Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 226 от 16.05.2024, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 254/2024
Вид
Решение № 226
Подписан
16.05.2024
В сила
07.06.2024
Състав
ЕМИЛ БОБЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 б. "в" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 103 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 130 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Велико Търново, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20244110200*** по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д. К. С. с ЕГН **********, от гр. Велико Търново, ул. ****, против наказателно постановление № **** от **.**.**** год., издадено от Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново, с което за извършено от С. административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец. В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, както и се оспорва извършване на описаното в НП нарушение, поради което се моли за пълната му отмяна.

Твърди се и изтекла погасителна давност. Със жалбата се прави изрично възражение за изтекла погасителна давност за наказателно-административно преследване, както и възражение за неспазване на сроковете за издаване на наказателното постановление и предхождащият го АУАН № Д **** година.

В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява и 1 не се представлява. Съдът счете, че няма процесуални пречки за даване ход на делото съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН, тъй като видно от доказателствата жалбоподателя не е намерен на посочения от него адрес, както и въпреки положените усилия, не е намерен на всички известни по делото адреси.

Въззиваемата страна – Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – В Търново, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

Н а 13.09.2021 год. екип от служители на сектор „Контрол и правоприлагане“ – Велико Търново към Национално ТОЛ управление – инспектор Р. Н. Г. и инспектор С. Д. Г. са изпълнявали контролна дейност на ПП І-4 в района на км. 123+800, до бензиностанция „*******“, входът откъм град София. Около **** часа автоматизираната система в служебния автомобил подала сигнал, че към тях се движи автомобил „**** **“, с рег. № ******, който имал извършено нарушение от предходен период, поради което контролните органи трябвало да го спрат, за да вземат отношение по случая. “.

Служителите видели, че автомобилът приближава към тях, като Р. Г. излязъл до пътното платно и подал ясен сигнал за спиране със стоп палка по образец.

Водачът видял подадения му сигнал, но не спрял, а продължил движението си.

Г. видял, че автомобила се управлява от млад мъж.

След като посочения автомобил не спрял на подадения му сигнал, контролните органи изготвили необходимата документация – доклбадна записка от Р. Г. и становище от С. Г., в в които описали фактическата обстановка, а именно, че на посочената дата и час водачът на процесния автомобил „**** **“, с рег. № ******, не е спрял на подадения му сигнал за спиране, с което не е изпълнил задължението си по чл. 103 от ЗДвП.

Посочените документи били предадени на ръководството на БГ ТОЛ – Велико Търново.

От БГ ТОЛ съответната документация била препратена по компетентност на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново. След получаване на материалите, от Сектор „ПП“ била образувана преписка, която била възложена на мл. автоконтрольор Г. Б.. Същата след извършена справка установила, че въпросния автомобил с рег. № ****** е собственост на М. С.

.И. с ЕГН ********** от гр. В. Търново. Същата била поканена в Сектор „ПП“ 2

– В. Търново, като от нея били снети писмени обяснения, както и попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП. Както в писмените обяснения, така и в декларацията И. посочила изрична, че автомобилът се управлява с пълномощно от внукът й - Д. К. С. с ЕГН ********** и към момента на нарушението – **.**.**** год. в **** ч. автомобила се е управлявал от него.

След като И. е посочила С. като водач на автомобила към момента на нарушението, на същия била изпратена покана № 35-**.**.****г/**** ТОЛ ****** (л. 15 от делото). Същата е била изпратена по пощата и е получена лично от С. на **.**.**** год. видно от приложеното по делото копие от пощенско известие за доставяне (л. 14 от делото). С тази покана С. е бил поканен да се яви в тридневен срок от получаване на същата в сгладата на сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново за съставяне на АУАН.

В указани срок Д. С. не се е явил на казаното място, поради което на **.**.**** год. мл. автоконтрольор Г. Б. в присъствието на свидетелите Р. Н. Г. и С. Д. Г. съставила против С. в негово отсъствие АУАН № *** (бланков № *******) от **.**.**** год. затова, че на **.**.**** год. около **** часа на път І-4 при км. 123+800 в посока на движение гр. В. Търново, управлява лек автомобил ****** с рег. № ******, собственост на М. И. с ЕГН:**********, като г-н С. не спира на подаден сигнал за спиране от контролен орган - Р. Г. инсп. сектор КИП - В. Търново в НТУ в присъствието на свидетеля С. Г. инсп в НТУ- В. Търново, а продължава движението си към гр. В. Търново. В декларация по чл. 188 от ЗДвП, собственикът на МПС посочва за водач г-н С..

На последния е връчена покана № 35 -**.**.**** г/**** ТОЛ ******, на която не се явява и АУАН се съставя в негово отсъствие в сектор ПП- В. Търново съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗДВП,

Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП.

АУАН е бил връчен по съответния ред на Д. С. на **.**.**** год., който го е подписал доброволно. В графата за възражения същия е изписал саморъчно само „Имам възражения“, без да посочва конкретни такива.

В законоустановения срок, пред наказващия орган не са били депозирани писмени възражения от страна на С..

