Определение № 637 от 28.11.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 637 гр. Враца, 27.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20231400500485 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 6598/25.08.2023 г. депозирана от адв. Х. П. Й., САК, преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: ***, представлявано от Д. М. М.; съдебен адрес: *** против определение № 1050/11.08.2023 г. по гр.д.№ 20221440101563 по описа за 2022 година на PC - Козлодуй, с което съдът е изменил решение № 340/14.06.2023г. по гр.д. № 1563/2022г. по описа на РС - Козлодуй в частта за разноските, като е намалил присъденото в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М." с БУЛСАТ:***, представлявано от адв.

Д. М. - Управител възнаграждение по чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА от 960,00 лева, на сумата в размер на 480,00 лева с ДДС.

В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно, поради което се иска отмяната му и осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 480,00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение и по втория иск. Желае да му бъдат присъдени направите в това производство разноски.

Посочва се, че по делото са предявени обективно кумулативно съединени два иска установителен и осъдителен. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, съдът е задължен да определи възнаграждение по всеки един от исковете, като минималния размер на това възнаграждение 400,00 лева. Позовава се на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ визираща: „За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете".

Цитира съдебна практика на ВКС и на СЕС. Поради изложеното при предявени два иска, 1 посочва, че ответника следва да понесе отговорност за адвокатско възнаграждение по 400,00 лева на иск или в процесния случай 800,00 лева плюс дължимият данък върху добавената стойност, който се начислява върху възнагражденията по тази наредба.

На второ място счита, че молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 от ГПК е недопустима и съдът е следвало да я остави без разглеждане.

С Решението си, районният съд се е произнесъл досежно разноските, заявени в нарочен списък от ищеца приложен по делото - платена държавна такса и адвокатски хонорар, съобразено с изцяло уважените искове. Разпоредбата на чл. 80 ГПК регламентира, че при представянето на списък с разноските, страната, която ги претендира, конкретизира претенцията си за тях, а другата страна има процесуалната възможност да поиска прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Непредставянето на списък по чл.80 ГПК най - късно до приключване на последното заседание, в случая първоинстанционната инстанция, го лишава от възможността да иска изменение решението в частта му за разноските.

Навежда доводи, че в случая, в хода на производство и до приключване на последното съдебно заседание по делото е представен списък на разноски, направени от ищеца, като процесуалният му представител е направил изрично искане в тази насока. До приключване на устните състезания обаче ответникът, не е представил списък с разноски, съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК.

Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е, че страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските, като чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за представяне на списък за разноските. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК от ответника обуславя извода за недопустимост на депозираната молба и същата е следвало да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от “ВИВУС.БГ” ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба и се иска обжалваното определение да бъде потвърдено.

Навеждат се доводи, че РС-Козлодуй правилно приел за разглеждане като допустима и основателна, депозираната от „ВИВУС.БГ“ ЕООД молба за изменение на Решение № 340 от 14.06.2023 г. в частта за разноските по гражданско дело № 1563/2022 г., а впоследствие уважил искането и постановил Определение № 1050 от 11.08.2023 г.

Цитира съдебна практика на ВКС и СЕС. Посочва, че в хипотезата, когато производството по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на съдебния акт е инициирано от другата страна, върху която е възложена отговорността за разноски, допустимостта на искането не е предпоставено от представяне на списък по чл. 80 ГПК.

Посочва, че в процесния случай, разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2014 г. МРАВ не намира приложение, тъй като предявените искове се основават на един правопораждащ факт - клауза към договор за кредит. Доколкото се касае за едно и също 2 правоотношение и по двата иска при обективно съединяване на искове материалния интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове. Размерът на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. се определя съобразно материалния интерес по делото на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно. Претендираното възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. МРАВ за всеки един от съединените искове, е в нарушение на чл. 40 от ЗА (Закон за адвокатурата и на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Произнасянето на съда за неравноправността на клаузите от договора, водещи до неговата нищожност е преюдициално произнасяне, преди да достигне до извода за основателността на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, т.е. дори да няма изрично предявен установителен иск.

