Решение № 212 от 26.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. София, 26.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседА.е на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Невена Грозева

Бонка Янкова при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора И. Бл. Симов като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200165 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подс. А. И. Р., депозирана чрез защитника адв.

Д. М., против решение № 346/29. 10. 2025 год. по в. н. о. х. д. № 729/2025 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС).

В жалбата и допълнението към нея са изложени доводи за наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че в нарушение на процесуалния закон съдът е установявал нови фактически обстоятелства, несъвместими с направеното признание на фактите, както и че е бил предубеден поради това, че е отказал да третира като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимата. В подкрепа на тезата за нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се изтъква, че няма причинна връзка между нарушението по чл. 20, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП и настъпилите общественоопасни последици. Възражението за явна несправедливост на наказанието е обосновано с доводи за неправилна оценка, дадена на липсата на предходни осъждания, както и с такива за надценяване тежестта на предшестващо деянието санкциониране на Р. по административен ред за нарушение на правилата за движение.

Оспорен е изводът за отсъствие на съпричиняване от страна на пострадалия И., като на аргументите на въззивния съд, че и подсъдимата е била длъжна да следи за поставяне на предпазен колан, са противопоставени твърдения, че при потеглянето на автомобила 1 младежът е сложил такъв и го е махнал по време на пътуването без Р. да види това, а и отказът да превози недисциплинирания пострадал би влязъл в колизия със служебните задължения, тъй като единствено на подсъдимата било възложено да управлява фирмения автомобил. Поддържа се, че съдът грубо е подценил значението на смекчаващите отговорността обстоятелства, установяващи ниска степен на обществена опасност на жалбоподателката, както и че при отсъствието на съответни протест на прокурора и жалба от частните обвинители незаконосъобразно е увеличено кумулативното наказание лишаване от правоуправление на МПС. Направено е искане за намаляване на наказА.ето лишаване от свобода и за отлагане на изтърпяването му по реда на чл. 66 от НК.

В писмен отговор, депозиран по реда на чл. 351, ал. 2 от НПК, повереникът на частните обвинители – наследници на пострадалия С. И. поддържа, че касационната жалба е неоснователна, като поставя акцент върху извършеното от подсъдимата нарушение на основополагащо правило за движение по пътищата, предходните административни наказания по ЗДвП и младостта на двамата пострадали.

В съдебно заседание защитниците на подсъдимата поддържат касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Изразяват несъгласие с извода на съда, че причинените средни телесни повреди на пострадалия Ю. Й. съставляват отегчаващо отговорността обстоятелство. Като допълнителен довод в подкрепа на претенцията за намаляване на наказанието изтъкват лошото качество на пътната инфраструктура в района на местопроизшествието, за което подсъдимата не следва да носи отговорност, а наред с искането за намаляване на наказанието отправят и такова за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Подс. А. Р. се солидаризира с аргументите на защитниците си и в последната си дума моли да бъде наложено наказание, което да позволи да се грижи за децата си.

Поверениците на частния обвинител Ю. Й. намират, че касационната жалба е неоснователна, тъй като САС е изпълнил в цялост указанията, дадени от касационната инстанция при предходното разглеждане на делото. Считат, че целите на наказанието и преди всичко генералната превенция няма да бъдат постигнати с условно осъждане на подсъдимата. Пледират решението да бъде оставено в сила, както и да им бъдат присъдени адвокатски възнаграждения на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09. 07. 2014 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Частният обвинител Ю. Й. не участва лично в касационното производство и не взема отношение по основателността на касационната жалба.

Повереникът на частните обвинители – наследници на пострадалия С. И. намира, че доводите на касатора са несъстоятелни и тъй като съдебният акт не страда от изтъкнатите от защитата недостатъци, той следва да бъде оставен в сила.

Частните обвинители Г. Г., В. И. (действащ лично и като законен представител на Ц. И.), Д. И., З. С., С. С. и Д. А.-Д. се солидаризират с аргументите на своя повереник.

Частният обвинител М. М., действаща чрез законния си представител М. М., не участва в касационното производство.

2

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 26/23. 02. 2023 год., постановена по н. о. х. д. № 6636/2023 год., Софийски градски съд е признал подс. А. И. Р. за виновна в това, че на 14. 05. 2023 год., около 08:20 часа, на автомагистрала „Струма“, в района на шести километър, при управление на моторно превозно средство – л. а. „/марка/ с peг. № /№МПС/, в нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, по непредпазливост причинила смъртта на С. В. И. и тежка телесна повреда на Ю. В. Й., изразила се в загуба на слезката, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл.

342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК я е осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, като я е оправдал по обвинението за нарушаване на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

На основА.е чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимата от правоуправление на МПС за срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила.

В тежест на подсъдимата са били възложени направените по делото разноски.

