Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 985 от 20.12.2024, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 1829/2024
Вид
Решение № 985
Подписан
20.12.2024
В сила
29.04.2025
Състав
Димитър Руменов Беровски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 985 гр. Благоевград, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Д. Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20241210101829 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Б. Е. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес гр**** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.София, ***, Бизнес Център „България“, представлявано от **** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, Бизнес Център „България“, представлявано от ***.

Ищецът е предявил против ответниците при условията на обективно евентуално съединяване следните искове:

1./ главен иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД за обявяване на нищожен на Договор за паричен заем № 2605327 от 14.07.2022г. поради противоречие с чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК или поради противоречие с добрите нрави.

2./ евентуален иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД за обявяване за нищожна на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 на процесния Договор за потребителски кредит 2605327 от 14.07.2022г. поради противоречие с чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК или поради противоречие с добрите нрави.

3./ главен иск срещу ответника "АЙ ТРЪСТ" ЕООД за обявяване на нищожен на Договор за предоставяне на поръчителство към процесния Договор за потребителски кредит 2605327 от 14.07.2022г.

4./ осъдителен иск срещу ответника "АЙ ТРЪСТ" ЕООД да заплати на ищеца, сумата в размер на 1,59 лв. платена сума без основание(съобр. протоколно определение на съда от 25.11.2024г. /л. 101 от делото/, с което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на исковата претенция, като по реда на чл. 233 ГПК е прекратено частично производството в частта за разликата над 1,59 лв. до първоначалния предявен размер от 5 лв. - поради отказ от иска в тази му част).

Ищецът твърди, че на 14.07.2022 г. между него и първия ответник „Кредисимо" ЕАД бил сключен Договор за паричен заем № 2605327, като страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 300 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 3, а размерът на месечния лихвен процент не е бил посочен. Заявява, че на датата на сключване на договора между „Кредисимо" ЕАД и ищеца, ищецът и вторият ответник „АЙ ТРЪСТ" ЕООД са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на 1 който„АЙ ТРЪСТ" ЕООД /чийто капитал е собственост на „Кредисимо" ЕАД/ е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД по силата на който да отговарял пред „Кредисимо" ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Сочи, че въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 84,28 лв., като възнаграждението за поръчителство се изплащало директно на „Кредисимо" ЕАД, като е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредиторът по договора за заем се изпраща обединен погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер на 410,10 лв. Смята, че процесните Договор за потребителски кредит и Договор за поръчителство към него били нищожни поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка въвежда и подробни съображения. При условията на евентуалност, твърди, че клаузата на чл. 4, ал. 1на процесния Договор за потребителски кредит 2605327 от 14.07.2022г. била нищожна поради противоречие императивните изисквания на чл. 11, т. 7-12 вр. чл. 22 ЗПК.

По отношение и на този евентуален иск за частична нищожност на процесния договор за потребителски кредит ищецът излага подробни съображения. Иска и вторият ответник „АЙ ТРЪСТ" ЕООД да му заплати и сумата в размер на 1,59 лв. платена сума без основание.

Ответниците смятат предявените искове за неоснователни. В тази връзка не оспорват обстоятелствата, че съответно първият ответник „Кредисимо" ЕАД е сключил на 14.07.2022г. с ищеца Договор за паричен заем № 2605327, съгласно който е бил предоставил на ищеца сумата в размер на 300 лв.; вторият ответник „АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключил на същата дата /14.07.2022г./ с ищеца договор за предоставяне на поръчителство към процесния Договор за потребителски кредит 2605327 от 14.07.2022г. Оспорват обаче твърденията на ищеца, че процесните договори за кредит и свързания с него договор за предоставяне на поръчителство били изцяло нищожни поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка развиват подробни доводи.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са обективно кумулативно и евентуално съединени искове за нищожност на процесния Договор паричен заем № 2605327 от 14.07.2022г., евентуално съединен с иск за прогласяване за нищожна на клаузата на чл.4 от този договор, и иск за обявяване на нищожен на договор за предоставяне на поръчителство към процесния Договор за потребителски кредит 2605327 от 14.07.2022г. (с правна квалификация чл.26, ал. 2, предл.2, пр. 3 ЗЗД, чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл.

19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП), и осъдителен иск за заплащане от "АЙ ТРЪСТ" ЕООД на ищеца сумата от 1,59 лв. /един лев и петдесет и девет стотинки/ – представляваща платена на при начална липса на основание сума (с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД).

