Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260242 от 27.04.2021, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 729/2020
Вид
Решение № 260242
Подписан
27.04.2021
В сила
19.11.2021
Състав
КЕТИ КОСЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386 ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 402 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е №

Казанлък, 27.04.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав

Председател

: КЕТИ КОСЕВА

При участието на секретаря Г.Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 729/2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени вреди от настъпило застрахователно събитие с пр.осн. чл. 386 от КЗ.

Ищецът Т.В.В. моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 3832.65 лв., представляваща разликата между реално претърпените от нея имуществени вреди в размер на 4924.12 лв. по отношение на собственото й МПС- лек автомобил марка „Пежо“, модел „307 СВ“ с ДК№ ***** и платеното й от ответника имуществено обезщетение в размер на 1091.47 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателно изплащане на задължението.

Твърди, че е собственик на МПС - лек автомобил марка „Пежо“, модел „307 СВ“ с ДК№ *****, видно от свидетелство за регистрация на МПС част 1 № *********. Автомобилът се управлява от нея и от мъжа, с когото живее на семейни начала - М.Г.К. . На 02.12.2019 г. М.К. управлявал нейното МПС. Около 12.30 ч. се е движел с колата по посока юг-север по улица ****** . По тази улица северно от „Дома на културата" на кръстовището на ъгъла, на което се намира „Къщата на фотографа" имало поставен знак „Стоп" за МПС идващи от малката улица, на която се намира хотел „В. ", а не от ул."***** " по която се е движела нейната кола. По тази малка улица се е движело МПС марка „ВАЗ", модел „2101" с ДК№ ***** управлявано от Д.В. ***. Водачът на това МПС не е спрял на знака „Стоп" и ударил автомобила й в дясно, като му причинил следните щети: смачкана средна греда, смачкана задна дясна врата, смачкана задна греда, смачкан десен заден калник, счупено задно дясно стъкло към багажното отделение на автомобила. Веднага след настъпване на ПТП М.К. се обадил на тел. 112 и след около 7 минута на мястото пристигнали служители на КАТ-Казанлък. Те тествали и двамата водачи на МПС за алкохол - пробите били отрицателни. Водачът Д.В. попитал патрула на КАТ кой от двамата водачи е виновен за станалото ПТП и служителите на КАТ му отговорили, че той е виновен, защото не е спрял на знак „Стоп". Веднага след ПТП М.е уведомил застрахователя „Б.и." за станалото ПТП.

Тъй-като виновният водач е имал валидно сключена застраховка към ответното дружество той се е обадил на застрахователя си Застрахователно акционерно дружество „Д.Ж. И З." и ги уведомил за станалото ПТП. Застрахователя-ответник дал на Д.В. телефон на Х.Х.-вещо лице, представител на ответника. Около 40 минута след обаждане по телефона вещото лице пристигнало на мястото на ПТП, извършило оглед и помогнало на двамата водачи да попълнят двустранен протокол за ПТП. В този протокол виновния водач Д.В. в присъствието и на вещото лице собственоръчно се разписал и попълнил, че той е виновен за ПТП защото не е спрял на знак „Стоп". Вещото лице и М.К. попълнили до ответното дружество уведомление за необходими документи за завеждане на претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. На 02.12.2019 г. вещото лице извършило оглед на автомобила й и изготвило опис-заключение /опис на щети/ на всички увредени в следствие на ПТП части на автомобила. Опис-заключението е подписано както от вещото лице, така и от М.К. и в него подробно са описани причинените имуществени вреди на собственото й МПС включително и степента на увреждане.

На 17.12.2019г. по личната си банкова сметка получила от ответното дружество обезщетение в размер на 1091.47лв. без да е получила от застрахователя нито писмо обосноваващо тази сума, нито какъвто и да било друг документ.

Своевременно, след ПТП откарала колата си в сервиз на

„С. Ф. А.-П." ООД. В сервиза направили ремонт, отстранили щетите причинени от ПТП настъпило на 02.12.2019 г. За ремонта заплатила в брой сумата от 4924.12 лв., за което й издали проформа-фактура № *********/03.02.20 г.1 отразяваща извършените дейности, количество, цена. Ремонтът извършен от сервиза имал за предмет щетите по автомобила такива каквито са по описа изготвен от вещото лице на ответното дружество.

Твърди, че ответното дружество е определило неправилно размера на обезщетението за нанесените щети на автомобила й като не се е съобразило с разпоредбата на чл. 386 ал.2 от КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Размерът на вредата следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането, а това е сумата от 4924.12 лв. Ответникът дължи пълната сума тъй като отговорността му е реципрочна на тази на деликвента. Обезщетението, което й се дължи следва да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество.За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото - с ново от същия вид и качество /по аргумент от чл. 402 от КЗ/.

Моли съдът да осъди ответника да й заплати сторените разноски в настоящото производство.

Посочва банкова сметка, по която да й бъдат приведени присъдените по делото суми „А.Б. Б." АД БЦ „К." по сметка IBAN -***;BIC:***, с титуляр„М." ЕООД гр.К., с ЕИК *****.

Ответникът З. А. Д. Д.: Ж.и

З." АД, ЕИК *****моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Признава за безспорно установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение между дружеството и Д.В.В., ЕГН: ********** - собственик на МПС - лек автомобил, марка „ВАЗ", модел „2101" с регистрационен № *****, по силата на Застрахователна полица № ВО/30/119000000690, със срок на действие от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Признава за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че „Застрахователно акционерно дружество: Д.Ж.

