Решение № 121 от 22.05.2023, Районен съд - Исперих
- Съд
- Районен съд - Исперих
- Дело
- Гражданско дело 419/2021
- Вид
- Решение № 121
- Подписан
- 22.05.2023
- В сила
- 04.07.2023
- Състав
- Елица Денчева Бояджиева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 121 гр. Исперих, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елица Д. Бояджиева Г.а при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Г.а Гражданско дело № 20213310100419 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от А. Х. Р., ЕГН-********** от гр.Варна, действаща чрез упълномощен адв.Д. С., АКгр.Варна, съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Иван Драсов“ № 2, офис 2, против Н.
С. Ш., ЕГН- ********** от гр.Перник, И. М. Ш., ЕГН-********** от гр.Силистра и С. М. Ш., ЕГН-********** от гр.София, като моли съда да постанови решение, с което да признае със сила на присъдено нещо, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/2 ид.част от недвижим имот, находящ се в с.Свещари (старо име Мумджулар), общ.Исперих, обл.Разградска, ул.*** № 3, представляващ Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, с площ 3748 кв.м., ведно с построените в имота сгради: сграда с идентификатор № ***.1, със застроена площ 82 кв.м. и предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор № ***.2, със застроена площ 136 кв.м. и предназначение: еднофамилна жилищна сграда; сграда с идентификатор № ***.3, със застроена площ 38 кв.м. и предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор № ***.4, със застроена площ 85 кв.м. и предназначение: селскостопанска сграда, както и съдът да отмени, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, ползващия ответниците констативен нотариален акт № 14, том ІІІ, рег.№ 3875, дело № 369/2020г. по описа на Нотариус, рег.№ 688 на Нотариалната камара, с район на действие РС-Исперих, издаден по обстоятелствена проверка, с който е признато право 1 на собственост върху процесния имот, придобит по давностно владение и наследство, над 1/4 ид.част за ответника Н. С. Ш. и над 1/8 ид.част, поотдено за всеки един от останалите ответници И. М. Ш. и С. М. Ш.. Претендира за разноските по делото, вкл. и заплатен адвокатски хонорар. Ищцата твърди, че е съсобственик на описания имот, притежаваща 1/2 ид.част, придобита по наследство от П.П.Т. – прадядо на ищцата и на ответника Н. С. Ш. и прапрадядо на останалите двама ответници. Посоченият наследодател придобил имота на 25.03.1929г. с Договор за покупко-продажба по НА № 185, том І, регистър 2232, дело № 185/1929г., чиито пряк наследник е била П.П.
Ш. (баба на ищцата и единствено дете на П.П.Т., починал през 1961г. и Г.Д.Т., починала през 1978г.), а след смъртта на П.П. Ш., починала на 26.01.2005г., имотът се наследява при равни права от по 1/2 ид.част от двете й деца Г.М.П., починала на 25.08.2018г. (майка на ищцата) и С. М. Ш. (съответно баща на първия ответник Н. С. Ш. и дядо на останалите двама ответници И. М. Ш. и С. М. Ш.). С оспорения констативен НА, съставен на 07.08.2020г. тримата ответници били признати за собственици на целия имот по давностно владение и наследство с права 1/2 ид.част за Н. С. Ш. и по 1/4 ид.част, поотдено за ответниците И. М. Ш. и С. М. Ш.. Ищцата оспорва тези техни права, тъй като реално са наследили от имота по наследство от С. М. Ш., починал през 2013г., обсъдено по- горе, съответно 1/4 ид.част за Н. С. Ш. и по 1/8 ид.част, поотдено за И. М. Ш. и С. М. Ш.. Същевременно ищцата оспорва те да са влядали целия имот само за себе си, отблъсквайки нейното владение върху същия имот, което да са манифестирали по открит и недвусмислен начин, отричайки правото й на съсобственик. С горните обстоятелства обосновава и интереса си от водене на настоящото исково производство.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,ответникът Н. С. Ш., ЕГН-********** от гр.Перник, ул.*** № 5, действащ чрез упълномощен адв.Н. Г., АК- гр.Варна, съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Васил Априлов“ № 17, партер, офис 2, представя отговор, като счита предявените искове за допустими, но ги оспорва като неоснователни. Не оспорва фактите, че процесният имот е закупен от П.П.Т. на 25.03.1929г., както и че тримата ответници са се снабдили на 07.08.2020г. с констативен НА за собственост върху същия имот. Твърди, че са придобили собствеността по давностно владение и наследство поради изтекла в полза на наследодателите им 10- годишна придобивна давност. В същия имот са живяли неговите родители С. М. Ш. и И. Николова Ш. заедно с неговите баба и дядо П.П. Ш. и М. Ш.. Ответникът твърди, че също е роден и израстнал в този имот, както и неговият брат М. С. Ш.. Впоследствие Н. Ш. заедно със своето семейство (съпруга и дете) продължил да живее в същия имот, заедно с родителите си, баба му и дядо му, през периода от 1993г. до 2000г., като синът му е учил в училището в с.Свещари. Родителите му се грижили за имота, както и за възрастните му баба и дядо, непрекъснато само и единствено те от 1988г. до 2001г., както и впоследствие ответникът също поел тези грижи след 1993г. По този начин са влядяли имота като свой, извършвали са ремонти и подобрения по същия. Съответно, твърди, че майката на ищцата А. Р. – Г.М.П., нито е полагала грижи за родителите си, нито за процесния имот. Посещавала имота веднъж на 1-2 години, за по 1-2 часа, докато са били живи родителите й, а ищцата е идвала в имота още порядко – веднъж на 3-4 години, също за по 1-2 часа. Не са полагали грижи за 2 имота, нито са поемали разходи за ремонт, консумативи и подобрения по същия. Били са наясно, че имотът се владее от С. М. Ш. и съпругата му И.