Уважаването на главните и евентуалните исковите претенции за прогласяване на нищожността на целия договор за потребителски кредит, евентуално на горепосочената клауза от договора и на договора за предоставяне на поръчителство към договора за потребителски кредит е детерминирано от установяването, че процесните договори за потребителки кредит и за предоставяне на поръчителство противоречат на императивни правни норми, а именно 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, както и че същите накърняват добрите нрави.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански 2 процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на протоворечие на процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство към него с посочените императивни правни норми, както и че договорите накърняват добрите нрави.

От своя страна ответниците трябва да докажат, че сключените сделки са валидни.

Уважаването на осъдителната искова претенция пък е детерминирано от установяването на следните факти: 1/ предаване от ищеца и съответно получаване от страна на ответника "АЙ ТРЪСТ" ЕООД на имущественото благо, предмет на този иск – сумата от 1,59 лв., и 2/ начална липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). С оглед разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищецът е този, която трябва да установи съществуването на първото от визираните изисквания. Ако това бъде сторено, ответната страна "АЙ ТРЪСТ" ЕООД следва да докаже, че е получила съответното имуществено благо – сумата от 1,59 лв. при наличието на правно основание. Иначе казано, в тежест на ищцовата страна е да установи единствено даването, а на ответника – на какво основание е получил даденото (вж. така Определение № 142 от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 103/2012 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 248 от 15.11.2016 г. по гр. д. № 784/2016 г., IV г. о. на ВКС).

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Не се спори между страните, че между ищеца Б. Е. Ц. (като кредитополучател и потребител) и първия ответник „Кредисимо“ ЕАД (като заемодател и кредитор) е бил сключен на 14.07.2022г. процесният Договор на потребителски кредит с № 2605327, съгласно който е бил предоставил на ищеца сумата в размер на 300 лв. Безспорно е, че вторият ответник „АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключил на същата дата /14.07.2022г./ с ищеца договор за предоставяне на поръчителство към процесния Договор за потребителски кредит 2605327 от 14.07.2022г. Фактът на сключването на сделките се доказва и от представените по делото преписи от Договор за потребителски кредит № 2605327 от 14.07.2022 г., Приложение № 1 към него, Договор за поръчителство от 14.07.2022г. и Общи условия (ОУ) за предоставяне на кредити.

По силата на Приложение № 1 към процесния договор за заем заемодателят „Кредисимо“ ЕАД предал на кредитополучателя сумата от 300 лв., като последният се задължил с 3 месечни погасителни вноски, т.е. до 20.10.2022г. да върне заемната сума ведно с уговорената възнаградителна лихва. Кредитополучателят е получил заемната сума по процесния договор за потребителски кредит по негова банкова сметка. Получаването на заемната сума се установява и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните).

От съдържанието на договора се изясняват и основните параметри, при които е бил сключен, а именно: главница в размер на 300 лв.; бил е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ от 48,20 %; лихвен процент от 40 %; общата стойност на плащанията, включваща главницата и договорната лихва – 325,82 лв.

На същата дата 14.07.2022г. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство между „Ай тръст” ЕООД, като поръчител, и ищеца Б. Е. Ц., като потребител. По силата на сключения договор за поръчителство, „Ай тръст” ЕООД се е задължило да поръчителства на потребителя по Договор за потребителски кредит от 14.07.2022г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и Б. Е. Ц. за сумата от 305,12 лв. В чл. 2 от договора за поръчителство е предвидено поръчителят да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за изпълнението на всички задължения на потребителя, произтичащи от Договора за потребителски кредит и/или възникнали в резултат на неизпълнение на Потребителя по Договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора за поръчителство потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на изпълнението на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит в размер и при условията на Приложение 3

№ 1 към договора за предоставяне на поръчителство, а именно 3 месечни погасителни вноски, в размер на общо 84,28 лв.

Общата дължима сума от кредитополучателя по двата процесни договора била в размер на 410,10 лв.

На същата дата 14.07.2022г. е сключен Договор за поръчителство между първия ответник „Кредисимо“ ЕАД, като заемодател и втория ответник „Ай тръст” ЕООД, като поръчител, по силата на който поръчителят се бил задължил да отговарял солидарно с потребителя за всички негови задължения, възникнали съгласно процесния договор за кредит.

От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните), става ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е 62,03 %, а не посоченият неправилно в договора 48,20 % В тази връзка от заключението на вещото лице се установява, че ако към разходите по кредита се добави и сумата за поръчителство в размер на 84,28 лв., общата сума на разходите по кредита става 410,10 лв. (305,12 лв. главница + договорна лихва от 20,70 лв. + 84,28 лв. възнаграждение за поръчителство). При това положение действителният ГПР надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и оскъпяването на кредита в действителност е 62,03 %. Става ясно от заключението, че общата сума, която е била заплатена във връзка с процесния договор, е 307,25 лв.