Акт от 26.02.2010, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

40

Година

17.07.2009 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

06.17

Година

2009

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Христина Златомирова Русева

Веселина Атанасова Кашикова

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Иван Бояджиев като разгледа докладваното от

Йорданка Георгиева Янкова

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20095100600058 по описа за

2009 година

И за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 18/17.02.2009 г., постановена по НОХД № 438/2008 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия В. П. П. от гр. Кърджали, с ЕГН **********, за виновен в това, че през периода от 22.03.2005г. до 16.11.2005г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - главен счетоводител на Държавна психиатрична болница-гр.Кърджали, присвоил чужди движими вещи - гориво на стойност 669,13 лева и електрически бойлер на стойност 165,00 лева, собственост на Държавна психиатрична болница- гр.Кърджали, връчени в това му качество, като присвоените вещи са били заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.205, ал.1, т.1, във вр. чл.201, във вр. чл.26, ал. 1 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият В. П. е осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали, направените по делото разноски в размер на 305 лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят В. П. П., който чрез защитника си – адв.Варамезов, я обжалва като необоснована и незаконосъобразна. В допълнително представените мотиви към жалбата се сочи, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следвало да бъде отменена. Твърди се, че от събраните доказателствÓ не се обосновало по несъмнен начин подсъдимият да е извършил разпоредителни действия с обществено имущество и от тях да е настъпила щета. Посочените елементи не се установило да са налице по настоящето дело, а напротив, липсвали: от една страна, че ДПБ е била собственик на горивото и от друга страна не били налице присвоителни действия от страна на подсъдимия, от които да е настъпила щета. Горивото, което той зареждал не било заплащано от бюджета на болницата. Установено било, че сумата, която П. внесъл с ПКО била преведена на „Симекс” ЕООД, за да бъдат погасени негови лични задължения, а не били внесени или заместени по смисъла на наказателния закон. Сочи се още, че т.н. Договор между „Симекс” ЕООД и ДПБ – Кърджали от 28.03.2005 г. бил нищожен и не пораждал правни действия, поради липса на един от изискуемите реквизити, а именно подписи на страните, които са го сключили, поради което съдът не следвало да го обсъжда и да формира изводи, базирайки се на него. Ако се приемело, че този договор е сключен според изискванията на ЗЗД, то би следвало съда да съобрази клаузите, заложени в него, а именно: преди неговото сключване, той не можело да породи правни действия и влизал в сила с подписването му – чл.16, раздел ІV; нямало отклонение или забавяне на плащания, съгл. чл.8 от раздел ІІІ. Съдът неправилно отказал да приеме аргументите на защитата, че установения ред за зареждане на гориво от ДПБ – Кърджали, не е бил прилаган, когато е била зареждана колата на П. В тези случаи служителите на бензиностанцията постъпвали по друг начин, като не са издавали касови бележки, такива не са постъпвали в счетоводството на болницата и тя не била задължена с тези суми и не била превеждала суми по тези задължения. До момента, когато П. внесъл сумата в касата на ДПБ, горивото не било плащано от болницата, т.е. същата не била негов собственик, тя не би могла да го връчи или повери на подсъдимия, който от своя страна противоправно да го присвои, от което да бъде ощетена същата. По делото било установено, че П. е внесъл в касата на болницата сумата от 940 лв., които още на същия ден, с РКО излезли от касата и с платежно нареждане чрез ОББ били преведени на „Симекс” ЕООД, с което било заплатено зареденото от подсъдимия гориво. Видно било от Заповед №13/04.01.2006 г. на директора на ДПБ-Кърджали, че въпросните фактури не били изплатени от страна на болницата, а се задължавал В. П. да възстанови сумата установена с протокол №1/03.01.2006 г. на комисията. От цитираната заповед ставало ясно, че ДПБ не е имала задължение към „Симекс”ЕООД, т.е. не била ощетена от зарежданото от П. гориво. Това било потвърдено и от изразеното становище на в.л. Добруджалиева. П. бил длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК, но по делото не били доказани никакви разпоредителни действия, които той да е извършил в свой или в чужд интерес. В конкретния случай не се доказали разпоредителни действия от страна на П. в качеството му на длъжностно лице, в резултат на които действия собственика, според РП-Кърджали – ДПБ, да е бил лишен безвъзмездно и невъзстановимо от вещи – гориво и бойлер, нито се доказало, че П., по някакъв начин да е облагодетелствал себе си или трето лице, в чиято полза той да се е разпоредил. Твърди се, че извода на РС – Кърджали по отношение на деянието бил неправилен, поради което моли да се отмени първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова, с която да се приеме, че В. П. е невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

На следващо място се твърди, че първоинстанционният съд извършил нарушения на утвърдените процесуални правила, като: от една страна, отказал поисканата от защитата поправка на протокол от с.з., проведено на 30.09.2008 г. с аргумента, че е направен извън предвидения в НПК срок, от друга страна извършил поправка в същия протокол без да има направено искане от страните съгласно чл.312, ал.1 от НПК; в последното по делото съдебно заседание, проведено на 17.02.2009 г. преди приключване на съдебното следствие, не били прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК материалите по делото; за изготвянето на протокола от това заседание подсъдимият бил уведомен в края на тридневния срок, което го лишило от възможност да направи обосновано искане за поправка; видно от протокола, същият бил изготвен на 20.02.2009 г., т.е. към датата на произнасяне на присъдата не е имало протокол от съдебно заседание, което било самостоятелна причина за отмяна на този акт. Посочените нарушения на процесуалните правила били съществени, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, същите били отстраними при ново разглеждане на делото, поради което моли присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане.

