Решение № 287 от 21.04.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Шумен, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20233630100350 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда /КТ/.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Х. А. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *** чрез адв. С. С. от ШАК срещу ***“, Булстат ****, представляван от ректора Георги Велков Колев, с адрес на призоваване: гр. ***.

Ищецът Х. А. Х. твърди, че от 07.10.2013 г. работил в ответния университет на основен и безсрочен трудов договор на академични длъжности - първоначално „главен асистент“, впоследствие от 16.10.2015 г. „доцент“ и от 01.11.2019 г. „професор“. Сочи, че същевременно от 26.05.2017 г. бил избран за Ръководител катедра „Управление на националната сигурност“, а впоследствие с Решение на Общото събрание на Техническия факултет от 23.03.2018 г. за декан на факултета с 4-годишен мандат и с Решение от 08.04.2022 г. за втори последователен 4-годишен мандат, който изтичал през 2026 г.

Ищецът излага, че преди постъпване на работа в ответния университет бил държавен служител в МВР, Държавна агенция „Национална сигурност“ и ***, въз основа на което с Разпореждане № 630328864/21.04.2012 г. на Ръководител ПО при НОИ ТП – Шумен, считано от 06.12.2012 г. му била отпусната пенсия по чл. 69, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от КСО.

Ищецът Х. Х. твърди, че със Заповед № РД-12-399/16.12.2022 г., връчена му на 17.12.2022 г., ректорът на ** „***“ прекратил трудовото му правоотношение за длъжността „декан, професор, висше училище“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, считано от 17.12.2022 г., като за неспазения срок на изискуемото предизвестие му било начислено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ.

Сочи също, че през месец август 2022 г. бил назначен за Областен управител на Област Шумен, поради което в деня на връчване на заповедта за уволнение бил в неплатен отпуск в правоотношението с ответния университет.

Твърди, че са нарушени разпоредби на КТ, Закона за висшето образование /ЗВО/, Закона за развитие на академичния състав в РБългария /ЗРАСРБ/ и др., като излага подробни съображения, а именно:

1 / Сочи, че разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗВО обособявала лицата на длъжности „доцент“ и „професор“ в хабилитирани преподаватели, което им осигурявало особен статут, който освен другото гарантирало полагането на труд по основен и безсрочен 1 трудов договор до 65-годишна възраст, която възраст не била обвързана с придобиването и упражняването на право на пенсия. Излага, че тази гаранция била законоустановена с втората хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ по отношение на хабилитирани лица, която се явявала самостоятелно основание за уволнението им само и единствено при навършване на 65-годишна възраст. Така и разпоредбата на чл. 8 от Закона за Българската академия на науките давала право на лицата на длъжност професор да работят до навършване на 65годишна възраст, след което им се осигурявали условия за научна дейност и подготовка на научни кадри. Особения статут на хабилитираните лица бил гарантиран и от разпоредбата на параграф 11 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗВО, която допускала да работят на срочен трудов договор дори и след навършване на 65-годишна възраст с решение на академичния съвет на висшето училище по предложение на катедрения съвет.

Излага, че преди да навършат 65-годишна възраст, хабилитираните лица не могат да бъдат уволнени, било на основание първата хипотеза на т. 10 от чл. 328, ал. 1 от КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, било по т. 10б от чл. 328, ал. 1 от КТ, когато трудовото правоотношение е възникнало след придобиване и упражняване на това право.

Твърди също, че му предстояло да навърша 65-годишна възраст през 2028 г., като това бъдещо несигурно събитие правило незаконно уволнението му понастоящем с оспорената ректорска заповед.

Ищецът излага също, че разпоредбите на т. 10 и т. 10б на чл. 328, ал. 1 от КТ говорили за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както това право било именовано в общата хипотеза на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, докато неговата пенсия била отпусната по особения ред на чл. 69 от този кодекс. А в нито една от хипотезите на чл. 69 от КСО пенсията не била именувана като такава за осигурителен стаж и възраст.

Ищецът твърди, че незаконността на уволнението му се извличало и от съдържанието на разпоредбите в специалните закони, които уреждали освобождаване от академични длъжности - чл. 58 от ЗВО и чл. 35 от ЗРАСРБ, които не съдържали текст, който да обвързва освобождаване на членовете на академичния състав с придобиване и/или упражняване право на пенсия. Същевременно сочи, че разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗВО изисквала предсрочно прекратяване мандата на ректор или декан при навършване на 65-годишна възраст. И тъй като тези ръководни длъжности можело да се заемат само от хабилитирани лица по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗВО, мандатът им се прекратявал едновременно с уволнението им по втората хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.

Ищецът излага, че правото на труд на основен и безсрочен трудов договор за хабилитирани лица, независимо от пенсионирането се гарантирало, както от разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, така и от съответните разпоредби на ЗВО, ЗРАСРБ и ЗБАН, както и да се приемело обратното, не можело да бъде уволнен по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ преди да навърши 65-годишна възраст, само защото бил придобил и упражнил право на пенсия, като го поставяло в положение на дискриминация по отношение на останалите хабилитирани лица, в т. ч. и на тези, придобили право на пенсия след възникване на трудовото правоотношение. Сочи, че съдебната практика еднозначно приемала, че злоупотреба с правото на уволнение от страна на работодателя се изразява в противоречие с неговото предназначение с цел да се увреди работника или служителя, в т. ч. и като се прекрати трудовото му правоотношение на привидно законно основание.