Присъдата е била проверена по протест и въззивни жалби на частните обвинители с искане за увеличаване на наказанието, както и по жалба на подсъдимата. С решение № 410/28. 11. 2024 год. по в. н. о. х. д. № 868/2024 год. САС е намалил наказанието лишаване от свобода от три години и четири месеца на две години и осем месеца и е отложил изтърпяването му за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. В останалата част присъдата е потвърдена.

Въззивният съдебен акт е бил атакуван от прокурор от Софийска апелативна прокуратура и от частните обвинители с доводи за явна несправедливост на определеното от САС наказание лишаване от свобода и с искане за връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания за увеличаването му. С решение № 272/11. 06. 2025 год., постановено по к. н. д. № 365/2025 год., Върховният касационен съд е отменил решението на САС и е върнал делото с указания за отстраняване на съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение досежно наказанието.

С атакуваното пред настоящия касационен състав решение № 346/29. 10. 2025 год. по в. н. о. х. д. № 729/2025 год. САС е изменил присъдата на СГС като увеличил наложените на подсъдимата наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на МПС съответно от три години и четири месеца и пет години на шест години и два месеца. В останалата част първоинстанционният съдебен акт е потвърден.

Касационната жалба е допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна, депозирана е в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и с нея е атакуван съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество, е основателна, макар и не по всички съображения, изложени в нея.

С предимство следва да бъдат разгледани онези възражения, които са свързани с 3 касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защото евентуалното наличие на отстраними съществени процесуални нарушения има за последица отмяна на проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане без да е необходим коментар по приложението на закона и справедливостта на наказанието.

Преди всичко няма основания, изводими от материалите по делото, да се приеме, че въззивната инстанция е демонстрирала предубеденост към подсъдимата. Внимателният преглед на протоколите от съдебните заседания показва, че САС не е проявил пристрастие към нито една от страните. Всяко отделно искане на защитата и обвинението по доказателствата или по движението на делото е било обект на задълбочено обсъждане, а уважаването или отхвърлянето на претенциите им е основано на надлежни юридически аргументи. Използваните изразни средства в постановените актове по време на съдебните заседания позволяват констатация, че съдът е останал еднакво дистанциран от страните без да поставя под съмнение невиновността на А. Р., без да изявява предпочитания към обвинителната теза и без предварително да изрази отношение по достоверността и убедителността на доказателствата и доказателствените средства. Прочитът на мотивите към въззивното решение също не насочва към извод за предварително формирано и недвусмислено обективирано негативно отношение към подсъдимата, което да е основен аргумент за признаването за виновна по повдигнатото обвинение или за увеличаване на наложеното наказание. Съображенията на съда, че чистото съдебно минало на Р. не съставлява смекчаващо отговорността обстоятелство, показват очевидно непознаване на правната теория и съдебната практика, но начинът на формулиране на тезата не позволява да се приеме, че това е сторено целенасочено, само и единствено с оглед личността на подсъдимата. Ето защо няма основания за отмяна на решението поради постановяването му от незаконен съдебен състав.

Неоснователен е и доводът за допуснато процесуално нарушение във връзка с проявената от САС процесуална активност за попълване на делото с доказателства.

Вероятно подведен от абсолютно ненужното възпроизвеждане в диспозитива на обвинителния акт на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП в нейната цялост и с двете алтернативи на изр. 1 и изр. 2., съдът е решил, че е необходимо да изследва обстоятелства, които в действителност са неотносими към правния спор. Безспорно обвинителният инструмент не може да бъде третиран като образец за процесуална прецизност, но все пак начинът, по който е формулирано обвинението – с извеждане в курсив на два елемента от нормата и с изричното посочване, че Р. не съобразила скоростта си на движение с атмосферните условия (облачно време и проливен дъжд) и със състоянието на пътя (мокра пътна настилка и явлението аквапанинг) – не оставя място за съмнение, че е инкриминирано само изречение първо на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и то само досежно тези два рискови фактора за безопасността на движението. Наред с това решаващият състав неправилно е придал самостоятелно правно значение на завиряването на пътното платно в началото на моста и незаконосъобразно го е третирал като отделна, внезапно възникнала опасност по смисъла на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, противопоставяйки го на състоянието на пътя и атмосферните условия. Не е съобразено, че наличието на локвата като обективно състояние на пътя е 4 закономерна последица именно от неблагоприятните климатични фактори и по-специално от проливния дъжд в района на местопроизшествието. С оглед изложеното поставянето на нови задачи на автотехническата експертиза е било ненужно, а обстоятелствата, установени посредством този способ на доказване се явяват ирелевантни по отношение на повдигнатото обвинение. Поради това е без значение дали те влизат в колизия с признатите от подсъдимата факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Доводите за неправилно приложение на закона имат известно основание, макар и не в аспекта, разгледан в касационната жалба.