Въз основа на описания АУАН Началника на Сектор „ПП“ ОД на МВР – В. Търново, е издал атакуваното НП № **** от **.**.**** год., с което за извършено от Д. К. С. административно нарушение по чл. 130 от ЗДвП, на 3 основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т.- 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец. НП е било връчено лично на С. на **.**.**** год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Г. П. Б., както и свидетелите очевидци на нарушението и съставяне на АУАН – Р. Н. Г. и С. Д. Г.. И двамата свидетели Г. и Г. потвърждават изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, а именно, че на посочената дата и час жалбоподателя управлявайки лек автомобил „**** **“ по ПП І-4, в района на км. 123+800, не е спрял на подаден сигнал за спиране със стоп-палка и е продължил движението си към гр. В. Търново. И двамата свидетели заявяват категорично, че сигналът е подаден по утвърдения ред със стоп-палка, като са сигурни, че водачът на автомобила е видял и възприел подадения му сигнал, като свидетеля Г. твърди, че водачът е гледал към него. И двамата свидетели твърдят, че не е имало препятствия, които да ограничават видимостта на водача и той със сигурност е възприел подадения му сигнал. И двамата свидетели заявяват, че водача на автомобила е бил млад мъж.

Свидетелката Б. няма пряк спомен за конкретния случай, но обяснява в показанията си пред съда каква е процедурата при подобни случаи и нарушения, констатирани от служители на ТОЛ управлението.

Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото.

След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН № *** (бланков № *******) от **.**.**** год., които да го правят негодна основа за издаване на НП. Съдът не констатира такива и при издаване на атакуваното НП.

Настоящия съдебен състав намира за неоснователни изложените в жалбата на Д. С. доводи за неспазване на сроковете за издаване на наказателното постановление и предхождащият го АУАН № **** година.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В конкретния случай на компетентните органи е станало известно, че именно С. е нарушителя на **.**.**** год., когато собственичката на автомобила М. И. го е посочила като лице, което го е управлявало на **.**.**** година. Именно от тази дата – **.**.**** год. започва за тече тримесечния срок за съставяне на АУАН, тъй като от тази дата извършителят на нарушението се счита за открит.

В този смисъл процесния АУАН № *** (бланков № *******) от **.**.**** год. е съставен в законоустановения в чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок от откриването на нарушителя, като тримесечния срок изтича на **.**.**** година. Към датата на съставянето на акта съответно не е изтекла и една година от извършване на нарушението.

Процесното НП също е издадено в законоустановения срок. Съгласно разпоредбата на чл.

34, ал.

3 от

ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В конкретния случай акта е съставен на **.**.**** год., а процесното НП е издадено от наказващия орган на 16.03.2022 год., т.е. в законоустановения шестмесечен срок от съставяне на акта, поради което не е налице процесуално нарушение.

Неоснователни са и доводите за изтекла погасителна давност за наказателно-административно преследване. В разпоредбите на ЗАНН липсва изричен текст, уреждащ погасяване на административно-наказателното преследване поради изтичане на абсолютна давност. В чл. 34 от ЗАНН са предвидени срокове, задължаващи административно-наказващите органи да съставят своевременно актове и наказателни постановления при констатирани нарушения. В нормата на чл. 82 от ЗАНН е визирана единствено давността за изпълнение на наложеното наказание, при влязло в сила НП. Липсва изрично регламентиране по въпроса за прилагане института на абсолютната давност за периода от извършване или установяване на нарушението до влизане в сила на НП. В чл. 34, ал. 1 б. „в” от ЗАНН е отбелязано, че не се образува административно-наказателно производство, а образуваното се прекратява, 5 когато това е предвидено в друг закон. В специалния такъв – Закон за движението по пътищата въпросът също не е уреден. В разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН се осъществява препращане, за тези неуредени въпроси, към нормите на НК и в частност по отношение на въпросите за вината, обстоятелствата изключващи отговорността и т.н., и доколкото в този закон не се предвижда друго, а за такава хипотеза (при своевременно съставен акт и наказателно постановление, спрямо които по различни причини, е изтекъл продължителен период от време без НП да е влязло в сила) - изрична уредба няма.

Предвид изложеното, а и съгласно предписанията на Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 год. на ОСНК, настоящия съдебен състав приема, че в конкретния случай следва да се приложат разпоредбите на чл. 80, ал. 1, т.

5 от НК, действащи към момента на извършване на нарушението, съгласно които наказателното преследване се изключва с изтичане на 3 (три) годишна давност, при предвидено наказание глоба. Този тригодишен срок от извършване на нарушението изтича едва на 13.09.2024 година.

Съдът намира за неоснователни и изложените в жалбата твърдения, че при издаване на наказателното постановление и предхождащият го АУАН № Д**** г. не е спазен надлежния административен ред, предвиден в ЗАНН и че в рамките на производството не са спазени изискванията и не са налице реквизитите за издаване на обжалвания акт и АУАН № **** година. При внимателен преглед на приложените към АНП акт за установяване на административно нарушение, както и процесното НП, съдът установи, че същите отговарят на законовите изисквания, като съдържат всички необходими реквизити съобразно чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН и са съставени и издадени съобразно всички изисквания на закона.