Ищецът излага, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя при издаването на процесната заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение на привидно законно основание - по чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, тъй като продължителен период преди уволнението му, му бил упражняван натиск с различни недоказани обвинения за допуснати нарушения и отправени в разговор с него покани да напусне сам университета, както и че ако не го направил, ще го уволни по друг начин.

2

2/ Ищецът излага също, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗВО, висшите училища се ползват с академична автономия, чийто основен елемент било академичното самоуправление, включващо изборност и мандатност на органи на управление, самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав и право на обявяване на конкурси и избор на преподаватели. Твърди, че на академичната му длъжност бил избран от факултетния съвет на Техническия факултет по реда на чл. 29в, ал. 4 от ЗРАСРБ, във вр. чл. 27а, ал. 2 от ЗРАСРБ, а ръководството на факултета поел с Решение на неговото Общо събрание по чл.

26, ал. 5, т. 2 от ЗВО, поради което трудовото му правоотношение на професор, съответно декан било възникнало от избор, с 4 годишен мандат, като на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗВО ректорът сключвал с избрания декан допълнително споразумение по чл. 119 от КТ и чл.

107 от КТ.

Сочи, че съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗВО, едноличните ръководни органи на висшето училище се освобождавали предсрочно по тяхно желание или с решение на изборния орган.

В оспорената заповед за уволнение обаче не се упоменавало решение на Общото събрание на факултета за освобождаването му преди изтичане мандата на декан. А липсата на решение на органа, избрал съответния ръководител за предсрочно прекратяване на мандата му квалифицирало уволнението като незаконно.

Излага също, че трябвало да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗВО, съобразно която мандатът на едноличните органи за управление на висшето училище се прекратявал, когато бъдат освободени от академична длъжност по чл. 48 от същия закон, като основанията за освобождаване от академична длъжност били изброени в чл. 58, ал. 1 от ЗВО, както и в чл. 35, ал. 1 от ЗРАСРБ, но никое от изброените там не се посочвало в атакуваната заповед.

Сочи, че разпоредбата на чл. 59 от ЗВО уреждала, че по отношение на трудово правното положение на академичния състав субсидирано се прилагал и КТ, като ректорът можел да го освободи от заеманата академична длъжност само при навършване на 65годишна възраст независимо от обстоятелството, че бил придобил и упражнил право на пенсия.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да признае уволнението му със Заповед № РД-12-399/16.12.2022г. на проф. д.и.н. Г. К., ректор на ***“ за незаконно и да го отмени, и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „декан, професор, виеше училище“ във Факултета по технически науки, катедра „***т“, както и да му бъдат заплатени направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощени представители – адв. С. С. от ШАК и адв. Н. С. от ВАК, като поддържат исковата молба и молят същата да бъде уважена. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излагат конкретни съображения в подкрепа на исканията си.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е депозиран писмен отговор, към който са представени писмени доказателства. В отговора ответникът оспорва изцяло предявените от страна на ищцата искове, като счита, че същите са допустими, но неоснователни. В отговора последният признава факта, че ищецът е бил в трудови правоотношения с ответното висше училище, считано от 07.10.2013 г., на основание сключен между страните безсрочен трудов договор № РД-12-282/07.10.2013 г., на длъжността „главен асистент“ във Факултет по технически науки на ** „***“, както и в последствие, считано от 16.10.2015 г., бил на длъжност „доцент“, въз основа на Допълнително споразумение № РД-12-197/16.10.2015 г., а по силата на Допълнително споразумение № РД-12-241/01.11.2010 г. - на длъжността „професор“. Също така признава факта, че на заеманите от ищеца академични длъжности в **, както и че ищецът бил избиран и в ръководните органи на Факултета по технически науки, а преди това и за ръководител на първичното структурно звено, както следва: на 26.05.2017 г. - за 3

Ръководител на катедра „Управление на националната сигурност“ към ФТН, а впоследствие и за декан на факултета - в два последователни мандата, съгласно решение на Общото събрание на ФТН, но оспорва посочената от ищеца дата /23.03.2018 г./, като посочва, че е избран от 21.03.2019 г., съгласно Протокол № ФД-02-01 на ОС на ФТН на ** от същата дата /за първия мандат, сключено Допълнително споразумение № РД-12-075/21.03.2019 г./ и с решение на ОС на ФТН от 08.04.2022 г. /за втори, последователен мандат, сключено Допълнително споразумение №РД-12-150/08.04.2022 г./.

Не оспорват обстоятелство, че последната заемана от ищеца длъжност в ** „***“ е „Декан, професор, висше училище“ във Факултет по технически науки на **, съгласно Допълнително споразумение № РД-12- 150/08.04.2022 г. към горецитирания трудов договор, както и че на ищецът преди да бъде назначен на работа в ответното висше училище му била отпусната пенсия по чл. 69, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от КСО.

Не оспорват обстоятелство, че със Заповед № РД-12-399/16.12.2022 г. на Ректора на ** трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, считано от 17.12.2022 г., на която дата му била връчена заповедта, както и че заедно с тази заповед му било връчено и Предизвестие, с изх. № РД-10-891/16.12.2022 г.

Не оспорват обстоятелство, че в деня на връчване на заповедта за уволнение, ищецът е бил в неплатен отпуск в **, разрешена със Заповед № РД-13- 012/01.11.2022 г. на Ректора, което било ирелевантно в настоящия казус.