В съдебно заседание жалбодателят не се явява. Представлява се от защитника си – адв.Варамезов, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд, като правилна, законосъобразна и обоснована, постановена в съответствие със събраните по делото доказателства.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционния съд е събрал поисканите от страните и относими към цялостното изясняване на делото от фактическа страна доказателства, като нови на въззивното съдебно следствие не са събирани. С оглед на всички събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд правилно е установил и възприел фактическата обстановка по делото, а именно:

Подсъдимият В. П. П. е роден на 19.09.1966 г. в гр.Кърджали, български гражданин, женен е, неосъждан, с висше образование, работи в „Братанов и Янков” ЕООД – Ямбол, живущ в гр.Кърджали, ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.

В периода месец май 2001 - 16.02.2006г., на основание сключен трудов договор №194/28.04.2001г., подсъдимият В. П. работил в специализирано болнично заведение - Държавна психиатрична болница-Кърджали /ДПБ/ на длъжност - главен счетоводител. Последният, като длъжностно лице, част от административния ръководен състав на болницата имал функции и задължения, визирани в длъжностната му характеристика, основните от които: организира, ръководи, контролира и координира цялостната финансово - счетоводна дейност на здравното заведение; определя формата на счетоводство; реда на движение на счетоводните документи, като следи за правилното им съставяне; контролира правилното водене на счетоводните сметки; съставя счетоводните баланси и годишния счетоводен отчет; организира и контролира достоверното и своевременното отразяване на приходите и разходите...;...обсъжда и утвърждава договори, сключвани от заведението и др. Заемайки длъжността „главен счетоводил”, подс.П. имал правомощие да подписва финансово-счетоводни документи, като носи отговорност за достоверността на информацията във финансово-счетоводните документи, които подписва, както и носил имуществена отговорност до размера на причинените от него вреди на заведението. В организационно отношение, длъжността "главен счетоводител" на ДПБ- гр.Кърджали била пряко подчинена на директора на здравното заведение, а съответно на подчинение на главния счетоводител били лицата, заемащи длъжностите "касиер" и "счетоводител".

На 28.03.2005г., на основание Решение №101/09.03.2005г. за избор на изпълнител на обществена поръчка, Протокол от 01.03.2005г. от проведен конкурс по реда на Закона за обществени поръчки /ЗОП/ между Държавна психиатрична болница- гр.Кърджали, представлявана от директора и главен счетоводител, и „Симекс" ЕООД- гр. Кърджали бил сключен Договор от за доставка на течни горива /дизелово гориво за отопление и бензин А-92/ за нуждите на ДПБ- гр.Кърджали. Още преди сключване на договора, включително от 01.03.2005г., за нуждите на ДПБ- Кърджали били ползвани услугите на същата бензиностанция, като за целта бил установен следния ред: при всяко зареждане на гориво в служебни автомобили на болничното заведение, представителят на продавача - служителят в бензиностанцията записвал в специален опис за месеца - датата, името на шофьора, номера на автомолиба, вида гориво, единичната му цена, литри /количеството/, сума /общата стойност/, срещу което се подписвали съответния шофьор и служителят в бензиностанцията. Тази практика продължила и след сключването на договора. В ДПБ- гр.Кърджали зареждането на гориво за служебните автомобили се отчитало с касовите бележки, издадени от бензиностанцията на „Симекс" ЕООД, гр. Кърджали, като шофьорът записвал на касовата бележка номера на автомобила. Тези касови бележки се предавали в счетоводството от шофьорите, извършили зареждането. В края на месеца изразходваното количество гориво се отчитало от шофьорите с пътни листове. Главният счетоводител изготвял справка за зареденото гориво по автомобили и прилагал касовите бележки към справката. От „Симекс" ЕООД се издавала месечна фактура, към която се прилагал описа. Плащането от ДПБ-гр.Кърджали на „Симекс" ЕООД се извършвало по банков път- чрез платежно нареждане.

Съгласно утвърдена от директор на ДПБ-Кърджали Процедура №7 за движение, отчетност и контрол на разхода по §10-51 "Командировки в страната" /чл.4/, в съответствие с Наредба за командировките в страната, за изплащане на пътни за отиване от мястото на изпълнение на задачата и обратно следвало да се представи билет при ползване на обществен транспорт, и само при изрично разрешение от директора за пътуване със собствено МПС-документ доказващ разход на горивото.

През инкриминирания период подсъдимият П. ползвал лек автомобил марка "Ауди", с ДК№К 4223 АК, собственост на Исмаил Ахмед Исмаил от гр. Кърджали /от 25.02.2005г. до 30.08.2006г. по справка на ОД на МВР- Кърджали/, по договорка между двамата автомобила бил продаден от Исмаил на подс.П. /т.е. бил му платен/, но не било извършено прехвърляне по законоустановения ред /с договор с нотариална заверка на подписите/.