Решение № 858 от 25.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000502744 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С решение № 4843/24.07.2025 г., постановено по гр.д. № 20221100110249 по описа на СГС, ГО, 1-16 cъстав ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Д. И. Л. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сума в размер на 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и 950 лв. – имуществени вреди, представляващи разходи за лечение в резултат на пътнотранспортното произшествие, настъпило на 12.09.2021 г. около 11,25 ч. в гр. София на кръстовището на бул. „Ал. Дондуков“ и ул.

„Париж“. Обезщетенията са присъдени ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до окончателното изплащане. В тежест на ответника са възложени и разноски на ищцата в размер на 200 лв. и възнаграждение за адвокат, предоставил безплатна правна помощ в размер на 1000 лв.

Решението е обжалвано от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД над сумата от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Навежда се довод, че обезщетението е прекомерно 1 завишено, а първоинстанционният съд е упрекнат в кредитиране на показания без да е отчетено правилото на чл. 172 ГПК.. Поддържа се и възражение за съпричиняване при твърдение, че пострадалата се е движила в лявата лента при задължение да се движи в обособената дясна лента и без да намали скоростта си на движение, за да се увери, че няма навлизащи автомобили, предвид налични на мястото кофи, ограничаващи видимостта при навлизане на бул. „Дондуков“ след движение по ул. „Париж“. Застъпено е становище, че с това си поведение пострадалата е съпричинила вредоносния резултат, а при отчитане тежестта на допуснатите нарушения от участниците приносът е определен на 50 %. Оспорва се да е доказана причинно-следствената връзка между твърдяно скъсване на менискуса, установено през 2022 г. и претърпяното ПТП, обосновано с отсъствие на данни за увреждане при извършена компютърна томография непосредствено след ПТП и нетипично за увреждането забавяне на операцията. Изразява се несъгласие с приета от първоинстанционния съд висока степен на риск от предложено на ищцата оперативно лечение, непровеждането на което свързва с продължен оздравителен период и потенциал за последващи усложнения с произтичащи от тях страдания. Твърди се и ищцата преждевременно да е свалила предписаната й шина. Оспорва се провежданата рехабилитация да касае процесното увреждане при твърдение за наличие на компенсирана S-образна сколиотична деформация – гръбначно изкривяване, съществувало отпреди инцидента. Намира за недоказани и страдания извън обичайните, позовавайки се на доказана заинтересованост на свидетеля.

Решението е оспорено и досежно зачетените имуществени вреди при довод, че уврежданията не обосновават твърдяните разходи. Иска се решението да бъде отменено изцяло досежно претенцията за имуществени вреди и частично досежно присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

По делото не се установява в указания срок на ищцата да е постъпил отговор по въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, представлявано от адв. Радушева, поддържа въззивната жалба при твърдение, че наличните по делото експертизи формират извод за механизма на произшествието въз основа на предположение въпреки изрични показания на водача на автомобила, че е бил 2 спрял, а и отсъствие на характерни следи, обосноваващи удар при движение с възприетата от експертите скорост. По същество на спора поддържа да е доказано, че ищцата се е движила в лявата част на велоалеята въпреки задължението си да се движи в дясната част на дясната лента. Навлязла в кръстовището без да намали скоростта от около 20 км/ч. Поддържа теза за наличие на принос към увреждането. Намира за необходимо да бъде отчетен и удължения възстановителен период поради отказ на ищцата да се подложи на оперативно лечение, а имуществените вреди не намира да са доказани с експертиза. Претендират се разноски като е представен и списък.

Въззиваемата Д. Л. уточнява, че се е движела в дясна лента на изградена велоалея с обособени ленти за движение в двете посоки. Велоалеята се намирала вляво спрямо посоката й на движение от моста „Чавдар“ към центъра. Определя като възможно да се е движела в средата на дясната лента.

Сочи и вляво, където била обособена лента за насрещно движение, да има шахти, а отляво била и ул. „Париж“. Смята, че понеже се движела по главен път е имала предимство пред джип, излязъл от ул. „Париж“. Всичко станало много бързо. Автомобилът й пресякъл пътя, а тя нямала време да реагира.

Когато се опомнила, била на земята.

Процесуалният й представител – адв. П., по съществото на спора определя увреждането на коляното за по-тежко от очакваното, ангажиращо ищцата в продължение на години да си слага инжекции за поддържане на коляното. Смята водача на автомобила за заинтересован, а и с версията си да избягва признание за престъпление. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Прави и възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от въззивника и ответник по иска, обосновано от едно съдебно заседание при отсъствие на правна сложност.

Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок, а следващата се държавна такса е внесена.

При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността на обжалвания акт нито неговата допустимост в обжалваната част.

3

Проверката на решението по съществото на спора – досежно формираните фактически и правни изводи, извън защитата на изрично възложен на съда интерес или приложението на императивна норма, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Повдигнатият спор в настоящото производство не включва факта на настъпило увреждане от съприкосновение между автомобил, управляван от застрахован при ответника водач по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ето защо настоящият състав приема за установено, че на 14.09.2021 г. около 11:25 ч., в гр. София е настъпило съприкосновение между л.а. „Мерцедес“, модел МЛ 329 ЦДИ с рег. № ********, управляван от М. Т. Н. и ищцата, като водач на електрическа тротинетка.

Спорно между страните е мястото на съпрокосновение.

В исковата си молба ищцата твърди автомобилът да е излязъл внезапно от улица „Париж“ на велоалеята на бул. „Дондуков“, да е препречил пътя й и тя да се е ударила в него. Загубила съзнание и се събудила в ръцете на притекли се на помощ хора.

