Определение № 51 от 10.01.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. София, 10.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20228002902167 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Развигор БМ“ ЕООД, гр. София срещу решение № 350 от 27.05.2022 г. по в. т. д. № 2231/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 1042 от 2.03.2020 г. по т. д. № 94/2019 г. на Благоевградския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените като частични от касатора срещу ЕТ „Фешън Топ Модълс-Димитрина Калъмбова“ обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 25 500 лв., представляваща част от дължимата главница в общ размер на 130 067, 32 лв. по договор за изработка на хотелско обзавеждане, ведно със законната лихва върху нея от предявяването на иска до окончателното й изплащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1500 лв., претендирана като част от законната лихва за забава върху сумата на главницата, в общ размер на 19 800 лв., дължима за периода от 17.10.2017 г. до 17.04.2019 г.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът оспорва извода на въззивния съд, че между страните по делото липсва сключен договор за 1 изработка на мебели поради липса на съгласие по отношение на съществен елемент от него, а именно възнаграждение за изработка на поръчаните мебели. Излага доводи за наличието на оферта от 7.11.2014 г., съдържаща съгласуваните между страните параметри на договора за изработка – единичните цени и спецификациите на мебелите, които е следвало да бъдат изработени от ищеца по делото, която е получена от възложителя и няма данни да е отхвърлена от него. В жалбата се поддържа, че дори и договорът да не се счете сключен съгласно офертата на изпълнителя ищец по делото, то той не възразява условията на договора да се считат определени в офертата от 11.11.2014 г. на ответника възложител по договора. Касаторът излага доводи, че с оглед становищата на страните и данните по делото договорът за изработка е сключен, като спорен е единствено въпросът за дължимото по договора възнаграждение. В този смисъл счита изводите на решаващия състав за изградени, без да бъдат съобразени становищата на страните по делото, като твърди, че същите не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на материалния закон. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът не се е произнесъл по въведените твърдения за цялостно изпълнение на договора от страна на ищеца и по направените от ответника възложител възражения за неточно изпълнение на договора и за недължимост на възнаграждението, тъй като извършената работа не е приета от възложителя. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Касационният жалбоподател твърди, че са налице основанията по чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Има ли сключен договор за изработка, когато страните спорят относно размера на дължимото възнаграждение?; 2. Може ли съдът да отрече наличието на обстоятелства по делото, чието съществуване не се оспорва от страните?; 3.

Налице ли е признание относно факта на наличие на сключен договор, ако длъжникът е извършил авансови плащания по него и е осчетоводил издадените от кредитора фактури?; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?; 5. Необходимо ли е изрично писмено изявление от страна на възложителя, за да е налице валидно приемане на работата по договор за изработка?“ Касаторът твърди, че по въведените въпроси въззивният съд се е 2 произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по въпроса по т. 1 – на решение по т. д. № 597/2010 г., II т. о., по въпроса по т. 2 – на решение по т. д. № 918/2012 г., I т. о., по въпроса по т. 3 – на решение по т. д. № 533/2012 г., I I т. о., на въпроса по т. 4 – на решения по т. д. № 1106/2010 г., II т. о., т. д. № 811/2012 г., II т. о., т. д. № 1544/2014 г., II т. о., т. д. № 2483/2014 г., II т. о., т. д. № 1618/2014 г., II т. о., т. д. № 3768/2014 г., II т. о. и т. д. № 2220/2015 г., II т. о. и на въпроса по т. 6 – на решения по т. д. № 2079/2014 г., I т. о. и т. д. № 1135/2009 г., II т. о. Сочи, че въпросите по т. 1, т.

3 и т. 5 са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради което са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. В изложението на касатора се поддържа, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

Ответницата по касация Димитрина Методиева Калъмбова, действаща като ЕТ „Фешън Топ Модълс – Димитрина Калъмбова“, е депозирала отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото е безспорно, а това се установява и от събраните доказателства, че на 7.11.2014 г. „Развигор БМ“ ЕООД е изпратило на ЕТ „Фешън Топ Модълс-Димитрина Калъмбова“ чрез пълномощника Методи Калъмбов по електронен път предварителна оферта за цялостно обзавеждане на хотелски комплекс „Рилец“ в н. м. „Рилски манастир“, община Рила, в която е посочено, че е изготвена по предварително съгласувани размери, модели и конструкции, като са отразени отделните видове мебели за обзавеждане на хотелските стаи, които оферентът е предложил да изработи, техните размери, материал, брой на изделията от всеки вид, единичната и общата им цена и според тази оферта общата стойност на мебелите с 3 включени ДДС, транспорт и монтаж и на вратите възлиза на 235 108 лв.

Въззивният съд е обсъдил и приетото по делото електронно писмо от 12.11.2014 г., с което ЕТ „Фешън Топ Модълс- Димитрина Калъмбова“ е изпратил на изпълнителя „Развигор БМ“ ЕООД т. нар. „съгласувана оферта“, определена и като „проектодоговор“, според която оферта стойността на мебелите с ДДС, транспорт и монтаж възлиза на 112550 лв., а на вратите - 47 684 лв., или общо 160 234 лв., като половината от тази сума е платима авансово, а останалите 50 % - след монтажа на изделията. Изтъкнал е, че според офертата на възложителя срокът за изпълнение е 45 дни, като е констатирал съвпадане на обсъдените оферти по отношение на срока за изпълнение – 45 дни и на задължението за авансово заплащане на половината от сумата на възнаграждението.