Моли съдът да постанови Определение, с което да остави без уважение частната жалба, депозирана от адв. Х. П. Й., преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, срещу Определение № 1050 от 11.08.2023 г., постановено по гр. дело № 1563/2022 г. на PC – Козлодуй, като неоснователна и да потвърди цитираното Определение.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

По допустимостта на обжалваното определение:

В частната жалба се навеждат доводи, че районният съд се е произнесъл по недопустима молба с правно основание чл. 248 ГПК, изводимо от които е становище на жалбоподателя за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни. Действително пред районния съд не е бил представен списък по чл. 80 ГПК за направените разноски от ответника "Вивус.БГ" ЕООД, но съдебната практика непротиворечиво приема, че представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка за упражняване на правото да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските от тази страна, чието искане за присъждането им е уважено, като тя счита, че размерът им е неправилно изчислен. В хипотезата, когато производството по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на съдебния акт е инициирано от другата страна, върху която е възложена отговорността за разноски, допустимостта на искането не е предпоставено от представяне на списък по чл.80 ГПК. Този списък съдържа изброяване на разноските, които страната е направила и иска да й бъдат присъдени, а не тези, направени от насрещната страна и срещу които възразява. С оглед на това неговото представяне или непредставяне е ирелевантно за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна. В този смисъл е съдебната ппрактика - Определение № 397 от 29.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 499/2016 г., II т. о., ТК, Определение № 51 от 18.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 755/2022 г., I г. о., ГК и мн.др.

Настоящият съдебен състав напълно споделя тази практика, поради което приема, че 3 подадената от "Вивус.БГ" ЕООД молба за изменение на решението в частта, в която дружеството е осъдено да заплати разноски на Еднолично адвокатско дружество "Д. М." е процесуално допустима и постановеното по тази молба определение по реда на чл. 248 ГПК също е процесуално допустимо.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд - Козлодуй е сезиран с молба на “ВИВУС.БГ” ЕООД, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З. С. Р. - управител, чрез пълномощника И. И. – юрисконсулт срещу Р ешение № 340/14.06.2023г. по гр.д. № 1563/2022г. по описа на РС-Козлодуй, в частта за разноските, съгласно което ответника “ВИВУС.БГ” ЕООД е осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М." сумата от 960,00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца А. А..

Основният правен спор между страните се свежда до това дали на пълномощника на ищеца, осъществил безплатна правна помощ в условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, следва да бъде присъдено отделно адвокатско възнаграждение за всеки от предявените обективно съединени искове.

Разпоредбата на чл. 248 ГПК дава възможност при пропуск или грешка на съда при произнасяне относно разноските, с допълнителен акт да отстрани това по искане на страната. В случая размерът на дължимото адвокатско възнаграждение се определя съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за МРАВ, като за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лева размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на 480,00 лева с ДДС. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2014 г. в случая не намира приложение, тъй като предявените искове се основават на един правопораждащ факт - клауза към договор за кредит. Касае се за едно и също правоотношение и по двата иска при обективно съединяване на искове материалния интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове. Следователно размерът на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се определи съобразно материалния интерес по делото на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за МРАВ, а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно. В тази връзка е съдебната практика на ВКС обективирана в определение № 89 от 02.03.2012 г. по ч. гр. д. № 46/2012 г. на II г. о., определение № 162 от 18.07.2017 г. по гр. д. № 3818/2016 г. на I г. о., определение № 219 от 26.06.2018 г. по т. д. № 1875/2017 г. на II т. о., определение № 24 от 10.02.2022 г. по гр. д. № 614/2021 г., определение № 416 от 20.06.2019 г. по ч. т. д. № 1124/2019 г. на II т. о. и др.) и в практиката на СЕС обективирана в Решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015 Съдът на ЕС.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минимални адвокатски възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете, 4 не следва да бъде прилагана безрезервно, а с оглед спецификите на всеки отделен казус и в съответствие с основния принцип за справедливост. Основание за този извод на първо място дава фактът, че с нормата на чл. 36, ал. 2, изр. второ ЗА законовата делегация е ограничена само до приемането на наредба от Висшия адвокатски съвет за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по договора, сключен между адвоката и неговия доверител - вж ТРОСГТК № 6/2012 г. С въвеждането на други правила за процедиране се надхвърлят рамките на така определената законова делегация, поради което съдът не може да е обвързан от предвидените ограничения в този подзаконов нормативен акт. Освен това правилата на НМРАВ засягат не само потребителя на адвокатски услуги, но и насрещната страна в съдебното производството, тъй като ако същата загуби делото, в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство. Тези правила обвързват и съда, макар да са приети от частен стопански субект - Висшия адвокатски съвет, чийто членове са участници в съдебното производство, без да е предвидена възможност за отклонение от същите, т.е. на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. Тези съображения обуславят извод, че приетите правила ограничават правото на справедлив съдебен процес, което включва разглеждане на делото от справедлив независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, което право е гарантирано в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и съответстващия чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.