Определение № 812 от 01.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 812 гр. София, 01.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20251000601056 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл. 341, ал. 2, във връзка с чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура срещу определение на Софийски градски съд, н.о. 30 състав, постановено в разпоредителна заседание на 18. 06. 2025 г., по НОХД № 1360/2025 г. по описа на същия съд.

Прокурорът поддържа с протеста, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Изтъква, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че е налице единство между съдържимостта на обвинението, повдигнато на обвиняемия И. С. на досъдебната фаза и диспозитива на внесения в съда обвинителен акт. Прокурорът твърди, че в обвинителния акт са посочени достатъчно по обем факти, за да стане ясно в цялост предявеното на обвиняемия обвинение. В частния протест се твърди, че обвинението не следва задължително да съдържа данни за часа на извършване на престъплението като е предвидено и друго средство за коригиране на допуснати неточности в ОА, а именно чрез отстраняване на очевидна фактическа грешка (чл. 248а от НПК). Настоява се, че по отношение на обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 5а и т. 12 вр. с чл. 130, ал. 2 от НК определението също е незаконосъобразно и има характера на произнасяне по същество, като при постановяване на присъда. Прокурорът счита, че обвинението в цялост е разбираемо и не създава неяснота за обвиняемия, съответно не пречи на неговата защита, като този въпрос би могъл да бъде решен с крайния съдебен акт при постановяване на съответната присъда.

Моли да се приеме, че изводите на съда в протестираното определение са неправилни и на досъдебното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на 1 обвиняемия, което налага отмЯ. на обжалваното определение.

Софийският апелативен съд намери, че не са налице формални пречки да бъде разгледан депозираният протест по същество. Атакуваното определението е постановено в разпоредително заседание на 18. 06. 2025 г., а протестът е постъпил в СГС на 25. 06. 2025 г. - преди да изтече 7 дневния срок за атакуването му и от орган, който има правомощия по закон да го атакува пред по-горна съдебна инстанция.

От делото е видно, че на 18. 06. 2025 г. в разпоредително заседание, с участието на страните по делото, състав на СГС е прекратил на осн. чл. 249, ал. 1 във вр. 248, ал.1 т. 3 от НПК съдебното производство за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила изразяващо се в ограничаване на правото на защита на обвиняемия. В определението е посочено, че е налице фактическо противоречие в обстоятелствената част и в заключителната част на обвинителния акт относно времето на извършване на инкриминираните деятелности по чл.144, ал.3, т.1 и т.3, вр.ал.1 от НК и по чл.131, ал.1, т.5а и т.12, вр.чл.130, ал.2 от НК и по отношение на едно от деянията, включени в състава на престъплението по чл.144а, ал.3, пр.1, вр.ал.1 от НК и неяснотата по отношение обвинението за престъпления по чл.131, ал.1, т.5а от НК и чл.131, ал.1, т.12 от НК, което според съда довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия да организира същата си и респективно да разбере за какви престъпления е предаден на съд.

След като се запозна с материалите по делото и мотивите на първата инстанция апелативният съд намери, че атакуваното определение е незаконосъобразно и като Т.а следва да бъде отменено, поради следните причини:

По своето съдържание обвинителният акт, представен по делото е разбираем и е годен да отрази обвинителната теза. Посочени са конкретните действия по дата на подсъдимия и е описана конкретна фактическа обстановка, според обвинителната теза. Подробно и даже с излишна обстоятелственост, в диспозитива на обвинителния акт са описани от фактическа страна твърдените от прокурора деяния. Посочено е с думи и цифри на текстовете на НК в какво се състои от правна страна обвинението на подсъдимия. Поради това не е налице твърдЯ.та в обжалвания акт неяснота на обвинителния акт, която да прави обвинението неразбираемо и така да осуетява пълноценното право на защита на подсъдимия. В подкрепа на това е и обстоятелството, че двамата защитници на подсъдимия не са съзрели наличието на съществени нарушения на процесуалните правила и нито те, нито обвиняемият са почувствали неяснота на обвинителния акт, за да не го разбират и да не могат да се защитават по него.

Соченото несъответствия на времето на твърдяното в обвинителния акт деяние, квалифицирано по чл.144, ал.3, т.1 и т.3, вр.ал.1 от НК, както и по чл.131, ал.1, т.5а и т.12, вр.чл.130, ал.2 от НК от обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт е несъществено и даже не е необходимо да се отстранява по реда на чл. 248а НПК, тъй като не попада в случаите визирани в този текст на закона. И на двете места по отношение на часа на 2 деянието е посочено „около“, а разлика от 30 минути напълно влиза в рамките на това понятие. Предвид конкретиката на обвиненията това обстоятелство няма никакво значение, защото е напълно ясно какво се твърди в обвинителния като фактическа обстановка и какви действия се твърди, че обвиняемият е извършил. Тази неточност би имала някакъв смисъл, ако се установява алиби или последователност на поредица събития, каквито обстоятелства в настоящият случай не са налице.

ТвърдЯ.та вътрешна противоречивост в обвинението по чл.131, ал.1, т.5а и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК не представлява порок на обвинението, който ограничава или пречи на защитата на подсъдимия. В теорията и практиката на ВКС се приема, че е възможно в обвинителния акт (и после в присъдата) да се съчетаят няколко квалифициращи признака към едно и също престъпление.

Това е допустимо, ако двете обстоятелства са налице фактически. Те не се взаимоизключват и не се поглъщат едно друго, ако поведението на подсъдимия съдържа двойна мотивация – едновременно лично насилие и демонстрация на пренебрежение към обществото. Право на прокурора е да даде правна квалификация на поведението на обвиняемия и да посочи приложимите текстове от НК според неговото разбиране. Дали правната квалификация е правилна и обвиняемият е виновен по едно или невинен по друго обвинение е въпрос по същество, по който съдът следва да се произнесе не с определение в разпоредителното заседание, а с присъда, след като разгледа делото. По този въпрос се допуска изключение единствено в случаите на чл. 250, ал.1 т. 2 НПК когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление, но настоящият случай не е такъв. Поради това обвинението по посочения текст от НК е ясно от фактическа и правна страна и дава възможност подсъдимият да разбере за какво е обвинен и да се защити

Поради тези причини атакуваното определение на Софийски градски съд следва да бъде отменено, а делото изпратено на същия съд за понататъшното му разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от изложеното и на основание чл. 345, ал. 1 във вр. чл. 249, ал. 3 от НПК‚ Апелативен съд- София, НО, 3 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на Софийски градски съд, НО 30 състав, постановено в разпоредителна заседание на 18. 06. 2025 г., по НОХД № 1360/2025 г. по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство по делото.

Делото да се върне на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4