Решение № 208 от 18.11.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Б., 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично засеД.е на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна А.а

Членове:

Росица Бункова

Маргарита Алексиева при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора Р. Андр. Г. като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221200600740 по описа за 2022 година Пред Окръжния съд производството по делото е образувано по въззивната жалба на адв.Д., в качеството му на защитник на подсъдимия Д. Й. Й. от гр.С., с ЕГН- ********** и по протест на прокурор от Районна прокуратура Б., Териториално отделение гр.П., като и двете са за проверка на невлязлата в сила присъда № 8025 от 26.04.2022 год., постановена по нохд № 681 от 2020 год. по описа на РС П..

С цитираната присъда подсъдимия Д. Й. Й. от гр.С., с ЕГН- **********, е признат за невиновен за това, че в началото на м. февруари 2019 г. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Г. А. П. от гр. П., че ще му осигури Удостоверение за индивидуално одобряване на МПС – марка „А.“, модел „А.“ с шаси № *** внесено от държава извън Европейския съюз /внесено от С./ от съответните технически служби, регистрирани към ИА „АА“ /Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“/ при МТИТ /Министерство на транспорта и информационните технологии/, за да може автомобилът да бъде регистриран на територията на страната, като за издаване на Удостоверението П., следвало да изпрати документите на автомобила /митническа декларация за заплатено мито, акциз, ДДС и американския талон на автомобила/, както и сумата от 1300.00 /хиляда и триста/ лева чрез куриерска фирма „Е. Е.“ ЕООД, необходими за издаване на документа в гр.С., като след изпращането им на 06.02.2019 г. поддържал заблуждението, заявявайки му, че документите са представени за издаване на 1

Удостоверението за автомобила, независимо, че не предприел необходимите действия за издаването му, с което причинил на П. имотна вреда в размер на заплатената сума от 1300.00 /хиляда и триста/ лева, поради което и решаващия съд на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 от НК. С цитираната присъда подсъдимия Д. Й. Й. е осъден от РС, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на гражданския ищец Г. А. П., от гр. П., с ЕГН **********, сумата от 1 300 /хиляда и триста/ лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на вредата – 06.02.2019 г. до окончателното изплащане. Осъден е и да заплати държавна такса върху тази сума в размер на 52 /петдесет и два/ лева, а на основание чл. 190, ал. 1 НПК е присъдил разноските по делото в размер на 135.45 /сто тридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/ лева да останат за сметка на държавата.

Недоволни от така постановената присъда останали и подсъдимия и прокурора.

В жалбата на адв.Д. и допълнението към нея, изготвено след запознаване с мотивите към атакуваната присъда се твърди, че последната е неправилна и незаконосъобразна в частта в която подсъдимия е осъден да заплати на гражданския ищец- Г. А. П. от гр.П. сумата от 1300 лв.- обезщетение за причинените имуществени реди от престъплението по чл.209 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.02.2019 год. до изплащане на сумата. В допълнението към жалбата и становището в хода по същество на делото защитника твърди, че не е установено чия собственост е паричната сума, както и намира, че след като подсъдимия е признат за невиновен по повдигнатото обвинение, като последица следва да бъде отхвърлен и гражданския иск. Защитата излага и становище за неоснователност на протеста, съдържат искане за осъждане на Й. по повдигнатото му обвинение.

Моли присъдата в атакуваната й гражданска част да бъде отменена. Счита също така, че протеста е неоснователен, тъй като правилно подсъдимия е оправдан по повдигнатото му обвинение, поради което моли да бъде оставен без уважение.

Гражданският ищец не се явява, но се представлява от повереник- адв.Й., който намира, че от доказателствата по делото, безспорно се установява, че парите- 1300 лв. са изпратени от гражданския ищец П. на подсъдимия, поради което и счита, че решаващия съд правилно е осъдил Й. да заплати на П. посочената сума. По отношение на протеста, съдържащ искане за осъждане на Й. не взема становище.

