Решение № 18098 от 09.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18098 гр. С, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110126278 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Г. Г., ЕГН ********** против ВСУ „ЛК“, ЕИК ****, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с които се иска осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 3200,00 лева, представляваща незаплатено допълнително трудово възнаграждение за академичната 2023/2024 г. /период 11.09.2023 г. – 20.07.2024 г./, съответно на поетите от ищеца наднормени часове по часова ставка за доцент /400 часа/, съгласно вътрешни правила за работна заплата на ВСУ „ЛК“, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 263,05 лева, представляваща мораторна лихва за периода 18.10.2024 г. – 09.05.2025 г.

В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор № 22 от 31.01.2020 г., като заемал длъжността „доцент“ при ВСУ „ЛК“, ЕИК ****.

Поддържа, че със заповед № *** на работодателя, и на основание чл. 326 КТ, трудовият договор между страните бил прекратен, считано от 25.07.2024 г.

Посочва, че съгласно чл.19 ал.2 от Вътрешните правила за работна заплата във ВСУ приети от Академичния съвет на Училището с решение № 16 1 от 19.04.2023г., което влиза в сила 01.05.2023г., в раздел VII, озаглавен „Допълнително материално стимулиране и санкциониране", е посочено, че в края на календарната година, служителите, заемащи академични и преподавателски длъжности във ВСУ, получават допълнително трудово възнаграждение за отчетените от тях наднормени учебни часове. Това са определен брой часове, над нормите за годишна заетост на преподавателите, които са следните: за професори - 380 часа, за доценти - 400 часа и за асистенти 420 часа.

Посочва също, че в началото на всяка учебна година деканът на всеки факултет възлага на катедрите определен обем академична дейност за годината, изразяващ се в брой часове на проведени лекции, упражнения и консултации със студентите. Тази академична дейност се разпределя между преподавателите на катедрите и се оформя като разчет за годишна заетост, който се утвърждава от факултетния съвет. Когато нормативът/броят учебни часове/ на преподавателите работещи в катедрата съобразно тяхната академична длъжност сумарно е по-малък от възложената от декана на съответния факултет академична дейност, разликата в учебните часове може да се поеме или като наднормен брой часове от членовете на катедрата, или да се привлекат външни преподаватели със статут на гост- преподаватели или на хонорувани преподаватели.

Във връзка с гореизложените твърдения поддържа, че за учебната 2023/2024г. е провел общо 787 учебни часа, от които по норматив има право на 270 часа като доцент, ръководител на катедра и заместник ректор. От останалите изработени 517 наднормени учебни часа, следвало да му се заплатят 400 часа, съгласно нормативите за учебна заетост, приети от ответното учебно заведение.

Поддържа, че за учебната 2023/2024 г. Академичния съвет на ВСУ е приел и одобрил определен брой допълнително взети учебни часове за всеки един от преподавателите, които са имали такива, като на основание чл.19 ал. 2 от Вътрешните правила за работна заплата във ВСУ „ЛК", е започнал изплащането на допълнително материално стимулиране на служителите заемащи академични и преподавателски длъжности суми, за изработените и приети от Академичния съвет наднормени часове.

Твърди, че доколкото е бил част от академичния и преподавателски 2 състав на Виеше Строително Училище „ЛК" за периода от 11.09.2023г. 24.07.2024г. и е изпълнил академичния календар за учебния процес във ВСУ през академичната 2023/2024г. (11.09.2023г. - 20.07.2024г.) водейки планираните му часове по теоретична механика (лекции и упражнения), строителна статика първа част (лекции и упражнения), семестриални изпити и консултации на студентите в редовно и задочно обучение, считам, то следва да му се дължи съответната сума за взетите от него наднормени часове по часовата ставка за доцент (400 часа по 8 лева на час или сумата от общо 3200 лева).

Посочва, че на 07.10.2024 г. отправил покана към ответника за изплащане на претендираното допълнително трудово възнаграждение, но плащане от страна на ответника не последвало.

Предвид горното, претендира и мораторна лихва върху претендираната главница, считано от 18.10.2024 г. до 09.05.2025 г. /датата на завеждане на исковата молба в съда.

Моли се, за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответното дружество да заплати в полза на ищеца, суми, както следва: 1/ сумата от 3200,00 лева, представляваща незаплатено допълнително трудово възнаграждение за академичната 2023/2024 г. /период 11.09.2023 г. – 20.07.2024 г./, съответно на поетите от ищеца наднормени часове по часова ставка за доцент /400 часа/, съгласно вътрешни правила за работна заплата на ВСУ „ЛК“, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 263,05 лева, представляваща мораторна лихва за периода 18.10.2024 г. – 09.05.2025 г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството, с който се оспорват предявените искове.

Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен Трудов договор *** г., по силата на който ищецът е назначен във ВСУ „ЛК“ на длъжност „главен асистент“ към катедра „Механика“; че съгласно допълнително споразумение от 14.11.2023 г. към Трудов договор *** г., основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е променено на 2000 лв., считано от 01.08.2023 г.; че съгласно Заявление с вх. *** г. ищецът е поискал да бъде прекратен сключеният Трудов договор *** г., на основание 3 чл. 326, ал. 1 от КТ; че на 24.07.2024 г. на ищеца е връчена Заповед *** („Заповедта“), по силата на която трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 25.07.2024 г.; че съгласно чл. 19, ал.

