Определение № 19440 от 01.06.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19440 гр. София, 01.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.Г.М. като разгледа докладваното от И.Г.М. Частно гражданско дело № 20231110125305 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено по пощата на 31.03.2023 г., входирано в регистратура на Районен съд – Белоградчик на 03.04.2023 г., изпратено по подсъдност на Софийски районен съд с определение от 04.04.2023 г. е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу С. Д. М. с ЕГН **********. Видно от служебно извършената от съда справка за гражданското състояние на физическото лице С. Д. М. с ЕГН ********** е, че последният е починал на 05.03.2023 г.

При така установените обстоятелства досежно гражданското състояние на заявения от кредитора длъжник С. Д. М. с ЕГН **********, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ГПК, в която е дадено легално определение на понятието “страна” в гражданския процес, „длъжник” по смисъла на заповедното производство – глава 37 ГПК е лицето срещу което се иска издаване на заповед за изпълнение. Това лице следва да е правосубектно, т. е. да е физическо лице или юридическо лице, което да съществува в правния мир, както към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и през време на производството.

Разпоредбата на чл. 227 от ГПК е приложима само в случай, че страната е съществувала в правния мир към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и след тази дата е починала /престанала да съществува/. При такава хипотеза (каквато не е налице в конкретния казус) 1 намира приложение и чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК. В конкретния казус заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е подадено по пощата на 31.03.2023 г. срещу лицето С. Д. М. с ЕГН **********, който е починал на 05.03.2023 г. Т. е. заявения със Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 31.03.2023 г., длъжник С. Д. М. с ЕГН ********** не е съществувал в правния мир към 31.03.2023 г. – датата на подаване на заявлението. Последното обстоятелство прави недопустимо производството по частно гр. дело № 25305/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 123 състав.

При тези фактически данни и при така направените правни изводи, настоящият съдебен състав намира, че тъй като е налице първоначална липса на правосубектен длъжник, производството по делото се явява недопустимо и като такова следва да бъде прекратено.

На основание горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 25305/2023 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 123 състав, като недопустимо, на основание чл. 26, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението до заявителя – кредитор.

ПРЕПИС от горното определение да се изпрати на заявителя – кредитор *****, гр. София.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2