Решение № 4917 от 14.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4917 гр. София, 14.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана В. Недева при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Гражданско дело № 20251110131223 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 344 от ГПК във връзка с чл. 34 от ЗС за делба, в първата фаза – по допускане на делбата.

Ищецът Р. С. П., ЕГН ********** твърди, че с ответниците И. И. К., с ЕГН ********** и С. И. К. с ЕГН **********, са съсобственици на следните недвижими имоти:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** (тридесет и пет хиляди двеста тридесет и девет, точка, шест хиляди сто и седем, точка, седемстотин осемдесет и седем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, община Столична, област София (столица), одобрени със заповед № РД-18-77/21.12.2010г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот- няма данни за изменение, със адрес на поземления имот ***, с площ 969 кв.м (деветстотин шестдесет и девет) квадратни метра с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план 787, кв. 58, парцел XVIII (осемнадесет), при съседи на поземления имот по скица:

Поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

*** и който поземлен имот съгласно документ за собственост съставлява УПИ XVIII- 787 ( осемнадесет, отреден за имот с планоснимачен номер седемстотин осемдесет и седем), от кв. 58, по действащия регулационен план на гр. София, ***, одобрен с решение № 82 по протокол 24/30.03.2001г. на СОС, с площ на УПИ от 981 кв.м. при граници и съседи по представена тогава скица: улица, УПИ XIX-788, УПИ XY-789 , УПИ XVII-786,, УПИ XXIX1099 ЗАЕДНО с построената в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с застроена площ от 90.32 кв. метра ( деветдесет цяло и тридесет и две) състояща се от: трапезария с 1 кухненски бокс, стая, антре и санитарен възел в сутерена и кухня, две стаи и антре на етажа, която сграда, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри представляваща Сграда с идентификатор № *** по КККР на ***, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед РД-18-77/21.12.20Юг. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КККР засягащо сградата- няма данни за изменение, с адрес на поземления имот ***, със застроена площ 92 квадратни метра, брой етажи- един, брой самостоятелни обекти в сградата- няма данни, предназначение: еднофамилна жилищна сграда, стар идентификатор- няма, номер по предходен план, няма, и заедно с всички подобрения и приращения в имота, а именно:

3.С г р а д а с идентификатор № ***, с представляваща друг вид сграда за обитаване и площ

47 квадратни метра,

4.Сграда с идентификатор № *** с представляваща постройка на допълващо застрояване и площ

43 квадратни метра,

5.С г р а д а с идентификатор № *** с площ 20 квадратни метра, представляваща постройка на допълващо застрояване, при квоти от 1/6 ид.ч. за ищцата Р. П. и общо 5/6 ид.ч. за двамата ответници.

Ищцата твърди, че процесните недвижими имоти е придобила по наследствено приемство от своите родители – С. Г. К. и П. К. К., както и въз основа на КНА № 160, том I, рег. № 2545, дело № 56/2024 г., на осн. чл.587, ал.1 и ал.2 от ГПК, вписан в АВп. с Акт № 186, дело № 81244 й е признато право на собственост по отношение на 215 кв.м., за които липсвали документи за собственост.

Излага твърдения също, че поземлен имот с идентификатор *** първоначално е придобит от нейния баща С. К., съгл. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72/1958 г., като имота е придобит в режим на СИО, тъй като към датата на покупката, купувача е бил в граждански брак с П. К. /майка на ищеца/. Родителите й по-късно построили в имота, масивна жилищна сграда с площ от 90,32 кв.м., понастоящем представляваща Сграда с идентификатор № *** по КККР на ***, община Столична, област София. След смъртта на С. К. /на *** г./ същия бил наследен от наследниците си по закон – преживяла съпруга П. К. /с 4/6 ид.ч./ и двете си деца – ищцата Р.

П. /с 1/6 ид.ч./ и сина И. С. К. /също с 1/6 ид.ч./.