В обжалваното решение е констатирано, че по делото са представени 8 бр. фактури, издадени от „Развигор БМ“ ЕООД и подписани само от негов представител, в които като длъжник е посочен ЕТ „Фешън Топ МодълсДимитрина Калъмбова“ и като основание за възникване на посочените във фактурите парични задължения е посочено „аванс за изработка на хотелско обзавеждане“. Съдът е установил, че съобразно представените 7 бр. платежни нареждания от физическото лице, действащо като търговец, в полза на „Развигор БМ“ ЕООД през периода от 14.11.2014 г. до 2.10.2015 г. по банков път са извършени плащания в общ размер от 59 000лв. Въз основа на заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза, решаващият състав е приел, че през периода от 14.11.2014 г. до 2.10.2015 г. от ЕТ „Фешън Топ Модълс- Димитрина Калъмбова” към „Развигор БМ” ЕООД са извършени плащания в размер на 71 200 лева, които са осчетоводени като авансови.

В решението са възпроизведени показанията на свидетеля Методи Калъмбов баща на Димитрина Калъмбова и пълномощник на действащата като едноличния търговец Калъмбова, че преговорите с „Развигор БМ“ ЕООД за сключване на договор за възлагане изработването на хотелското мебелно оборудване са започнали през м. септември на 2014 г., като първоначалната оферта, изпратена по електронен път, е била направена от управителя на дружеството изпълнител, но не е била приета тъй като предложените с нея цени са били твърде високи; на среща с управителя на „Развигор БМ“ ЕООД, 4 проведена през м. октомври същата година, е било постигнато неформално съгласие за понижаване на цените и е било уговорено, съобразно това, едноличният търговец да изготви окончателна оферта, въз основа на която да започне изпълнението на работите, като уговорката е била изпълнението да започне след като възложителят заплати 50 % от стойността на приетата оферта, а разликата да бъде заплатена при приемане на изработеното с приемателно-предавателен протокол. В решението е посочено, че според свидетеля З. Г., работещ при ответния търговец като инвеститорски контрол, контрол по строителството и ремонта на хотелски комплекс „Рилец“, преговорите между страните са били водени дълго време, както и че са му известни три разменени между тях оферти - две предварителни и една окончателна, като последната е от края на 2014 г. и въз основа на нея са били извършвани работите в хотела.

При така установените по делото факти въззивният съд е приел, че между страните по делото са били водени преговори за сключване на неформален договор за изработка на част от обзавеждането на хотел „Рилец“врати на стаите и вътрешно обзавеждане (мебелировка: легла, нощни шкафчета, гардероби, бюра, маси, съгласно обзаведени мострени стаи № 108, № 413 и № 416), като спорен между тях е въпросът за размера на уговореното за изпълнението на работите възнаграждение. Въззивният съд е изложил съображения, че договорът за изработка се счита сключен с постигането на съгласие по неговите съществени елементи - предмета на престацията на изпълнителя за изработване на уговореното и насрещното задължение на възложителя да заплати уговореното възнаграждение. Приел е, че доколкото договорът за изработка е неформален, този договор може да бъде сключен и чрез механизма на предложение и приемане, регламентиран в чл. 13 и чл. 14 от ЗЗД, който страните твърдят за осъществен. Съдът е посочил, че тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване, че възложителят е приел направеното му предложение, въз основа на което претендира заплащане на възнаграждение за извършените работи, лежи върху оферента „Развигор БМ“ ЕООД. Направил е извод, че по делото липсват доказателства за изрично приемане на т. нар. „предварителна оферта“, като е посочил, че едноличният търговец страна по делото не оспорва получаването на офертата на изпълнителя от 7.11.2014 г., но твърди, че не я е приел, като на споменатата среща страните са постигнали съгласие по т. нар. „окончателна 5 оферта“ от 11.11. 2014 г., представена с отговора на исковата молба. В обжалвания акт е изтъкнато, че в този смисъл показанията на свидетеля Калъмбов съвпадат с тези на свидетеля Г., но като е отчел възможната заинтересованост на тези свидетели и е приложил правилата на чл. 172 ГПК, решаващият състав е извършил преценка на показанията им с оглед на всички други данни по делото. Съобразил е, че по делото липсват доказателства, кореспондиращи на техните показания, които да подкрепят тезата за съгласие на изпълнителя с насрещната оферта на възложителя на проведената среща.

Извън горното, съдът е намерил, че установяването на постигнатото между страните съгласие по насрещната оферта на възложителя попада под забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК за установяване със свидетелски показания на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв. Изтъкнал е, че под това ограничение попада и установяването с гласни доказателства на сключването на договор за изработка въз основа на предварителната оферта на „Развигор БМ“ ЕООД, като не са налице и доказателства за мълчаливото приемане с конклудентни действия както на офертата от 11.11.2014 г., така и на тази от 7.11.2014 г.