Определение № 84 от 12.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. София, 12.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20258002101729 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. М. срещу въззивно решение № 21 от 22.01.2025 год., постановено по в. гр. дело № 525/2024 год. по описа на Окръжен съд – Смолян, с което, като е потвърдено решение № 232 от 26.11.2024 год., постановено по гр. дело № 271/2024 год. по описа на Районен съд – Мадан, са уважени предявените от Д. Р. Д. срещу Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. М. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ със заповед № 245 от 07.05.2024 год. на директора на Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. М., ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „учиел в ЦДО – прогимназиален етап“ и ответникът е осъден да заплати сумата от 3 378.05 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради незаконното уволнение за периода от 08.05.2024 год. до 07.11.2024 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2024 год. до окончателното й изплащане.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради 1 нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.

281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че неправилно въззивният съд бил приел, че към датата на извършване на уволнението ищцата се ползвала от предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ. Според нормата на чл. 333, ал. 3 КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1, т.

2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят можел да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. В частност предварително съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 3 КТ изобщо не се е явявало необходимо, доколкото към датата на издаване на процесната заповед за уволнение ищцата не е била член на Синдиката на българските учители /СБУ/, в която синдикална организация преди това била председател. Видно било от представеното по делото писмо с вх.№ 1 от 15.04.2024 год., че ищцата била уведомила председателя на СБУ при ответното училище, че иска да бъде незабавно освободена от синдиката към Основно училище „Н. И. Вапцаров“. Същевременно, с уведомление с вх.№ 147 от 15.04.2024 год. ищцата била съобщила на директора на ответното учебно заведение, че от 15.04.2024 год. вече е член на синдикалната организация към КТ „Подкрепа“. Същите обстоятелства се установявали и от писмо с вх.№ 3071 от 07.10.2024 год. на Общинския координационен съвет на СБУ – гр. М.. Съобразно чл. 9, т. 4 от устава на СБУ, членството в синдиката се прекратявало с писмено заявление, а член на синдиката можел да бъде всеки работещ или пенсионер от образователната система, който не членува в други синдикални организации и движения. Чл. 10 от устава разписвал правата на членовете на синдиката, сред които в т. 1 фигурирало правото да бъде избиран в органите му. Съгласно чл. 4 КТ, работниците и служителите имали право, без предварително разрешение, доброволно да встъпват и да излизат от синдикалните организации, представляващи и защитаващи интересите им пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения. Действието на тази защита спрямо лицата, по аргумент от чл. 57 КТ, се свеждало до работниците и служителите, които били членове на синдикалната организация, респ. предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ също изисквала към датата на уволнението лицата, ползващи се от въпросната защита, да имат качеството член на синдикалната организация, където заемат или са заемали съответната синдикална длъжност. Обратното означавало законът да брани синдикални права на лица, които не желаят да се ползват от тях, прекратявайки членството си в организацията, с което им се погасяват правата и задълженията, произтичащи от това членуване. В този смисъл неправилен бил изводът в обжалваното решение, че прекратявайки членственото си правоотношение със СБУ ищцата не била загубила 2 предварителната си защита при уволнение, тъй като клаузите в устава на СБУ касаели само вътрешните отношения между членовете на синдикалната организация и не били относими към предварителната закрила от уволнение по чл. 333, ал. 3 КТ. Според клаузите в устава на СБУ, пасивното право да бъдат избирани в органите на синдикалната организация принадлежало само на нейните членове. По аргумент за посилното основание не можело от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ да се ползват освободени от ръководната длъжност служители, които вече не били членове на съответната синдикална оржанизация. Неправилно въззивният съд бил приел, че въпреки изразеното положително становище от председателя на Синдикалната организация на СБУ при ответното училище, в случая процедурата по преодоляване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ била опорочена, доколкото липсвало съгласие за уволнение от компетентния за това орган, а именно от изпълнителния комитет на СБУ по искане на директора, придружено със становищата на СО в образователната институция и ОбщКС на СБУ, съгласно устава на организацията.

