искове.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- С.Н. К. Ч., чрез пълномощника й адв.Д.М..

В същият се твърди, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като подадената въззивна жалба е неоснователна.

Сочи се, че процедурата по издаване на заповедта е незаконосъобразна, поради това, че не е сформирана ТЕЛК комисия да определяне на заболяването. Липсва разрешение на Инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл.333, ал.1 от КТ, както и липсва мнение на ТЕЛК, в случаите на трудоустрояване и заболяване по Наредба №5, което води до нарушаване на предварителната закрила по чл.344, ал.1 от КТ и съгласно чл.344, ал.3 от КТ е основание за отмяна на уволнението без да се разглежда спорът по същество.

Твърди се, че в хипотезата на чл.333, ал.1 от КТ бездействието на уволненото лице при издаване на заповедта за уволнение е ирелевантно спрямо разпределението на доказателствената тежест в процеса.

Работодателят е този, които следва да извърши проверка и да събере данни и доказателства за това дали работникът или служителя, когото желае да уволни се ползва с някоя от изчерпателно изброените от закона закрили.

Визира се, че след като не е представено доказателства по делото за датата на пенсиониране от работодателя в първа инстанция се счита, че дори и да бъде представено такова пред въззивния съд, то не следва да бъде ценено с оглед разпоредбите на ГПК, тъй като въззивната инстанция не събира доказателства.

4

Счита се, че това е също процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

Искането е да се потвърди изцяло обжалваното решение.

Моли се за присъждане на разноски за въззивната инстанция, съобразно приложен договор за правна защита и съдействие.

С въззивната жалби и писмен отговор не са направени доказателствени искания.

Адв. В. – Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Адв. В.: - Ув. окр. съдии, моля да уважите въззивната жалба, като считам, че така постановеното решение на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и неоснователно и моля същото да бъде отменено. Моля за срок за писмени бележки. Моля и за присъждане на разноски.