Определение № 250 от 11.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. Пловдив, 11.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20245001000304 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.1,т.2 във вр. с чл.248,ал.3 от ГПК .

Образувано е по частна жалба на “В.-Л.”ЕООД-гр.Д.,с ЕИК *********,подадена чрез пълномощника на дружеството адв.П.У.,както и по частна жалба на И. С. Т.,подадена чрез пълномощника му адв. Е. В.,против определение №72 от 28.03.2024 г.,постановено по т.д.№66/2022 г. по описа на Окръжен съд-Смолян.

С подадената от “В.-Л.”ЕООД-гр.Д.,с ЕИК ********* частна жалба горното определение от 28.03.2024 г. Се обжалва в частта,с която е отхвърлено искането на дружеството за изменение на решение №56/22.12.2023 г.,постановено по т.д.№66/2022 г. по описа на ОС-Смолян,в частта досежно разноските и присъждане на дружеството-ответник по делото,на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение от още 605,14 лв.,а също и в частта,с която е изменено посоченото решение от 22.12.2023 г. В частта за разноските,като е осъден ищеца И. С. Т. да заплати на ответника “В.Л.”ЕООД направените от него разноски в размер на общо 4150 лв. вместо постановеното с решението осъждане на ищеца да заплати на ответното дружество разноски в размер на общо 8 041,11 лв.

В същата частна жалба се поддържа,че обжалваната от дружеството част определението на ОС-Смолян е неправилно,постановено е в противоречие с материалния закон и е необосновано.Дружеството-частен жалбоподател счита,че адвокатското възнаграждение,присъдено на дружеството като разноски с горното решение е намалено под предвидения в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения 1 минимален размер,тъй като минималното дължимо възнаграждение е в размер на 8496,25 лв.,формирано от възнагражденията за двата иска,а съдът е присъдил по-малък от този размер.По-конкретни аргументи в тази насока са изложени в частната жалба и въз основа на тях частният жалбоподател счита,че с обжалваното определение съдът е следвало да уважи искането му за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от още 605,14 лв.

Наред с това,дружеството-частен жалбоподател счита,че с обжалваното определение съдът неправилно е уважил искането на ищеца за намаляване на адвокатското възнаграждение на другата страна под предвидения в горната наредба минимален размер.Счита,че понастоящем единствено тази наредба урежда регулацията относно размера на адвокатските възнаграждения и че именно тя следва да бъде съобразявана от съдилищата като чат от обективното национално право и да бъде прилагана в релевантната й за делото редакция,докато не бъде приет закон или изменение на Закона за адвокатурата,който да урежда критериите за определяне размера на адвокатските възнаграждения.Излага и аргументи,че съдът в обжалваното определение се е произнесъл в противоречие с разясненията,дадени в съдебната практика.

И с оглед на всички изложени в частната жалба доводи,”В.-Л.”ЕООД моли да бъде отменено в обжалваните части определение №72 от 28.03.2024 г.

На ОС-Смолян и да се постанови от настоящата инстанция друго определение по същество,с което да се уважи искането на дружеството,релевирано в негова молба с вх.№120 от 12.01.2024 г.,като се осъди ищеца И. С. Т.,действащ със съгласието на своята майка,да заплати на дружеството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по двата предявени и отхвърлени иска,в общ размер от 8496,25 лв.,а от друга страна да се остави без уважение искането на И. Т. за намаляване на заплатените разноски за адвокат под минималния размер,определен съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От И. С. Т. като насрещна страна по частната жалба на “В.Л.”ЕООД,чрез пълномощника му адв. Е. В.,е подаден в законния срок писмен отговор,в който е изложено становището,че същата частна жалба е неоснователна и недоказана,а обжалвания с нея съдебен акт е правилен и законосъобразен.Конкретни доводи за това са развити в отговора.

