Решение № 5662 от 23.07.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н И Е гр. София, 23.07.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева

ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова мл. съдия С. Атанасова при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 12578 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С

Решение от 19.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 53506/ 2012 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 52 състав, З. „Л.И." АД- *** /ЕИК ********/ е осъдено да заплати на Д.Ц.И. /ЕГН **********/ на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 13.11.2007 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 13.11.2007 г., до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 25 000 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът З. „Л.И." АД е осъден да заплати на ищеца Д.И. сумата 1 000 лева- разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Д.И. е осъден да заплати на ответника З. „Л.И." АД сумата 60 лева- разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът З. „Л.И." АД е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 200 лева- депозит за вещо лице, съразмерно на уважената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба от З. „Л.И."

АД- *** /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която на ищеца Д.И. е присъдено обезщетение в размер на 8 000 лв.- горница над сумата 2 000 лв. до присъдените 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, и в частта относно съразмерно присъдените разноски, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска за посочената сума, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от ищеца

Д.Ц.И., който моли да бъде постановена отмяна на решението в отхвърлителната му част и в частта относно разноските и да бъде постановено решение, с което да му бъде присъдена останалата част от претендираното по делото обезщетение, ведно с лихвите и разноските по делото.

Насрещните главни страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.

Третото лице- помагач на ответника З. „Л.И." АД- М.В.Д. не изразява становище по повод подадените от главните страни въззивни жалби.

Предявени са искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени съответно в сроковете по чл.259, ал.1 ГПК и чл.263, ал.2 ГПК, и са процесуално допустими.

Разгледана по същество, жалбата на ответника З.

“Л.И.” АД е неоснователна, а насрещната въззивна жалба на ищеца Д.И. е основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваните части.

По същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната от ищеца отхвърлителна част за сумата 15 000 лв.- обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта, и следва да бъде отменено. В останалата обжалвана /от ответника/ част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Спорен в настоящото въззивно производство, предвид наведените във въззивните жалби доводи, е единствено въпросът за размера на дължимото на ищеца Д.И. за претърпените в следствие настъпилото на 13.11.2007 г. ПТП неимуществени вреди /болки и страдания от физическо и психическо естество/ застрахователно обезщетение. Съобразно нормата на чл.269 ГПК въпросът за наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество като застраховател по риска „Гражданска отговорност” на виновния за ПТП водач не може да бъде пререшаван от въззивния съд.

По въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, е налице задължителна практика на ВС и ВКС, намерила израз в ППВС № 4/ 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/ 2004 г. на ВКС- ОСГК, и е установена константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК, според която справедливостта- като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл.52