Представителя на Окръжна прокуратура поддържа протеста, по изложените в него и допълнението му съображения. Твърди, че от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод за авторството на деянието.

Прокурорът намира, че безспорно Й. е извършил измама, тъй като е въвел в заблуждение пострадалия и е поддържал същото, с цел да получи изгода.

Предлага въззивната инстанция да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.209,ал.1 от НК и да му наложи наказание.

2

Страните нямат нови доказателствени искания.

Окръжният съд, в настоящия състав, след като се запозна с изложеното в жалбата и протеста, становищата на страните, събраните доказателства по делото и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:

Фактите по делото са изяснени от районният съд правилно, тъй като почиват на верен анализ на доказателства, събрани по предвидения процесуален ред и са следните:

Подсъдимият Д. Й. Й. е от гр. С., не е осъждан. Към 2019 год. извършвал дейност по посредничество за регистрация на автомобили, който факт бил известен на свидетеля И. С.. Последният разполагал и с номера на мобилния телефон на подсъдимия.

На 23.10.2018 г. с митническа декларация в Б. бил внесен от С. катастрофирал автомобил марка „А.“, модел „А.“ с шаси № *** закупен с фактура № *** г. от В.А.Д. от гр. С.. След като автомобилът бил ремонтиран, свидетелят Г. П., заедно със своя приятел В.Д.Б. от гр.П., които се занимавали с покупко-продажба на автомобили, посетили офиса на „Б.“/Българска рециклираща компания/ АД в гр.П., тъй като там работил И. Н. С. от гр. П., когото те познавали и знаели, че се занимава с посредничество за регистрация на автомобили. Сторили това, тъй като имали пълномощно от 22.01.2019 г, с което В.А.Д. упълномощава И. С. да го представлява пред КАТ. Наред с това В.Д. бил дал и пълномощно и на В.Б., също да го представлява пред КАТ.

Свидетеля С. се запознал с документите на автомобила и заявил на П. и на Б., че същият може да се регистрира, но само след като се снабдят с Удостоверение за индивидуално одобряване на пътно превозно средство, което е необходимо, тъй като автомобила се внася от държава, която не е членка на Европейския съюз. Същевременно им обяснил, че разполага с телефонния номер на лице от С., който се занимава с посредническо при издаване на такива удостоверения, като им дал телефонния номер на подсъдимия Д. Й.. Там, в офиса на С., свидетеля П. набрал телефона на подсъдимия, казал му причината поради която го търси, подсъдимия се представил с двете си имена и го уверил, че може да му съдейства, като следва по куриер да му бъдат изпратени документите на автомобила, както и сумата от 1300 лв. и посочил, че издаването на удостоверението ще отнеме около 2-3 седмици.

На 06.02.2019 г. свидетеля Г. П., заедно с Б., посетил офис на „Е. Е.“ в гр.П. и изпратил на подсъдимия Д. Й. исканите документи и сумата от 1300 лв.

Пратката била получена лично от Д. Й. в гр. С., след което между свидетеля П. и подсъдимия Й. били проведени няколко телефонни разговора, в които подсъдимия първоначално заявил на П., че е предал документите за издаване на удостоверение, а след това, че трябва да се изчака. Междувременно, тъй като на автомобила били издадени транзитни номера, срокът на тази регистрация изтичал и свидетеля П. поискал от подсъдимия да му върне документите и парите, за да може сам да се снабди с начин за издаване на 3 исканото удостоверение. Подсъдимия Й. върнал документите на автомобила, като ги изпратил по „Е. Е.“, но не върнал получената сума от 1300 лв. Дал обяснение за това, че и парите и документите предал на лице с име К., което щяло да свърши услугата, но последния не успял да стори това, като върнал документите, но не и парите.

На 04.03.2019 г. автомобилът бил представен за преглед на място в гр. П. от представителство на фирмата ГТУ, гр. Щ., Г. и бил издаден Протокол за идентификация на ППС № 6*** На 06.03.2019 г. било подадено заявление до изпълнителния директор на ИА АА от В.Д. от гр. С. и впоследствие било издадено удостоверение за индивидуално одобряване на ППС.

