Решение № 281 от 20.02.2020, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 281 20.02.2020 година, град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на шести февруари, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА секретар:

Й. Б. прокурор:

Андрей Червеняков сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 24 по описа за 2020 година.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от

Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от ЕТ „ВИТО-Г.Н.“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Отец Паисий“, бл.25, ет.3, представлявано отГ.Н.Н., чрез адв. С. М.– БАК против решение № 317/19.11.2019 г. постановено по н.а.х.д № 691/2019г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 402893-F395229/02.01.2019 г. издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), е наложена на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, имуществена санкция в размер на 3 000 лв., като Районен съд – Несебър е намалил на основание чл.185, ал.2, изр.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, наложената имуществена санкция на 500 лева.

В касационната жалба са изложени възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Ответникът – Дирекция „Фискален контрол“ сектор „Оперативни дейности“ - Бургас, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С оспореното наказателно постановление отговорността на санкционираното дружество е ангажирана за това, че при извършена проверка на 08.07.2018 г., около 16:00 часа на търговски обект – магазин, находящ се в с.Равда, ул. „Св. Кирил и Методий“ №1, стопанисва от ЕТ „ВИТО-Г.Н.“ е установено, че последния не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност на ФУ чрез опциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. При проверката е установено, че общия оборот е в размер на 32,60 лв., фактическата наличност в касата на обекта е 227,09 лв., с чрез функциите „служебно въведени/изведени суми“ за деня са отразени – 60,50 лв. служебно въведени. Установената промяна в касовата наличност е в размер на 133,99 лева и представлява въвеждане на пари от касата, която не е отразена на ФУ в момента на извършването й с точност до минута.

Резултатите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка, а за установеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), връчен на управителя на дружеството и подписан от него без възражения. Такива са подадено по реда на чл.44 от ЗАНН.

За да постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и съдържат изискуемите съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Според съдът нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци. Районният съд е счел, че не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Първоинстанционният съд е приел, че доколкото липсва изрично посочване в НП, че нарушението е довело до неотразяване на приходи, то този факт не е налице, поради което е счел, че неправилно е определен размерът на имуществената санкция и същия следва да бъде изменен и определен на основание чл.185, ал.2, изр.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС.

Така постановеното решение е правилно.

Първоинстанционният съдебен състав е възприел правилно фактите по делото, съобразно събраните в хода на производството доказателства и е направил въз основа на тях правилни и обосновани правни изводи за наличие на процесното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Настоящият касационен състав напълно споделя изложените от съда мотиви, поради което счита, че същите не следва да се преповтарят.

В разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е предвидено задължение търговците да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Несъмнено в случая това задължение не е било изпълнено от касатора. Установената промяна в касовата наличност в размер на 133,99 лева не е била регистрирана във фискалното устройство чрез посочените операции, при техническа възможност за това.

За нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане е предвидено в нормата на чл. 185, ал. 2 от същия закон административно наказание имуществена санкция в размер от 3000 до 10000 лева за юридическите лица и едноличните търговци, а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1- имуществена санкция от 500 до 2000 лева (изречение второ). В обстоятелствената част на обжалваното наказателното постановление се съдържа констатация, че установените суми не са от продажби и следователно неизпълнението на задължението по чл. 33 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. не води до неотразяване на приходи. При тези данни районният съд напълно обосновано е приел, че санкцията е следвало да бъде наложена в границите, посочени в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а не съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, поради което последната действително е неправилно определена от наказващия орган. В съобразителната част на наказателното постановление нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора, е описано с всички съставомерни признаци, а именно неизпълнение на задължението, извън случаите на продажба, да отрази чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми промяната в касовата наличност. Едноличният търговец – по представения АУАН и НП не е санкционирано за продажба, извършена, без издаването на фискален бон, а за установено различие между парите, отчетени с фискалното устройство в обекта и фактическата наличност. Дали при самата проверка е извършена контролна покупка, неотчетена по съответния ред, е обстоятелство, нямащо никаква връзка с нарушението, за което е санкциониран търговеца с обжалваното НП.

С оглед на изложеното, постановеното решение от

Районен съд - Несебър, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас, ХIX-ти състав, Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №

317/19.11.2019 г. постановено по а.н.д № 691/2019г. по описа на Районен съд – Несебър.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.