Решение № 227 от 02.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора А. Б. Х. като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Наказателно дело за възобновяване № 20241000600749 по описа за 2024 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

2. ИВАНКА ШКОДРОВА

При СЕКРЕТАРЯ НЕВЕНА БОГОМИЛОВА и с участието на ПРОКУРОРА А. Х. от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава тридесет и трета от НПК докладваното от съдия Георгиева НД № 749 по описа за 2024 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

Налице е акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването съобразно чл. 419, ал. 1 от НПК: влязла в сила на 30.04.2024 г. присъда № 20086266 от 04.04.2023 г. по НОХД № 6005/2021 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, с която Л. В. Х. с ЕГН ********** е била призната за виновна в извършването на 07.03.2013 г. на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28 от НК, за което е била осъдена съобразно чл. 55 от НК на 11 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим; със същата присъда е било приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода за две години при първоначален общ режим, наложено й по НОХД № 409/2010 г. на РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ. Присъдата е потвърдена с 1 решение № 281 от 30.04.2024 г. по ВНОХД № 550/2024 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ.

Внесено е на 10.05.2024 г. в РС искане за възобновяване на наказателното дело с позоваване на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК от лице, оправомощено съобразно чл. 420, ал. 2 от НПК – от (името на) осъдената за престъпление от общ характер Х., която не е била освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК.

Искането, като постъпило в РС на 10.05.2024 г. (НД, л. 3), е подадено в 6-месечния срок по чл. 421, ал. 3 (вр. чл. 422, ал. 1, т. 5) от НПК, който започва да тече от влизането на присъдата в сила, т.е. от 30.04.2024 г., и изтича на 30.10.2024 г.

Искането е за възобновяване, отмяна на въззивното решение и на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС; обосновано е с твърдение за съществено нарушаване на процесуални правила, за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание.

Според защитника процесуалните правила са нарушено съществени чрез: противоречие между словесното и цифровото изписване на обвинението поради обвиняването на осъдената при извършване на измамата в цел - облагодетелстване на друго лице (Г. Х. – неин съпруг), и цифрово посочването на „пр. 1“ от чл. 209, ал. 1 от НК; липса на мотиви на въззивното решение – поради преповтаряне на мотивите на РС и необсъждане на съществените доводи на защитата; надхвърляне на обвинителната теза от страна на РС чрез приемане на нетвърдени в обвинителния акт факти.

Защитникът смята за неправилно приложен материалния закон, тъй като отношенията са гражданско-правни и сумата-предмет на престъплението е събрана по изпълнително дело.

Защитникът смята за явно несправедливо наложеното наказание поради продължителността на процеса и значителна отдалеченост във времето на предходно осъждане.

Налице е компетентност за разглеждане на делото съобразно чл. 424, ал. 1 от НПК за СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД: актът по чл. 419, ал. 1 от НПК, във връзка с който се иска възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, е постановен от районен съд и не е проверяван по касационен ред.

В съдебните прения пред настоящия състав защитникът и осъдената поддържаха искането и обосноваването му съобразно съдържанието на молбата, а прокурорът от САП заяви, че искането е неоснователно.

След като проучи делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:

Не са допуснати твърдените в искането нарушения на процесуални правила.

Не е налице твърдяната липса на самостоятелност на мотивите на въззивното решение. Проследяването на неговия текст и на текста на мотивите за присъдата, а след това и съпоставката им, установява самостоятелност на мотивационния процес на всеки от инстанционните съдилища. Конкретно във въззивното решение са изложени приетите от въззивния съд за установени значими факти с посочване на съответните доказателствени източници, като е направена и съпоставка между фактите, приети за установени от първия съд, и счетените за доказани факти от въззивния съд. Съвпадението на становището на две инстанционни съдилища относно доказаност на значимите съставомерни факти е различно от преповтаряне на мотиви на предходна съдебна инстанция, тъй като е налице надлежно обосноваване от страна на всека съд.

Не е налице твърдяната липса на обсъждане във въззивното решение на съществените 2 доводи на защитата – ВНОХД, л. 83 гръб-84 гръб.

Не е налице надхвърляне на рамките на обвинителния акт от страна на СРС в мотивите на присъдата: Посочването в мотивите за присъдата и в мотивите на въззивното решение на факти, нетвърдени изрично (и) в обстоятелствената част на обвинителния акт, е след установяването им в съдебно следствие с участието на осъдената и неин защитник – предвид самата същност на процеса; тези факти по естеството си са допълващи основните за съставомерност, които пък са изчерпателно (спрямо състава на престъплението) заявени в обвинителния акт; това посочване от РС е част от обосноваването на доказаността на твърдени в обвинителния акт съставомерни факти, което е изпълнение на задължението на съда по чл. 305, ал. 2 от НПК да посочи установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали ги приема за доказани.

Обвинението и производният му диспозитив на присъдата не съдържат противоречие между словесното и цифровото изписване на деянието; правилно СГС (ВНОХД, л. 83 гръб – 84) се е позовал на ЗНА и Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА. Посочването и в заключителната част на обвинителния акт, и в диспозитива на присъдата (и) на „пр. 1“ от чл.

209, ал. 1 от НК няма нормативен регламент; същевременно и на двете места изрично са посочени нормативно регламентираните съставки на съответния нормативен акт – член (209) и алинея (първа) от НК; словесното изписване на деянието относно персонализирането на целта за облагодетелстване е пределно ясно.

Материалният закон е приложен правилно: приетите от двете инстанционни съдилища за установени факти в съвкупност са осъществяване на престъпление именно по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28 от НК. Относно неотразяването върху извършването на престъпление на възстановяването по гражданскоправен ред на парична сума, равна на предмета на престъплението, е взето становище от въззивната инстанция, а ощетеното чрез измамата физическо лице е участвало в наказателното дело само като частен обвинител.

Определеното наказание не е явно несправедливо в смисъл на по-тежко от следващото се, тъй като от инстанционните съдилища са отчетени всички налични противовесно влияещи на отговорността фактори, включително – посочените в искането за възобновяване; всеки влияещ на отговорността фактор е отчетен с именно притежаваната от него тежест, включително - продължителността на процеса и времето на предходно осъждане за същото престъпление; приложен е и режимът на чл. 55 от НК; конкретната продължителност на лишаването от свобода е съответна при посочените дотук условия на деянието и извършителката.

Всички останали изложени в искането съображения се отнасят до обосноваността на присъдата, т.е. до това кои факти са приети за доказани, което е предмет само на инстанционния съдебен контрол и е извън предмета на настоящото възобновително производство – предвид становището на настоящия съд, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила при анализа и синтеза на доказателствената информация и че актовете на двете инстанционни съдилища са мотивирани надлежно, т.е. изчерпателно спрямо предмета на доказване и съвкупността от доказателствени средства, и коректно спрямо съдържанието на доказателствените средства.

В заключение: искането за възобновяване е неоснователно поради липса на твърдените в него съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието.

Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО входящ на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД № 3

21002695 от 10.05.2024 г. за възобновяване на наказателно дело – НОХД № 6005/2021 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВНОХД № 550/2024 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4