И З." АД е заплатило на дата 17.12.2019 г. по банковата сметка на Т.В.В. сумата от 1091,47 лв., представляваща определеното застрахователно обезщетение по образуваната в дружеството щета № 0801-005338/2019-01.

Счита, че спрямо водача на застрахованото в дружеството ни МПС не е налице нито един от признаците, формиращи фактическия състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение, вина, вредоносен резултат и причинна връзка. Твърди, че в тежест на ищцата е да проведе пълно и главно доказване на изискуемите, в кумулативна даденост, предпоставки за възникване на вземане спрямо виновния водач на деликтно основание и че липсва основание за ангажиране на отговорността на дружеството застраховател. Оспорва наличието на вина на водача на застрахованото при него МПС за настъпилото ПТП на 02.12.2019 г., около 12:30 ч. в гр. К.на кръстовището на ул. „***** " и ул. „П.", защото тя не е установена с влязъл в сила съдебен акт и може само да се презумира. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача М.Г.К. , ЕГН: **********, управлявал увреденото МПС, собственост на Т.В.. Той нарушил регламентирани в разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и по-конкретно, не е управлявал лек автомобил, марка „Пежо", модел „307", с рег. № ***** със скорост, съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, и не се е уверил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Коларов не е намалил скоростта на управлявания от него автомобил, въпреки че движейки се в гр. К., по ул. „***** ", се е приближавал към кръстовището с ул. „П.", като по този начин сам се е поставил в невъзможност да реагира на потенциално възникващи опасности за движението по пътя.

За причинените увреждания по собствения на ищцата лек автомобил марка „Пежо", модел „307" с рег. № ***** е изплатил още на 17.12.2019 г., непосредствено след датата на ПТП и уведомяването на дружеството, застрахователно обезщетение по банковата сметка на ищцата, в общ размер на 1091,47 лв., което намира за справедливо и достатъчно по размер да репарира изцяло и напълно имуществените вредите от процесното ПТП.

Оспорва всички твърдения в исковата молба, свързани с възникването на вземанията за главница и лихви.

В условията на евентуалност, възразява срещу претендирания размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди. Счита, че същият не кореспондира с реалната стойност, необходима за ремонтиране на твърдените щети. Моли съда да вземе предвид, че притежаваното от В. МПС е първоначална регистрация на 24.10.2002 г., видно от свидетелство за регистрация, част I. Последното означава, че към момента на настъпване на процесното ПТП този автомобил е бил в експлоатация в продължение на повече от 17 години, което обуславя извода, че същият е можело да бъде ремонтиран в алтернативни на официалния представител на марката сервизи, по средни пазарни цени. Представената от ищцовата страна фактура, е издадена от официален за марката „Пежо" сервиз на „С. Ф. А. – П." ООД, което според него „демонстрира стремеж за неоснователно обогатяване за сметка на дружеството“ чрез отремонтиране по прекомерно завишени цени за едно 17 годишно МПС.

М.К. е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредоносния резултат: като водач на лек автомобил, марка „Пежо", модел „307", не е спазил нормите на чл. 20 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, тъй като управлявал гореспоменатото МПС без да го контролира непрекъснато, с несъобразена с пътната обстановка и атмосферните условия, характерни за месец декември, скорост, която същевременно е и превишена, защото многократно е надхвърляла разрешената такава за конкретния пътен участък към момента на настъпване на процесното ПТП, което е ограничило способността му за реакция. В настоящия случай сблъсъкът между двата автомобила се е осъществил на кръстовището между ул. „***** " и ул. „П.", за което е характерно наличието на ограничена видимост за навлизащите в него превозни средства, предвид намиращия се в непосредствена близост жилищен блок, препятстващ възможността водачите да забележат на един по-ранен етап евентуално приближаващите други участници в движението.

Оспорва в цялост описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП на 02.12.2019 г., който не кореспондира на действителната, релевантна за случая, фактическа обстановка.

Възразява срещу представената проформа фактура №

**********/03.02.2020 г., издадена от „С. Ф. А. – П." ООД, чиято сума е крайно завишена. Твърди, че реалната стойност на частите и труда за възстановяване на автомобила, след отчитане на амортизацията не следват да са равностойни на такива, каквито са необходими за възстановяването на един нов автомобил. Фактурата не доказва действителното извършване на съответния ремонт, нито на направено плащане.

Твърди, че следствие на причинените при ПТП на лек автомобил, марка „Пежо", модел „307" щети е настъпила тотална щета по смисъла на чл. 390, ал.

2 от КЗ. Съобразно цитираната разпоредба, касае се за тотална щета при увреждане на МПС, когато разходите, необходими за извършването на съответния ремонт, надвишават 70 % от действителната му стойност, определена към датата на конкретното ПТП. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ.

Твърди, че заявеният размер на обезщетението от ищцата, което тя сочи, че отговаря на стойността на необходимите разноски за извършване на ремонт на автомобила й, надхвърля 70 % от неговата средна пазарна цена. Въпреки установените сериозни щети по същия, са налице съхранени детайли, които са годни да бъдат предложени вторично на пазара като употребявани резервни части, а именно: двигател, целите предна част и лява част на автомобила, който е и не е спирал да бъде в движение след датата на ПТП.

Моли съда в случай, че достигне до заключението, че е налице тотална щета, да приспадне получените от ищеца ползи от вредите, като начин намали обезщетението, приспадайки от действителната стойност на процесното МПС, считано към датата на визираното ПТП, цената на запазените му части.