С нотариален акт за покупко-продажба № 9/1999 г., П.К. К. е продала на сина си И. С.

К. и неговата съпруга М.Б. К., собствените си 4/6 ид.ч.

С договор за дарение, обективиран в н.а. № 55/10.03.2025 г., съпрузите М. К. и И. К., са прехвърлили на двете си деца, настоящи ответници И. К. и С. К., притежаваните от тях общо 5/6 ид.ч. от процесните недвижими имоти.

Предвид изложеното, към настоящия момент, като съсобственици на процесните имоти, се легитимирали ищеца Р. С. П. – с 1/6 ид.ч. от същите и ответниците И. И. К. и С. И.

К. – с общо 5/6 ид.ч.

Не се твърди някой от съсобствениците да се е разпореждал с идеални части от имота в полза на трети лица. Претендират се разноски.

С исковата молба ищеца е приложила писмени доказателства, като моли за тяхното приемане по делото. Не са заявени други относими към тази фаза на производството доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците И. И. К., с ЕГН ********** и С. И. К. , с ЕГН ***, подават отговор на исковата молба, чрез пълномощник адв. А. от САК, с който заявяват, че иска за делба е допустим и основателен. Те също желаят подялбата на имотите, като изразяват готовност и за доброволната му подялба и приключване на делото със спогодба.

2

Не възразяват срещу приемането на представените от ищеца писмени доказателства.

Не представят допълнителни такива, но заявяват като доказателствено искане да бъде назначена СТОцЕ, заключението по която да даде отговор на въпроса относно пазарната стойност на делбените имоти, към настоящия момент, като се има предвид и учреденото пожизнено право на ползване в полза на М. К. и И. К.. Считат, че експертизата следва да бъде допусната още в първата фаза на делбата, като заключението за стойността на имотите би спомогнало страните да се споразумеят за доброволно уреждане на отношенията със съсобствеността. След изготвяне на доклада и разпределяне на доказателствената тежест от съда, изразяват готовност да сочат и допълнителни доказателства.

След преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и на осн. чл.235 от ГПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.34 от ЗС.

Предмет на настоящото производство съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК е да се определи между кои лица, за кои имоти и при каква част за всеки съсобственик следва да се допусне делбата.

По делото е приет като доказателство Нотариален акт № 72/26.03.1958 г., видно от който на посочената дата И. Г. И. и продала на С. Г.К. собственото си дворно място в местността „Над селото“ от 800 кв.м., представляващо урегулиран парцел IVа, пл. № 507 от кв.87 по плана на ***, обл. София за сумата от 6 400 лв.

Страните не спорят, че в имота със собствени средства и труд, впоследствие са построени от С. К. и съпругата му П. К.К., находящите се и понастоящем в него сгради, подробно индивидуализирани в ИМ и приетите по делото скици /на л.20-25/.

От удостоверение за наследници на С. Г. К. /л.28/ се установява, че при смъртта му на *** г., като негови наследници по закон са посочени преживяла съпруга П. К. и двете му деца Р. П. /дъщеря/ и И. К. /син/. Съобразно чл.5 и ч.9 от ЗН, съпругът и децата наследяват по равни части. Тъй като при придобиване на собствеността върху дворното място С. К. и бил женен за П. К., като бракът им съществува до смъртта му на *** г., то всички придобити и построени съвместно от тях недвижими имоти /процесните дворно място и построените в него сгради/ са в режим на СИО, прекратена със смъртта на съпруга на *** г. Следователно към датата на откриване на наследството на С.К., преживялата съпруга П. К. е станала собственик на 4/6 ид.ч. от притежаваните със съпруга й недвижими имоти, а децата им – Р. и И., са придобили всеки по 1/6 ид.ч.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 9/11.11.1999 г., П. К. е продала собствените си 4/6 ид.ч. на сина си И. С. К., който към този момент е женен за М.

Б. К. и следователно тези идеални части са придобити от съпрузите съвместно, в режим на СИО.