Свидетелят Л. сочи да е вървял по бул. „Дондуков“ в посока към ул.

„Будапеща“. Бил малко преди ул. „Париж“, когато видял, че сребърен джип навлязъл в обособена велоалея поне метър, да не каже и че почти цялата алея бил заел. Тротинетката се движела в посока на движение на свидетеля – от бул. „Васил Левски“ към ул. „Раковски“ по велосипедната алея. Движела се в дясната част на алеята. Настъпил удар между предната дясна част на джипа, около фара и тротинетката.

След удара ищцата паднала в предна лява част на автомобила, без свидетелят да си спомня дали на велоалеята или на платното за адтомобиили.

Свидетелят и други хора я вдигнали и я занеси пред „А1“. Тя не била в съзнание. След известно време ищцата си отворила очите като свидетелят я определя за тотално неадекватна. Той извикал линейка и отишъл при свой адвокат на ул. „Будапеща“. Когато се върнал, видял линейката да откарва ищцата. Поинтересувал се от полицаите какво е станало и от тях разбрал, че има удар в главата. Дал показания пред тях.

Свидетелят видял, че водачът на автомобила спрял веднага. Попитал дали има нужда от помощ, а след това, на заден ход, прибрал автомобила в ул.

4

„Париж“ пред други спрели автомобили.

В показанията си свид. Н. – водач на лекия автомобил, сочи да се е обърнал наляво да погледне дали има кола, за да завие надясно и в същия момент му хвръкнал номера на колата. Видял момиче, което пада. Свидетелят сочи да се е движило от Паметника „Левски“ в посока към Министерски съвет (отдясно наляво според позицията на неговия автомобил). Свидетелят разказва и вдясно да има кофи за смет, които препятстват видимостта. След удара загасил автомобила и отворил вратата, но понеже не натиснал „парктроника“, колата направила един-два оборота. Натиснал го и скочил.

Момичето било паднало вляво от автомобила – най-много до два метра, с глава към платното за движение. Тротинетката била паднала почти на велоалеята.. Когато автомобилът му спрял, бил с 30-40 см. след велоалеята.

От ищцата чул, че я болят рамото и коляното.

Вещите лица установяват в експертизите си и че кръстовището е регулирано със знак А20 – Велосипедисти и знак Б1 – Пропусни движещите се по пътя с предимство! Алеята е с обособени две ленти, разделени с прекъсната линия.

Според експертното мнение на вещото лице-травматолог – д-р Д., се установява счупване на шести гръден прешлен, причинило затруднение на движенията на снагата на ищцата за срок, по-дълъг от 30 дни, контузия на лявото рамо, ляво коляно, охлузване над лява вежда и в областта на лява скула на лицето.

Лечението на счупения шести гръден прешлен е довело до нетрудоспособност за 167 дни, а периодът на възстановяване след контузия на ляво рамо и охлузването в областта на лява вежда и скула вещото лице определя на 15-20 дни.

Вещото лице Д. определя отказът от хоспитализация и оперативно лечение (вертебропластика) да удължават възстановителния период и да води до ускоряване на дегенеративните преми в областта на тораколумбалния отдел на гръбначния стълб с произтичащи от това оплаквания. Установеното снижаване на гръбначен прешлен изисква парентерална терапия – обезболяваща и противооточна.

Вещото лице Д. разяснява, че при първоначалния прием се отразено като 5 установени болки и ограничение на движението при направени мануални тестове ограничено, тъй като травмираното коляно не позволява да се изпитат всички тестове за връзкова увреда. Впоследствие е документирана и продължаваща болка в коляното въпреки проведеното обездвижване и последваща рехабилитация. Образното изследване изключва наличието на костна фрактура, но вещото лице пояснява, че сведения за увреда на меки тъкани и установените в случая хондрални дефекти изискват друг изследователски подход – магнитно-резонансна томография. Това обяснява и липсата на отбелязване на увредата при първоначалното образно изследване.

При последващо проведеното изследване по артроскопски път са установени езиковидно прекъсване на вътрешния менискус на лявото коляно, а вещото лице определя травматичния произход за при най-вероятен. Вещото лице посочва като утвърден в практиката подход към оперативно лечение да се пристъпва след спиране на отоците, проведена рехабилитация и в зависимост от оплакванията на пациента.

От показанията на свид. Л. – съпруг на ищцата, се установяват оплаквания в деня на катастрофата, че ищцата не може да диша. Казали на ищцата, че понеже прешлените й били малки съществува риск от парализиране при грешка в операцията. Ищцата отказала предложена й операция за шестия прешлен, тъй като искала да се консултира с повече лекари преди да се подложи на такава. След три дни изписали ищцата. Поради нараняванията по тялото си тя не могла да се придвижва. Налагало се първите дни свидетелят да я носи до тоалетната. Помагал й да се храни, да се облича, да се къпе, понеже не могла да си свие краката. Подкрепял я две-три седмици до месец след инцидента при ежедневното й обгрижване, след което нейната майка поела основно подкрепата. След време забелязали, че коляното й не се възстановява, а дори на моменти болките се обостряли. Тръгнали по лекари и се установило, че има отчупена част от хрущяла, налагащо операция за премахване на частицата, причиняваща дискомфорта. След операцията ищцата не могла да кляка и да води активна дейност. Допреди увреждането ходела на фитнес, скачала на въже. Към 20.05.2024 г. (датата на показанията) избягва да натоварва ставата, за да не си причинява болка. Ставата й се влияела и от температурата – когато е по-студено или влажно има болки. Вече избягвали да правят дълги преходи и се въздържали от всякакви други спортни дейности. Наложило се ищцата да се откаже и от желанието си да се 6 учи да кара ски.