Решение № 566 от 27.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. Варна, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20223100102416 по описа за 2022 година

Предявен е иск от Ф. Р. Ц. срещу "ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД за заплащане сумата 50000 лв., частично от 100000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие счупване на трето, четвърто, пето, шесто и седмо леви ребра, мозъчно сътресение, кръвонасядане по левия горен крайник, всички вследствие падане в автобус, движещ се по линия № 209, на 26.04.2022 г. между 13.30 и 14.00 ч. в гр. Варна, бул. "Янош Хунияди", в района на спирка КАТ /посока квартали/, виновно причинени от служител на ответника - водач на автобуса при изпълнение на възложената му работа, чрез безпричинно, рязко натискане на спирачката и намаляване скоростта на автобуса, по чл. 49 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение от 26.04.2022 г. до окончателното изплащане, с присъждане разноските.

Ответникът оспорва иска и обстоятелствата. Предявява възражение за съпричиняване, основано на твърдения, че ищцата не се е държала или не се е държала здраво в автобуса (л. 77). Сочи, че ищцата страда от заболявания, които са забавили възстановяването й.

Ищцата оспорва възражението.

Третото лице ЗАД "Армеец" АД оспорва иска.

По същество страните поддържат становищата. Претендират разноски.

Главните страни представят бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.

1

Деяние и противоправно състояние:

В заключението си в. л. инж. Й. М. сочи (л. 380, гръб), че при десния завой от бул. "Цар Освободител" към бул. "Янош Хунияди" автобусът, поради размерите си, навлиза частично в дясната пътна лента на бул. "Янош Хунияди" и следва да пропусне движещите се в лентата автомобили. При това на водача се налага да спре движението или много да намали скоростта.

В показанията си свидетелката С.С. (л. 287) сочи, че при завоя шофьорът рязко забил спирачки и ищцата политнала и паднала на пътеката между седалките (л. 287). Свидетелката не разбрала дали е имало причина за рязкото спиране (л. 287, гръб). След като автобусът спрял на спирката, двама пътници помогнали на ищцата да слезе. Автобусът продължил.

Водачите на пътно превозно средство не трябва да намаляват скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие (чл. 24, ал. 1 ЗДвП).

По тежестта на доказване на причината за рязкото спиране:

Тежестта за доказване на причината за рязко спиране в общия случай е върху ответника (решение № 181 от 20.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 335/2012 г., II т. о., ТК).

По възможностите за доказване на причината за рязкото спиране в процесния случай:

- общо:

В писмо от ОП ТАСРУД (л. 324) се сочи, че предприятието разполага с две камери за наблюдение на автомобилния трафик на това кръстовище и системата за видеонаблюдение съхранява видеозаписите в рамките на 30 дни.

От писмо от третото лице "Балистик сел" ЕООД ЕИК 201055457 (л.

123) е видно, че видеозаписите в автобусите се съхраняват 15 дни.

- за ищцата:

От представения с исковата молба заверен препис (л. 9) се установява, че на 03.05.2022 г. т.е. една седмица след инцидента ищцата се е снабдила с удостоверение № 370/2022 г. от отделението "Съдебна медицина" на МБАЛ "Св. Анна-Варна" АД за претърпените травми, което да послужи пред съда.

В показанията си (л. 288) свидетелката Х.С., дъщеря на ищцата, излага, че от отделението насочили ищцата към гръден хирург за образно изследване.

Препоръчаният специалист д-р С. бил в отпуск и записали час за 09 юни.

Показанията са последователни и могат да бъдат проверени. Съдът ги кредитира.

Независимо, че образното изследване е било забавено, на 03.05.2022 г. ищцата вече е знаела, че падането е причинило загуба на съзнание и болки и е допускала, че може да предяви иск за обезщетение за претърпените вреди.

Ищцата би могла да поиска съвет от адвокат, който да обезпечи доказателствата, като поиска видеозаписите да бъдат запазени от ОП ТАСРУД.

- за ответното дружество:

В заключението си по допуснатата съдебно-техническа експертиза (л.

2

381) вещото лице Й. М. приема, че падането в салона може технически да остане неустановено от водача.

В показанията си свидетелката С.С. (л. 287) сочи, че тя и мъжете извикали на шофьора да спре. Шофьорът спрял автобуса, но той вече бил достигнал спирката, а след като ищцата слязла – продължил по маршрута.

Не може да се приеме, че шофьорът-работник на ответното дружество е разбрал за падането.

След 03.05.2022 г. ищцата е можела, но не е отправила извънсъдебно искане до ответника за заплащане на обезщетение за болките от падането. За дружеството не е имало причина да поиска от ОП ТАСРУД видеозаписите да бъдат запазени.

Дори да се приеме, че шофьорът-работник на ответното дружество е разбрал за падането, ищцата би могла да поиска навреме премълчаването на инцидента да се разкрие.

По значението на възможностите за снабдяване с доказателства:

Съдът приема, че в процесния случай поведението на ищцата е лишило ответното дружество от възможността да докаже, че рязкото спиране не се дължи на неспазване на дистанция с предно движещ се автомобил и/или неправилни технически действия на шофьора на автобуса или неизправност на спирачната система, а на внезапна поява на друг автомобил или пешеходец (решение № 69 от 26.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 2556/2018 г., I т. о., ТК).

Това се отнася, както до самия видеозапис, така и до свидетелските показания на шофьора, които не могат да бъдат полезни за толкова отдалечен във времето момент.

Не би могло да се приеме, че ищцата е знаела за срока на пазене на видеозаписите, но е могла да го узнае или да отправи извънсъдебно искане към ответника и да му върне тежестта да запази видеозаписите в давностния срок. Ищцата не е сторила това и е осуетила защитата на ответника.

Само затова искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищцата следва да заплати на ответника сумата 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ф. Р. Ц. ЕГН ********** с адрес:

******** срещу "ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК 103003668 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Тролейна" № 48, при участието на ЗАД "Армеец" АД гр. София, п.к. 1000 р-н Средец, ул. "Стефан Караджа" 2, ЕИК 121076907, за заплащане сумата 50000 (петдесет хиляди) лв., частично от 100000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие счупване на трето, четвърто, пето, шесто и седмо леви ребра, мозъчно сътресение, кръвонасядане по левия горен крайник, всички вследствие падане в автобус, движещ се по линия № 209, на 26.04.2022 г. между 13.30 и 14.00 ч. в гр. Варна, бул. "Янош Хунияди", в 3 района на спирка КАТ /посока квартали/, виновно причинено от работник на ответното дружество - водач на автобуса при изпълнение на възложената му работа, чрез безпричинно, рязко натискане на спирачката и намаляване скоростта на автобуса, на основание чл. 49 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение от 26.04.2022 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Ф. Р. Ц. с. ЕГН, с. а. да заплати на "ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, с. ЕИК, с. а. сумата 200 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4