Определение № 1089 от 12.10.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1089 гр. София, 12.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20211000601104 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от адв.Е.Й., защитник на осъдения А. И. Б., срещу протоколно определение от 01.10.2021г. постановено по ЧНД №3281/2021г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му определение за одобряване на споразумение от 17.05.2021г. постановена по НОХД№6925/2021г. по описа на Софийски районен съд наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален „общ" режим. В жалбата се твърди, че съдът не е съобразил обективно доказателствата въз основа на които се установявало, че изтърпяното до момента наказание е постигнало целите си и са изпълнени изискванията на чл.70 от НПК. Здравословното състояние на осъдения било влошено, а остатъкът от наказанието за изтърпяване по-малко от три месеца. Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Лишения от свобода А. И. Б. е постъпил в СЦЗ на 19.05.2021г. за изтърпяване на наложено му с определение за одобряване на споразумение от 17.05.2021г. постановена по 1

НОХД№6925/2021г. по описа на Софийски районен съд наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален „общ" режим Осъденият е приведен на територията на ЗО“***“ на 12.07.2021г. До момента на постановяване на обжалваното определение той е изтърпял фактически от това наказание 8 месеца и 22 дни. Неизтърпяната част от наказанието е била в размер на 3 месеца и 8 дни. Обективно верни са констатациите на СГС, че е налице първата от предпоставките по чл. 70, ал.1, от НК, тъй като видно от справката осъдения е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното наказание. Въззивният съд приема, че не е налице втората кумулативна предпоставка-достатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката на същия по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив е в средни стойности -43т., като тя не е променена от постъпването му в затвора.

При наличните данни правилно първоинстанционния съд е счел, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения доклад, след настаняването на осъдения в ЗО“Казичене“ същият е имал съобразено с положението му на лишен от свобода поведение. Не е награждаван и наказван. Въпреки това, осъденият не показва поведение, даващо основание да се приеме, че е налице личностна готовност за живот на свобода. А. И.

Б. отчасти изпълнява поставените с плана за изпълнение на присъдата задачи, но не приема отговорността на извършеното правонарушение и не разбира мотивите за криминалното си поведение.

С оглед на това въззивният съд приема, че протичащият удовлетворителен, от гледна точка на временните резултати и очертаващите се перспективи, процес на поправяне не е приключил. Безспорно е налице добро поведение, което по същността си представлява изпълнение на задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е поставен в пенетенциарното заведение. Спазването на задълженията му на лишен от свобода само по себе си не означава, че по отношение на Б. са постигнати целите на наказанието, както неоснователно се твърди в частната жалба. Превъзпитателния процес продължава през целия срок на изпълняваното наказание, чийто размер е преценен като необходим за постигане на визираните в чл.36 от НК цели при постановяване на присъдата.

Именно поради това евентуалното предсрочно освобождаване е условно, а не безусловно.

Поведението на осъденото лице не се отличава с каквато и да било „изключителност“ и в случая не позволява да се приеме, че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна. Напротив, освен, че е осъден за престъпление с висока степен на обществена опасност, с оглед очертаните дефицити в три проблемни зони, рискът от сериозни вреди за обществото остава среден. Осъденият няма изградени умения за търсене и намиране на алтернативи за законосъобразно решаване на проблемите и продължава да смята присъдата за несправедлива, доказвайки, че не осъзнава обществената опасност на собственото си поведение, довело до осъждането му.

Поради това въззивният съд приема, че действително осъденият е дал признаци за поправянето си, но все още не са налице доказателства за необратимост на този процес.

Видно е, че престоя му в затвора не е довел до снижаване на риска от рецидив. Не се наблюдава положителна промяна в наличните проблемните зони, поради което 2 корекционната работа с него би следвало да продължи в насока изграждане на социално приемливи модели на поведение и трайни нагласи за законосъобразен начин на живот. В случая от значение за неуважаване на молбата са непроменената оценка за риск от рецидив и наличните проблемни зони. Съществуващите такива са от естество да улеснят незаконосъобразно поведение на осъдения и по този начин фактически да заличат постигнатия напредък в процеса на неговото поправяне, и са показателни, че Б. не е постигнал нужната промяна в ценностната си ориентация и не се е поправил.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна. Фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента наказанието наложено на осъдения са съобразени от първоинстанционния съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен по съществото си извод, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Правилно молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието е оставена без уважение, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 01.10.2021г. постановено по ЧНД №3281/2021г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения А. И.

Б. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3