Решение № 41 от 04.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Варна, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20243100900385 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България” АД за осъждане на ответника П. Е. М. да заплати на „Юробанк България“ АД следните суми: 42 115,57 лева – главница, ведно със законна лихва считано от 29.02.2024г. до окончателното й изплащане;

577,43 лева – възнаградителна лихва за периода 13.05.2023г. до 13.02.2024 г.; 1 712,24 лева – мораторна лихва за периода от 13.05.2023г. до 13.12.2023 г., дължими на основание Договор за потребителски кредит FL1267079 от 24.03.2022 г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2480/2024 г. по описа Районен съд – Варна. Претендират се и съдебно-деловодните разноски в настоящото производство.

Ищецът „Юробанк България" АД твърди, че е предоставил на П. Е. М. банков кредит съгласно сключен Договор за потребителски кредит FL1267079 от 24.03.2022 г.

Кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви в срокове и при условията на сключения договор. Страните договорили фиксиран лихвен процент в размер на 4,8 % през първите дванадесет месеца – чл. 3, ал. 1, т. 1 от Договора. За остатъка от периода била уговорена променлива годишна лихва, която представлява сбора от Референтния лихвен процент „Прайм“ на Банката, за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 4,8 %. Годишния процент на разходите по кредита бил в размер на 6,5 %. Било уговорено погасяване на задълженията на анюитетни месечни вноски съгласно погасителен план при краен срок за погасяване на кредита – 13.03.2032 г. Уговорена била лихва за забава (мораторна лихва) върху просрочените суми в 1 размер на законната лихва за забава. Поради неизпълнение на договорните условия банката обявила целия остатък по кредита за предсрочно изискуем с покана-уведомление, която била връчена на 14.12.2023г. чрез ЧСИ П. И.. При условие на евентуалност ищецът заявява, че обявява предсрочната изискуемост с исковата молба, инициирала настоящото производство, към която е приложена покана-уведомление с изх. 2782/2023г. на ЧСИ П. И..

На 29.02.2024г. „Юробанк България" АД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответника П. Е. М., по което било образувано ч. гр. д. № 20243110102480 по описа Районен съд – Варна. С Разпореждане № 9198/04.03.2024 г. заявлението било отхвърлено изцяло. С Определение № 1704 от 30.04.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20243100500747 по описа на Окръжен съд – Варна в полза на „Юробанк България“ АД били присъдени само падежиралите вноски, а именно: 3 484,47 лева – главница от 15.05.2023г. до 12.02.2024г.; 1 761,33 лева – възнаградителна лихва от 13.05.2023г. до 13.02.2024г.; 229,23 лева – мораторна лихва от 13.05.2023г. до 13.12.2023г.; 64,00 лева – такси от 17.05.2023г. до 12.02.2024г.; 37,20 лева – нотариални такси от 18.01.2024г. до 12.02.2024г. Поради частичното отхвърляне на подаденото от Юробанк България АД заявление по чл. 417 ГПК и липса на плащане на задълженията по Договор за потребителски кредит FL1267079 от 24.03.2022 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, ищецът е предявил настоящия осъдителен иск.

Препис от исковата молба е връчен на ответника П. Е. М. по реда на чл. 46 от ГПК – чрез работодател. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор.

Видно от съобщението, с което е връчена исковата молба, към същото е приложен препис от разпореждането на съда, в което изрично са указани последиците от неподаването на отговор. Ответникът не е изразил становище по предявения иск и не е направил възражения и в по-късен момент. В съдебно заседание ответникът, редовно призован по реда на чл. 46 от ГПК – чрез работодател, не се явява и не се представлява. Не е депозирано искане делото да се разгледа в негово отсъствие.

Ищецът чрез процесуален представител поддържа предявените искове и моли съда да постанови неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК.

С оглед гореизложените обстоятелства съдът намира, че са налице условията на чл.

239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира предявените искове за допустими. В изпълнение на определение № 1704 от 30.04.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20243100500747 по описа на Окръжен съд – Варна, ВРС е издал заповед № 2679/22.05.2024 г. и изпълнителен лист само за присъдените с определението на ВОС падежирали вноски и съответните лихви. Срок за предявяване на иск съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК не е предоставян от заповедния съд на заявителя, поради което не е настъпила преклузия.

От приетите по делото писмени доказателства се установява валидно възникнало между страните облигационно правоотношение на основание Договор за потребителски 2 кредит FL1267079 от 24.03.2022 г. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем с връчване на препис от исковата молба на 11.10.2024 г., от която дата задължението по договора за кредит е изцяло изискуемо ведно с начислените лихви. Предявената претенция е за сумите, за които не е издадена заповед за изпълнение. Договорни лихви се претендират до 13.02.2024 г., т.е. до дата, предхождаща настъпването на предсрочната изискуемост.

Ето защо, с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото писмени доказателства, съдът приема предявените искове за вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК и същите ще бъдат уважени.

Отговорност за разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното искане в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на сумата 888,10 лева – дължима държавна такса в настоящото производство съгласно чл. 415, ал. 3 от ГПК и сумата от 5042,90 лева – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им или общо 5931,00 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и неприсъдената част от сторените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 887,91 лева държавна такса и 2823,78 лева заплатено адвокатско възнаграждение или общо 3711,69 лева.

Воден от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. Е. М., ЕГН **********, адрес ****, да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, следните суми: 42 115,57 лева (четиридесет и две хиляди сто и петнадесет лева и петдесет и седем стотинки) – главница, ведно със законна лихва считано от 29.02.2024г. до окончателното й изплащане; 577,43 лева (петстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки) – възнаградителна лихва за периода 13.05.2023г. до 13.02.2024 г.; 1 712,24 лева (хиляда седемстотин и дванадесет лева и двадесет и четири стотинки) – мораторна лихва за периода от 13.05.2023г. до 13.12.2023г., дължими на основание Договор за потребителски кредит FL1267079 от 24.03.2022 г.

ОСЪЖДА П. Е. М., ЕГН **********, адрес ****, да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, сумата от 3711,69 лева – разноски в заповедното производство и сумата 5931,00 лева – сторени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3

4