От своя страна И. С. Т.-непълнолетен и действащ със съгласието на майка си Р. Г. С.,е подал чрез пълномощника си адв. Е. В. частна жалба,с която обжалва определение №72 от 28.03.2024 г.,постановено по т.д.№66/2022 г. по описа на ОС-Смолян,в частта,с която е отхвърлено искането му за изменение на решение №56/22.12.2023 г.,постановено по същото дело,в частта за разноските,като адвокатското възнаграждение,възложено в тежест на ищеца,бъде намалено до 1000 лв. в останалата му част-от 1000 лв. до 4000 лв.Счита,че в тази част определението е неправилно,поради нарушение на материалния и процесуален закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила,необоснованост и постановяването му в противоречие с приетия и приобщен по делото доказателствен материал.Конкретни доводи в тази насока излага в частната си жалба.Счита,че 2 в случая съдът неправилно е приел,че на ответната страна следва да се присъдят разноски /за адв. възнаграждение/ в размер на 4000 лв. и намира,че този размер не е справедлив,а разумен такъв би бил размера от 1000 лв.Моли въз основа на поддържаните в частната жалба съображения да бъде постановен съдебен акт,с която да се отмени горното определение на ОССмолян в частта,с която е отхвърлено отчасти искането на И. Т. за изменение на решение №56 от 22.12.2023 г. в частта за разноските,като не е намалено адвокатското възнаграждение на другата страна под размера от 4000 лв. до попосочения от ищеца размер от 1000 лв.,и вместо това да се измени решението,като адвокатското възнаграждение,възложено в тажест на ищеца,бъде намалено до 1000 лв.

От “В.-Л.”ЕООД,чрез пълномощника му адв. В. Р.,е подаден писмен отговор на изходящата от И. Т.,частна жалба.В този отговор е взето становището,че същата частна жалба е неоснователна и че според дружеството разноските за адвокат се дължат в размер,определен съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в която връзка и самото дружество е депозирало своята частна жалба/.По-подробни доводи в тази насока са изложени в отговора.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частните жалби,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частните жалбоподатели,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частните жалби са редовни,подадени са в законния срок от процесуално легитимирани страни

/съответно от ищеца и ответника в първоинстанционното производство/,имащи правен интерес да обжалват конкретното определение в съответно обжалваната от всяка страна част,а и самото определение е акт на съда,подлежащ на обжалване съгласно чл.248,ал.3 във вр. с чл.274,ал.1,т.2 от ГПК.С оглед на това частните жалби са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Разгледани по същество частните жалби са неоснователни по следните съображения:

С решение №56 от 22.12.2023 г.,постановено по т.д.№66/2022 г. по описа на ОС-Смолян,са отхвърлени изцяло предявените от ищеца И. С. Т. против ответника “В.-Л.”ЕООД с ЕИК *********,осъдителни искове по чл.125,ал.3 от ТЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 70 000 лв. като неплатен остатък от припадащата се по наследство част от дружествения дял на наследодателя С.И. Т. от капитала на ответното дружество и за заплащане на сумата от 20 513,89 лв. като дължима законна лихва върху главницата за периода от 31.12.2019 г. до датата на образуване на делото.Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника направените от последния разноски в размер на общо 8 041,11 лв.,от които 7891,11 лв. адвокатско възнаграждение и 150 лв. Депозит за вещо лице.

С молба вх.№120 от 12.01.2024 г. ответникът “В.-Л.”ЕООД е поискал да бъде изменено горното решение в частта му за разноските,като се присъдят в полза на дружеството допълнително разноски за адвокатско възнаграждение 3 от 605,14 лв.,считайки че с решението съдът неправилно е присъдил по-малък от дължимия размер за адвокатско възнаграждение.Според дружествотомолител,при изчислението, което съдът е направил в решението,възнаграждението е намалено под минималния размер,предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е присъдил с 605,14 лв. по-малко,тъй като минималното дължимо възнаграждение е 8496,25 лв.,вместо присъдените 7891,11 лв.В тази връзка дружеството е изтъкнало аргумента,че при няколко съединени иска,възнаграждението следва да се определи от сбора на дължимите възнаграждения по всеки иск и в случая,при съобразяване на това,се получава дължимия /според него/ размер от 8496,25 лв.