Прието по делото е удостоверение за наследници на П. К. К. /л.27/ видно от което същата е починала на *** г. като вдовица и е оставила за свои законни наследници дъщеря Р.

С. П. /настоящ ищец/ и И. С. К. – син.

На 19.12.2024 г. с нотариален акт № 60 за признаване право на собственост на осн. чл.587, ал.1 и ал.2 от ГПК, И. К. и М. К. са признати за собственици на общо 5/6 ид.ч. (1/6 ид.ч. лична собственост на И.К. и 4/6 ид.ч. придобити в режим на СИО закупени от П. К.), а Р. С. П. е призната за собственик на 1/6 ид.ч. от процесните недвижим имоти, подробно индивидуализирани в н.а. № 160/19.12.2024 г., том I, рег. № 2545, дело № 56/2024 г. Всички недвижими имоти, притежавани от посочените лица, съгл. н.а. № 160/2024 г., са с административен адрес в ***.

Приет по делото е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 55, том I, рег. № 759, дело № 48/10.03.2025 г., видно от който И. С. К. и М. Б. К. са дарили на своите деца И.

3

И. К. и С. И. К., собствените си общо 5/6 ид.ч. от процесните недвижими имоти, при равни права на дарените по 5/12 ид.ч.

Страните нямат спор по фактите и квотите на съделителите. Изразяват готовност за доброволна подялба, евентуално с изкупуване дела на другата страна, след приемане на заключение за пазарната оценка на съсобствените имоти, което е предмет на изслушване във втората фаза на делбата.

По делото няма спор по отношение на въведените от ищеца с исковата молба твърдения, както по отношение на съсобствеността върху процесните недвижими имоти, така и върху квотите на съделителите.

Не са заявени искания по чл.344, ал.2 от ГПК. Останалите заявени искания на страните, касаят сметките помежду им, които подлежат на разглеждане във втората фаза на делбата, по извършването й, поради което като преждевременно заявени не следва да се обсъждат в настоящия съдебен акт.

Други относими доказателства не са представени и приети по делото.

От правна страна:

Съгласно чл. 34, ал.1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

В настоящият случай, безспорно се установи, че ищеца и ответниците са съсобственици, при посочените в исковата молба квоти, въз основа на наследствено приемство за ищеца и правна сделка - договор за дарение, за ответниците, като ищеца притежава 1/6 ид.ч., а ответниците общо 5/6 ид.ч. от описаните в ИМ недвижими имоти, представляващи поземлен имот и посторените в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с застроена площ от 90.32 кв. метра, представляваща Сграда с идентификатор № *** по КККР на с. Казичене, община Столична, област София (столица), както и всички подобрения и приращения в имота, а именно: Сграда с идентификатор № ***, с площ 47 квадратни метра, представляваща друг вид сграда за обитаване и ; Сграда с идентификатор № *** с площ 43 квадратни метра, представляваща постройка на допълващо застрояване и Сграда с идентификатор № *** с площ 20 квадратни метра, представляваща постройка на допълващо застрояване.

Тъй като няма до момента постигнато съгласие за доброволна подялба на съсобствените имоти, всяка от страните има право и интерес да поиска съда да ги подели, като в конкретния случай инициативата за съдебната делба е предприел ищецът Р. С. П..

Искът, предвид горното се явява допустим, като не се установява обекта на делбата да е от естество и с предназначение, несъвместимо с делбата, т.е. не са налице ограниченията на чл.34, ал.1 от ЗС.

С оглед приетите писмени доказателства и изразените становища, се явява и основателен.

Безспорно се установи в хода на съдебното дирене, че страните в производството Р. С.

П. от една страна, и И. И. К. и С. И. К., от друга, са единствените собственици към момента на процесните недвижими имоти, като първия от тях притежава 1/6 ид.ч. от имотите, а втория и третия съответно общо 5/6 ид.ч. или всеки от тях по 5/12 ид.ч. от процесните недвижими имоти.