2 от Вътрешни правила за работна заплата във ВСУ в края на календарната година, заемащите академични и преподавателски длъжности във ВСУ получават допълнително трудово възнаграждение за отчетените от тях като престиран труд над предварително утвърдения норматив часове по преподаваната от тях дисциплина, съгласно действащите Нормативи за годишна учебна заетост във ВСУ; както и че отчетеният брой наднормени часове подлежи на предварително съгласуване и одобрение от Заместникректора по учебната дейност и дигитализация, след което същият се представя публично за разглеждане и съгласуване от Академичния съвет на ВСУ.

Поддържа се, че допълнителното материално стимулиране („ДМС“) не е постоянен елемент от дължимото се на служителя трудово възнаграждение, респективно, че за да е налице основание за изплащането му, то следва да има валиден трудов договор към датата на определянето му, какъвто по отношение на ищеца не е имало в процесния случай.

В тази връзка се сочи, че до датата на прекратяване на трудовото правоотношение между ВСУ и П. Г., не е налице прието решение на Академичния съвет на висшето учебно заведение за изплащане на ДМС. Дори и такова решение да е биловзето след прекратяване на трудовия договор и да обхваща академичната година 2023/2024 г., за което не били ангажирани доказателства от страна на ищеца, то поддържа, че отново същото не би могло да създаде права за ищеца.

Нещо повече, твърди, че съгласно Нормативите за годишна учебна заетост във ВСУ, ДМС се изплаща само и единствено при наличието на валиден трудов договор и то при възможност и свободен бюджет на ВСУ.

Поддържа се още, че не става ясно как ищецът е определил „400 часа“, за които се претендира изплащане на ДМС.

Оспорват се исковите претенции и по размер.

Моли, за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

4

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е бил в трудово правоотношение с ответника и е престирал съобразно уговореното, т.е., че за академичната 2023/2024 г. /период 11.09.2023 г. – 20.07.2024 г./ е изработил 400 часа над нормите за годишна заетост, определени от Академичния съвет на ВСУ „ЛК“ за длъжността „Доцент“, от което за ответника е възникнало задължението за заплащане на допълнително трудово възнаграждение /ДМС/ в претендирания размер.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер.

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството: че между страните по делото е сключен Трудов договор *** г., по силата на който ищецът е назначен във ВСУ „ЛК“ на длъжност „главен асистент“ към катедра „Механика“; че съгласно допълнително споразумение от 14.11.2023 г. към Трудов договор *** г., основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е променено на 2000 лв., считано от 01.08.2023 г.; че съгласно Заявление с вх. *** г. ищецът е поискал да бъде прекратен сключеният Трудов договор *** г., на основание чл. 326, ал. 1 от КТ; че на 24.07.2024 г. на ищеца е връчена Заповед *** („Заповедта“), по силата на която трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 25.07.2024 г.; че съгласно чл. 18, ал. 2 от Вътрешни правила за работна заплата във ВСУ в края на календарната година, заемащите академични и преподавателски длъжности във ВСУ получават допълнително трудово възнаграждение за отчетените от тях като престиран труд над предварително утвърдения норматив часове по преподаваната от тях дисциплина, съгласно действащите Нормативи за годишна учебна заетост във ВСУ; както и че отчетеният брой наднормени часове подлежи на предварително съгласуване и одобрение от Заместник-ректора по учебната 5 дейност и дигитализация, след което същият се представя публично за разглеждане и съгласуване от Академичния съвет на ВСУ.

Следователно по делото не е спорно и е установено въз основа на събрания в производството материал, че между страните по делото е сключен Трудов договор *** г., по силата на който ищецът е назначен във ВСУ „ЛК“ на длъжност „главен асистент“ към катедра „Механика“; че съгласно допълнително споразумение от 14.11.2023 г. към Трудов договор *** г., основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е променено на 2000 лв., считано от 01.08.2023 г.; че съгласно Заявление с вх. *** г. ищецът е поискал да бъде прекратен сключеният Трудов договор *** г., на основание чл. 326, ал. 1 от КТ; че на 24.07.2024 г. на ищеца е връчена Заповед *** („Заповедта“), по силата на която трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 25.07.2024 г.; че съгласно чл. 19, ал.

2 от Вътрешни правила за работна заплата във ВСУ в края на календарната година, заемащите академични и преподавателски длъжности във ВСУ получават допълнително трудово възнаграждение за отчетените от тях като престиран труд над предварително утвърдения норматив часове по преподаваната от тях дисциплина, съгласно действащите Нормативи за годишна учебна заетост във ВСУ.

От събрания по делото доказателствен материал се установява, че ищецът е изработил цялата академична 2023/2024 г., като трудовото правоотношение между него и работодателя е прекратен след края на академичната 2023/2024 г.

Разпечатката съдържа 36 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75f33fa7-b7e0-4a53-b3d4-f454432febc3