От своя страна,с молба вх.№261 от 23.01.2024 г.,ищецът И. Т.непълнолетен и действащ със съгласието на майки си Р. Г. С.,подадена чрез пълномощника му адв. Е. В.,също е поискал да бъде изменено решение №56 от 22.12.2023 г. в частта му за разноските,като бъде намалено адвокатското възнаграждение,присъдено на ответника,до размера от 1000 лв.Позовал се е на това,че макар с решението съдът да е съобразил заявеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,претендирано от ответната страна,и да го е намалил до минималния предвиден в горната наредба размер,то пак е прекомерно и пак определения от съда размер е необоснован и противоречащ на основния принцип,прокламиран в правото на ЕС.Изтъкнал е в тази връзка аргумента,че за определяне на размера на адвокатското възнаграждение при преценката си дали е налице прекомерност,съдът не е обвързан от размерите,определени в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Конкретните си аргументи в тази насока ищецът е изложил в посочената молба,като се е позовал и на решението на СЕС по присъединени дела С-427/16 и С-428/16 година.Развил е и доводи,че в случая присъдените разноски за адвокатско възнаграждение не са в разумен и справедлив размер.

С обжалваното определение №72 от 28.03.2024 г.,постановено по реда на чл.248 от ГПК,окръжният съд е разгледал горните две молби за изменение на решение №56 от 22.12.2023 г. в частта за разноските и като краен резултат е отхвърлил искането на “В.-Л.”ЕООД за присъждане на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение от още 605,14 лв. като неоснователно,а искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските е уважил частично.В тази връзка съдът е приел,че адвокатското възнаграждение,възложено в тежест на ищеца,следва да бъде намалено до сумата от 4000 лв.,при което е изменил решението,като е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски в общ размер от 4150 лв. /включващ адв. възнаграждение от 4000 лв. и 150 лв. депозит за вещо лице/,вместо присъдените с решението разноски от общо 8 041,11 лв.Извън това,с определението от 28.03.2024 г.,съдът е отхвърлил в останалата му част искането на ищеца за изменение на горното решение в частта му за разноските,т.е. отхвърлил е искането за намаляване на адвокатското възнаграждение,възложено в тежест на ищеца,за разликата под сумата от 4000 лв. до размера от 1000 лв.,до който размер ищецът е поискал 4 възнаграждението да се намали.

Както по-горе се обясни,с подадената от ответника частна жалба,горното определение се обжалва в частта,с която е отхвърлена молбата на ответника за присъждане на допълнителни разноски от 605,14 лв. и в частта,с която е уважено частично искането на ищеца за намаляване на адвокатското възнаграждение,възложено в тежест на ищеца,до размера от 4000 лв.А ищецът от своя страна обжалва определението в частта,с която е отхвърлено частично заявеното от него искане за изменение на решението в частта за разноските.

Настоящият съд счита,че преценката по основателността и на двете процесни частни жалби е зависима основно от преценката дали при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност съдът следва да се съобрази с минималните размери,определени в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,или може да определи адвокатско възнаграждение под предвидения в същата наредба минимум.В този контекст настоящият съд споделя становището,изложени в обжалваното определение,че съгласно даденото в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 тълкуване,при произнасянето си за дължими разноски за адвокатско възнаграждение,националният съд не е обвързан от размерите,установени в Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения и че по всяко дело,по което следва да определи такова възнаграждение,националният съд е длъжен да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото,без да бъде ограничаван от определения в посочената наредба минимален размер,включително и от разпоредбата на чл.2,ал.5 от същата наредба,предвиждаща определяне на адвокатско възнаграждение за всеки иск поотделно.Предвид това,въззивният съд намира,че в случая окръжният съд е бил в правото си да намали адвокатското възнаграждение,присъдено на ответника като разноски /и възложено в тежест на ищеца с оглед изхода от спора по предявените искове/,под предвидения в посочената наредба минимален размер.Съответно на това и частната жалба на ответника,основана на основния аргумент на дружеството-частен жалбоподател,че съдът е бил длъжен да се съобрази с Наредба №1,както относно минималния размер,до който да намали адвокатското възнаграждение,така и относно определяне на минималния размер при съобразяване броя на исковете,е изцяло неоснователна,тъй като съдът не е длъжен да съобразява наредбата и в двете посочени направления.

Разпечатката съдържа 28 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75f083ce-1cb3-47a1-b5df-05c9a7b33c16