Работодателят бил поискал от СБУ необходимото съгласие и го бил получил. Уставът на синдикалната организация не бил оповестен никъде, нито бил достъпен чрез публични регистри. Същият бил представен като писмено доказателство в хода на първоинстанционното производство. Директорът на учебното заведение нито можел, нито бил длъжен да знае какво е съдържанието на устава на СБУ, в т.ч. кой е определеният от сдружението орган, който ще разглежда исканията по чл. 333, ал. 3 КТ. Определящото в случая било това, че такова искане добросъвестно било отправено, респективно съгласието било получено – обективирано в документ, изхождащ от председател на СБУ. Т.е. съдържанието на устава на синдикалната организация уреждало отношенията между нейните членове, но не можело да бъде противопоставимо на трети лица /като работодателя/. Обстоятелството, че обективираната към трети лица надлежна воля на синдикалната организация, била опорочена, съобразно правилата на устава, не можело да засяга правата на добросъвестния работодател да извърши уволнението при наличие на законовите предпоставки за това по същество. Уволнението на ищцата било извършено в съответствие с материалния закон. Със заповед № 216 от 15.04.2024 год. директорът на училището бил утвърдил ново длъжностно и поименно щатно разписание, по силата на което реално била съкратена заеманата от ищцата длъжност „учител в ГЦОУД – 5-7 клас“, тъй като с преходна заповед № 215 от 12.04.2024 год. групата за целодневна организация V-VІІ клас била разформирована. Съкращаването на щата било реално – в случая в учебното заведение се заличавала цялата форма на целодневна организация — прогимназиален етап, като се запазвала само тази в начален етап, а щатната бройка на ищцата била единствена в процесната форма на ЦДО. Не била налице и злоупотреба с работодателска власт, при доказателствена тежест за това за ищцата.

Според възраженията на последната, работодателят целенасочено не бил уважил 3 искане на родител за записване на детето му в ЦДО, като в противен случай групата щяла да има 12 ученика. Съгласно чл. 71, ал. 8 от Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, когато броят на учениците се намали под норматива за минимален брой, групата се разформирова. Минималният брой ученици в часове за самоподготовка след обяд във всички училища извън специалните е 16 /чл. 71, ал. 1, т. 1 и Приложение № 7, т. 2.1 от наредбата/. Нормата на чл. 68, ал. 1, т. 3 от наредбата не намирала приложение, тъй като тя касаела допустими изключения в минималния брой на учениците само в паралелките, а не в групите ЦДО. Нямало основание и за приложението на чл. 21 от Наредба № 10 от 01.09.2016 год. за организацията на дейностите в училищното образование, съгласно която при недостатъчен брой ученици за сформиране на групите учениците от една или няколко паралелки от различни класове могат да се разпределят в групи, но само ако са в рамките на един и същ етап /от I до IV клас или от V до VII клас/, като по изключение в основните училища с по-малко от 136 ученици могат да се сформират групи от ученици от началния и прогимназиалния етап при липса на задължение за това. В чл. 18, ал. 1, т. 2 от същата наредба било посочено, че училището осигурява ЦДО при желание на родителите от I до VII клас, но само в средищните училища /каквото ответното такова не било/, респ. ирелевантни се явявали абстрактните и хипотетични твърдения на ищцата относно изявеното желание на определен родител. По делото било установено, че към 12.04.2024 год. групата ЦДО VVІІ клас не разполагала с необходимия минимален брой ученици, в резултат на което директорът на училището бил заповед за нейното разформироване, респ. единствената щатна длъжност в тази група, заемана от ищцата, била съкратена. За работодателя липсвало задължение за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ – длъжността на ищцата по щат била една бройка, като нямало други еднородни длъжности, измежду които работодателят да упражни правото си на подбор по чл. 329 КТ по отношение на служителите, заемащи съответните длъжности – Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 год. на ВКС по тълк. дело № 5/2019 год., ОСГК. В настоящия случай, след като цялата структурно обособена група ЦДО – прогимназиален етап преустановявала своето съществуване, то и единствената щатна длъжност в това образувание губела причината за своето присъствие в организацията на работодателя. Другата група ЦДО – начален етап, както показвало и името й, се състояла от ученици, намиращи се в съвсем различен етап на училищното образование /І-ІV клас/, респективно учителят, зает в нея, притежавал различна квалификация и отговарял на други изисквания с оглед възрастта на децата. Неоснователно било възражението на ищцата за дискриминационно третиране в нарушение на чл. 6 от Конституцията на Република България, чл. 20 и чл. 4 от ЗЗДискр. и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Спрямо ищцата не бил осъществяван „тормоз“, нито същата била заплашвана от работодателя.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл.

4

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос: Ползва ли се с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 КТ бивш член на синдикално ръководство до 6 месеца след освобождаването му от длъжността, при положение, че членственото му правоотношение в синдикалната организация е прекратено към датата на извършване на уволнението?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че въпросът е от значение за развитието на правото.

Ответницата по касационната жалба Д. Р. Д. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че по силата на трудов договор № 206 от 19.04.2021 год. ищцата Д. Р. Д. заемала длъжността учител в ЦДО – прогимназиален етап в Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. М.. Това трудово правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.