Определение № 28371 от 05.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28371 гр. София, 05.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНКА ГР. МИТЕВА като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20261110116897 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 190739 от 15.06.2026 г., с която са предявени от «*** ЕАД срещу О. К. Б. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПКр; чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПКр и с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за посочените в исковата молба парични суми, относно които по електронно частно гр. дело № 7703/2025 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V граждански състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, рег. № 4230/22.12.2025 г.

Съобразно приетото с т. 10.а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и не е обвързан от констатациите на съда в тази насока, направени в заповедното производство.

Настоящият съдебен състав на Софийски районен съд, при проверка на исковата молба, по реда на чл. 130 ГПК, намира същата за недопустима, като подадена след дадени от заповедния съд указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, без да са налице предпоставките за това, по следните съображения:

1

При служебно извършената от съда по предявените установителни искове по чл. 422 ГПК проверка в електронната папка на електронно частно гр. дело № 7703/2025 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V граждански състав се установи, че Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, рег. № 4230/22.12.2025 г. е връчена на длъжника на установения по делото постоянен адрес в гр. София, ж. к. ***, при условията на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК – с изтичането на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК за получаването й в канцеларията на Софийски районен съд, считано от датата на залепване – 03.04.2026 г. Не се установява обаче призовкарят да е събрал данни, че длъжникът не живее на посочения адрес, за което да е направил справка от управителя на етажната собственост на вх. 1 в бл. 18, ж. к. *** в гр. София, или по друг начин и да е удостоверил надлежно това с посочване в съобщението на източника на тези данни.

Драсканиците върху разписката за залепване на уведомление от 03.04.2026 г., доколкото са изключително неясни, по никакъв начин не могат да бъдат възприети от съда като надлежно събрани подобни данни с посочване на техния източник.

Видно от служебно извършената от заповедния съд Справка в НБД от 19.12.2025 г. е, че настоящият адрес на длъжника е във вход 5 на бл. 18 в гр.

София, ж. к. ***. На последния адрес изобщо не са предприемани действия по връчване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, рег. № 4230/22.12.2025 г.

В конкретния казус, в електронната папка на електронно частно гр. дело № 7703/2025 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V граждански състав не се съдържат никакви данни за предприети действия по връчване и за редовно връчване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, рег. № 4230/22.12.2025 г. на настоящия адрес на длъжника в гр. София, ж. к. ***, бл. 18, вход 5.

Установява се, че е извършена от заповедния съд служебна проверка за действащи трудови договори, е установен такъв при ***“ ЕООД, без да са предприети действия по връчване на втория, посочен в търговския регистър адрес на установения работодател - гр. София, район Студентски, ж. к. *** № 25.

При така установените обстоятелства, настоящият съдебен състав 2 намира, че както към 10.06.2026 г., така и понастоящем не са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1 ГПК.

Положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са:

1) наличие на издадена заповед за изпълнение; 2 ) връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и събрани категорични данни от връчителя, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, и удостоверяването им с посочване от връчителя на източника на тези данни в съобщението и 3) спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 4 ГПК.

В конкретния казус, предвид всичко изложено по – горе, настоящият съдебен състав намира, че към 10.06.2026 г., когато заповедният съд е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, не са били налице предпоставките на последната процесуална норма за даване на указания до заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането, за което по електронно частно гр. дело № 7703/2025 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V граждански състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, рег. № 4230/22.12.2025 г.

Законът изисква надлежно реализиране на процедурата по връчване на длъжника по всяка издадена от районен съдия в производство по Глава тридесет и седма ГПК заповед за изпълнение, включително на длъжника по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, рег. № 4230/22.12.2025 г., при което на длъжника да се предостави реална възможност за упражняване правата, предоставени му от нормите на чл. 414 ГПК и чл. 414а ГПК, или да се въздържи от последното.

В случай на издадена заповед за изпълнение, преди надлежно реализиране на процедурата по връчване на заповедта за изпълнение до длъжника, регламентирана от нормите на чл. 45, чл. 46 и чл. 47 ГПК, е недопустимо съдът да дава указания за предявяване на иск, в която и да било от хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, както и се явява недопустимо исково производство, образувано след некоректно указание на заповедния съд в този смисъл.

3

В разглежданата процесна хипотеза, за заявителя в заповедното производство е неясно дали ще има правен интерес да води иск по чл. 422 ГПК, след надлежно изпълнение от заповедния съд на задълженията му по връчване на издадената заповед за изпълнение. Понастоящем такъв правен интерес не се установява.

Предвид изложеното и на основание чл. 130 ГПК, вр. чл. 124 ГПК исковата молба следва да бъде върната, като недопустима, а производството по делото – прекратено.

В така разглеждания казус, няма основание за обезсилване на заповедта за изпълнение, а след влизане в сила на настоящия съдебен акт, препис от него следва да се изпрати на заповедния съд за преценка относно реализиране процедурата по връчване на заповедта за изпълнение до длъжника, регламентирана в чл. 45, чл. 46 и чл. 47 ГПК.

На основание горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на «*** ЕООД ИСКОВА МОЛБА с вх. № 190739 от

15.06.2026 г., въз основа на която е образувано гр. дело № 16897/2026 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 123 състав, като недопустима, на основание чл. 130 ГПК, вр. чл. 124 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 16897/2026 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 123 състав, като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, в едноседмичен срок от датата на връчването му до ищеца.

СЛЕД влизане в сила на настоящия съдебен акт, препис от него да се изпрати на заповедния съд по електронното частно гр. дело № 7703/2025 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V граждански състав, за преценка относно реализиране процедурата по връчване на заповедта за изпълнение до длъжника, регламентирана в чл. 45 ГПК, чл. 46 ГПК и чл. 47 ГПК на установените по делото негови адреси.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4

5