Решение № 1002 от 11.12.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 1002 гр. Благоевград, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210101098 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „У*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С*, чрез пълномощника си адв. В. И. П. против Г. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ж.к. Е*

Твърди се в исковата молба, че на 25.01.2024 г. е Договор №0237/25.01.2024 г. за корпоративна кредитна карта между „У*като кредитодател и 9* като кредитополучател, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 1 000 лева - чл. 2 от договора, като солидарен длъжник по договора за кредит е Г.

К. С.. Сочи, че кредитният лимит се предоставя за използване чрез стандартна корпоративна банкова карта, като в разпоредбата на чл. 3.1 от договора е уговорен фиксиран месечен лихвен процент в размер на 1.35 %, а в чл. 3.3 от договора страните уговарят да няма такса Годишно обслужване на основната карта за първата година от срока на действие на договора, като годишна такса обслужване на основната кредитна карта е в размер на 50 BGN за останалия срок на договора след първата година. Посочва се, че съгласно чл.4.2.1 от договора, минималната месечна погасителна вноска е в размер на 30, 00 лева, като съгласно чл. 4.2.2 от договора месечните погасителни вноски се заплащат между 1-во и 15-то число на месеца, следващ периода на клиентски плащания (ПКП), по чл. 4.1.1 ПКП - периодът от 1-во до последно число на всеки текущ месец, като крайният срок на действието на договора е до 25.01.2026 г. Твърди се, че солидарните длъжници са изпаднали в забава при изплащането на дължимите договорни лихви по кредита, считано от 16.04.2024 г., поради което кредитът става предсрочно изискуем на 23.07.2024 г. Твърди, се че банката е изпратила уведомления за предсрочна изискуемост до двамата солидарни длъжника, като същите са уведомени на 20.09.2024 година.

Навежда се, че предвид липсата на погасяване на дължимите суми по кредита в дадения в поканата срок, банката е подала заявление по чл. 418 от ГПК във връзка с чл. 417, т. 2 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 2882/2024 г., по което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, срещу които е депозирано възражение от 1 длъжника Смиленов в срок, съответно на ищеца в производството са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК.

С оглед на горното се иска от съда да признае за установено по отношение на солидарния длъжник Г. К. С., ЕГН **********, че вземането на „У* ЕИК *, за договорни и наказателни лихви и такси, към датата на подаване на заявлението за издаване на Изпълнителен лист и Заповед за незабавно изпълнение в Благоевградски районен съд съществува в размерите, посочени в представеното на съда по ч.гр.д. 2882/2024 г. извлечение от счетоводни книги на банката, а именно: 884, 85 лева (осемстотин осемдесет и четири лева и 85 ст.) - главница; 101, 96 лева (сто и един лева и 96 ст.) - дължими лихви, съгласно Договора за кредит, считано от 16.04.2024 г. до 23.10.2024 г., от които 64, 93 лева договорна лихва от 16.04.2024 г. до 23.07.2024 г. и 37, 03 лева - наказателна лихва за просрочена главница от 16.04.2024 г. до 23.10.2024 г.: 162, 00 лв. (сто шестдесет и два лева) разноски за уведомяването. Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.

В законоустановения срок, ответникът е депозирал писмен отговор.

Не се оспорва, че на 25.01.2024 г. е сключен Договор № 0237/25.01.2024 г. за корпоративна кредитна карта между ищеца “У* и дружеството „9* ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Д*, ул. „О*, както и солидарния длъжник Г. К. С.. Навежда се, че няма никаква обвързаност с дружеството „9* и неговата дейност, нито е собственик на капитала, нито е негов управител, поради което и доколкото липсва връзка между него и дружеството „9*, се счита, че по отношение на него, в качеството му на Солидарен длъжник по процесния Договор № 0237/25.01.2024 г, за корпоративна кредитна карта, следва да се прилагат разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Оспорват се претендираните от ищеца разноски, както в исковото, така и в заповедното производство по основание и по размер, като се считат същите за прекомерни.

Съдът като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа страна следното:

Видно от приетия по делото като писмено доказателство Договор № 0237/25.01.2024 r. за корпоративна кредитна карта, ищецът като кредитодател е сключил с кредитополучателя „9* и съдлъжника Г. К. С. Договор № 0237/25.01.2024 г. за корпоративна кредитна карта, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 1 000 лева - чл. 2 от договора чрез стандартна корпоративна банкова карта, като в разпоредбата на чл. 3. 1 от договора е уговорен фиксиран месечен лихвен процент в размер на 1.35 %, а в чл. 3.3 от договора страните уговарят да няма такса Годишно обслужване на основната карта за първата година от срока на действие на договора, като годишна такса обслужване на основната кредитна карта е в размер на 50 BGN за останалия срок на договора след първата година. Съгласно чл. 4.2.1 от договора, минималната месечна погасителна вноска е в размер на 30, 00 лева, като съгласно чл. 4.2.2 от договора месечните погасителни вноски се заплащат между 1-во и 15-то число на месеца, следващ периода на клиентски плащания (ПКП), по чл. 4.1.1 ПКП - периодът от 1-во до последно число на всеки текущ месец, като крайният срок на действието на договора е до 25.01.2026 г.

С покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ до „9* от ищеца, поради неизпълнение на задълженията за връщане на падежа на усвоените чрез картата суми и следващите се върху тях лихви, което се явява нарушение на сключения между страните Договор за кредитна карта, представляващо основание за предсрочна изискуемост, предоставеният кредит е обявен за ПРЕДСРОЧНО ИЗИСКУЕМ в пълен размер на дата: 23.07.2024г. В поканата се сочи, че към 06.08.2024г. формираният към Банката общ дълг възлиза на 955, 75 лева, от които главница 884, 85 лева и 70, 90 лева – 2 лихва. С поканата ищецът приканва кредитополучателят в 14 /четиринадесет/ дневен срок от получаване на поканата доброволно да погаси съществуващото задължение в пълен размер.

Тази е изпратена до ответника в настоящото производство в качеството му на управител на кредитополучателя и в лично качество, като видно от копие на известие за доставяне, той я е получил на 20.09.2024г.

От приложеното към настоящото гр.дело № 1098/2025г. по описа на РС - Благоевград ч.гр.д. № 2882/2024г. по описа на Районен съд – Благоевград се установява, че са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 1383/28.10.2024 г. и изпълнителен лист № 1207/28.10.2024 г. в полза на ищеца срещу ответника за сумите – предмет на настоящото производство.

Прието е по делото заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С. Т., неоспорено от страните, от което се установява, че усвоената сума по договора е 1 467, 21 лева, от които 1 250, 00 лева изтеглени в брой на АТМ; извършени плащания ПОС - 8, 90 лева; начислена договорна лихва — за 64, 98 лева за периода от 30.01.2024г до 23.07.2024г. (дата на предсрочна изискуемост); начислена такса администриране на неизплатени в срок задължения - 78, 24 лева; начислени такса теглене и справки по Тарифата на Банката - 65, 09 лева. Платената сума за погасяване на задълженията по кредитната карта е в размер на 517, 43 лева, а остатък на непогасеното задължение към 23.07.2024г (дата на предсрочна изискуемост) — 949, 78 лева (1 467, 21 лева - 517, 43 лева), от които главница от 884, 85 лева. Към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем - 23.07.2024г. кредитът не е обслужван редовно. Към цитираната дата общият размер на вноските за договорена лихва, които не са издължени на договорените дати е за 64, 93 лева; законна лихва върху главницата за периода 24.07.2024г. – 24.10.2024г. – 31, 16 лева; такси за уведомяване – 162, 00 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 417 от ГПК, във вр. с 240 и чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 92 вр с чл. 9 от ЗЗД.

Ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между страните, породено от процесния Договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът има качеството на съкредитополучател, а изпълнение на задължения по него, а именно предоставяне на сумата по договора, според начина уговорен в него; наличието на условия за обявяване на предсрочната изискуемост на процесния Договор за кредит; уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост, и настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата; размер на претендираната главница, договорна лихва, наказателна лихва и разноски за уведомяване.

Ответникът следва да докаже погасяване на претендираното от ищеца вземане, както и релевираните възражения в отговора - правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи.

Не се оспорва от ответника, че на 25.01.2024 г. е сключен Договор № 0237/25.01.2024 г. за корпоративна кредитна карта между ищеца „У*и дружеството „9*ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Д* както и солидарния длъжник Г. К. С.. Наличието на облигационна връзка между страните в процеса се установява по категоричен за съда начин и предвид приетите по делото, неоспорени от ответника писмени доказателства.

По възражението на ответника за неоснователност на претенцията срещу него, поради защита му от Закона за защита за потребители.

В случая е неприложим ЗЗП. Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, само физически лица 3 могат да се позоват на възражението за неравноправни клаузи, защото само те се ползват с потребителска защита, а в случая нито длъжникът-търговец, сключил договора за банков кредит, нито солидарния длъжник имат качество на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, въпреки че последният е физическо лице. Налице е практика на ВКС, обективирана в Решение № 84 от 20.07.2017 г. по т.д. № 19348/2015 г. на ВКС, I. т.о., която настоящият съд споделя и съответно същата се явява относима към казуса. С цитираното решение се дава отговор на допуснатия до касационно обжалване въпрос: „съдлъжникът и поръчителят по договор за банков кредит и анексите към него, които са физически лица, могат ли да се ползват от защитата на Закона за защита на потребителите, когато кредитополучателят е търговец, като ВКС приема, че физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на защитата на ЗПП, в т.ч. на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. ВКС приема, че обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, включително, когато последното е съдлъжник или поръчител, не може да се приеме като дадено за цели извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като участие в неговото управление или мажоритарно участие в същото. Видно от процесния договор целта на отпускане на кредита е обслужване търговската дейност на кредитополучателя. Ето защо, въпреки, че обезпечаването на кредита е направено от ответника в качеството му на солидарен длъжник и физическо лице, то той няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съответно не се ползва със защитата по глава VI от ЗЗП „Неравноправни клаузи в потребителски договори“. След извършената справка в ТР, съдът установи, че към датата на сключване на процесния договор 25.01.2024г., ответникът е бил управител и едноличен собственик на капитала на дружеството – кредитополучател.

Разпечатката съдържа 26 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75ed0a51-fe3c-4b7f-948e-555b2419919e