От така установеното във фактическо отношение, решаващия съд е извършил верен доказателствен анализ и е постановил верни правни изводи, че подсъдимия не е осъществил деянието, в което е обвинен. За да се постанови този извод на първо място следва да се посочи, че за да е налице измама по смисъла на чл.209,ал.1 от НК, следва от обективна страна да се докаже по несъмнен начин, че подсъдимия изначално е нямал намерение да изпълни поетия ангажимент да съдейства за издаване на посоченото по-горе удостоверение, а е целял единствено имотно облагодетелстване. В конкретиката на настоящия казус се установява от показанията на свидетелите И. С. и К.К., че подсъдимия е лице, което посредничи при регистрация на автомобили и услуги, свързани с това. Именно свидетеля К. е лицето свързало С. и подсъдимия, като след това С. ползвал услугите на подсъдимия, като е давал номера на телефона му и на други лица отново за услуги, свързани с регистрация на автомобили в КАТ С.. В този смисъл са и показанията на свидетеля Б., който в разпита си заявява „… И. обясни, че много пъти е работил с Д. и е вършил подобен род услуги и ще свърши работа“. В този смисъл са и показанията на Г. П., който също изяснява, че свидетеля С. го е уверил, че подсъдимия е сериозен и ще свърши работа, тъй като и друг път е вършел такива услуги. На следващо място, решаващият съд правилно е кредитирал обясненията на подсъдимия, поради факта, че те не се опровергават от нито едно друго доказателство по делото. Макар и преценката на обясненията на подсъдимия да следва да бъде извършвана винаги внимателно, доколкото те могат да бъдат както и средство за разкрИ.е на обективната истина, така и средство за реализиране на правото на защита, в настоящия казус обясненията му, че посредничи при регистрации на автомобили, както и на други услуги свързани с това се подкрепят от така посочените по-горе показания на свидетелите С. и К.. Обясненията на подсъдимия, че е дал парите и документите на друго лице с име К. не следва да се изключват изначално от доказателствената маса, само поради факта, че подсъдимия не сочи това лице. Дадените обяснения от подсъдим следва да се проверяват с останалите доказателства, като съобразно същите органът на обвинението е този, който ако счита, че не са правдиви следва да ги обори с доказателства. Факта, че подсъдимия е дал документите и парите на някакво друго лице се потвърждават и от показанията на самия П., който в разпита си сочи, че след като удостоверението не е било издадено и са звънели на подсъдимия да се разберат причината за това, Й. му казал, че чака да му 4 върнат парите и ще им ги върне. Също така в разговор със свидетеля Б., подсъдимия му казал „…че К. го е излъгал…“. В този смисъл са и обясненията на свидетеля Т.. Именно поради това обясненията на подсъдимия в случая не само не се опровергават, но се и потвърждават от показанията на пострадалия. В подкрепа на това, че целта на подсъдимия не е била да измами пострадалия, макар и само косвено, е обстоятелството, че подсъдимия е посочил на пострадалия трите си имена и телефон, за да бъдат изпратени документите и парите по Е., като по този начин самия той разкрива самоличността си и е с пълното съзнание, че незабавно може да бъде открит, в случай на измама.

С оглед на тези доказателства и техният анализ, правилно РС е приел, че подсъдимия Д. Й. е имал намерение да извърши поетия ангажимент по издаване на исканото удостоверение, като не е въвел в заблуждение пострадалия, тъй като обективно се е занимавал с подобна дейност и е вършел такива услуги и в изпълнение на така поетия ангажимент е предал парите и документите на друго лице- К., което принципно се е занимавало с такава услугата, но в случая не е сторил това по неизяснени причини. Не може да се приеме също така, че подсъдимия е поддържал заблуждение, тъй като в даден момент той е заявил, че не може да даде исканото удостоверение, като е върнал и документите на автомобила и отново по Е., като е посочил, че ще връща парите на части, тъй като те не са му дадени от К..