Николова Ш., като не са се противопоставяли на това по никъкав начин. А след 2005г., когато починала бабата П.П. Ш., изобщо не са стъпвали в процесния имот. Ответникът твърди, че със собствени средства е извършил рамонти на стаите в къщата, ремонт на покрива, изграждане на вътрешна баня и тоалетна, изградил нова кухня със шкафове, нова ел.инсталация, ремонт на антрето, закупил нови хладилник, печка, пералня, бойлер, като извършил тези разходи, тъй като знаел, че имотът е на неговите родители и един ден същият ще бъде негов. Те лично заплащали и всички битови сметки за имота, както и данъците за него. Счита, че по описания начин са демонстрирали пред всички намерението си да своят имота и да придобият правото на собственост по давност, както и понастоящем продължавал единствено и само той да се грижи за имота и да плаща разходите по него, вкл. и на съседи за поддръжката, като единствено той посещавал лично имота. Въз основа на горното счита, че законосъобразно се е снабдил и с оспорвания констативен нотариален акт. Претендира за отхвърляне на исковете и за присъждане на направените деловодни разноски.
Писмен отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК, е постъпил и от ответницата
И.
М. Ш., ЕГН-********** от град Силистра, действаща чрез упълномощен адв.С. Т., АК- гр.София, съдебен адрес: гр.Силистра 7500, ул.“Д-р Петър Вичев“ № 12, ет.1, като също оспорва предавените искове, като недопустими и неоснователни. Твърди, че за ищцата липсва правен интерес от предявения установителен иск, тъй като липсвали категорични доказателства относно тъждеството на двата имота по Нотариалния акт от 1929г., въз основа на който ищцата обосновава наследствените си права върху претендирания имот и имота, описан в ползващия ответниците констативен НА от 2020г. В този смисъл липсвала същинска конкуренция на права, тъй като ищцата не релевирала самостоятелно право на собственост по отношение на претендирания имот.
Във връзка с оспорването по основателността на иска, твърди, че има извършено фактическо разделяне на наследствените имоти между брата С. М.
Ш. (наследодателят на ответниците) и неговата сестра Г.М.П. (майката на ищцата), като в писмо от Г. до С., изпратено през 1988г. (по пощенско клеймо от 25.07.1988г.) същата е признала, че са уредили имуществените отношения помежду си относно наследствените имоти, тъй като на нея бил прехвърлен от майка й жилищен имот в гр.Варна, а брат й получавал имота в с.Свещари, където живеел поС.но със семейството си и се грижел за родителите си, и не са имали възражения и претенции помежду си относно това фактическо положение. По този начин противопоставя възражение, че след смъртта на майка им П.П. Ш. през 2005г., синът й С. М. Ш. е упражнявал фактическа власт върху имота в село Свещари с намерение за своене и установяване на владение за себе си, което е било явно – възприето от сестра му Г.М.П. и несмущавано от нея или друг член на нейното семейство и непрекъснато, като е продължило до смъртта му през 2013г. След това имотът преминал във владение на неговите наследници – преживяла съпруга И.
Николова Ш., синът им – ответникът Н. С. Ш. и внуците им – ответниците И.
М. Ш. и С. М. Ш., като деца на починалия преди наследодателя негов син М.
С. Ш., като те присъединяват към своето владение и владението от 8г. на 3 наследотеля С. Ш. (арг. чл.82 от ЗС) и продължили да владеният и стопанисват имота по същия начин, като него – явно, непрекъснато, необезпокоявано, безспорно и несъмнено, повече от 10 години. По този начин законосъобразно се снабдили на 07.08.2020г. с констативния НА за собственост върху имота, на основание давностно владение и наследство, въз основа на обстоятелствена проверка. Въз основа на горните съображения претендира за отхвърляне на исковете, като неоснователни и за присъждане на направените деловодни разноски, вкл. и заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът С. М. Ш., ЕГН-********** от гр.София, редовно уведомен за предявените искове чрез Работодател, по реда на чл.47, ал.3, изр.последно от ГПК, не представя отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Не ангажира становище по предявените искове, не прави искания и възражения.
Не сочи доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез своя процесуален представител поддържа предяваният иск и моли по същество същият да бъде изцяло уважен.
В съдебно заседание ответникът Н.
Ш. чрез своя процесуален представител оспорва исковата претенция и моли искът да бъде отхвърлен по същество.
В съдебно заседание ответникът И. Ш. не се явява и не заявява становище при редовно призоваване.
В съдебно заседание ответникът С. Ш. не се явява и не заявява становище при редовно призоваване.
Съдът, след като се запозна с представените по делото гласни и писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :
Страните по делото са наследници на П.П.Т., починал през 1961г. и Г.Д.Т., починала през 1978г. Двамата са имали едно дете П.П. Ш., починала на 26.01.2005г. От своя страна Ш. е имала две деца - Г.М.П., починала на 25.08.2018г. (майка на ищцата) и С. М. Ш. (починал на 02.12.2013г. съответно баща на първия ответник Н. С. Ш. и дядо на останалите двама ответници И. М. Ш. и С. М. Ш. – деца на починалия преди наследодателя С.
Ш. негов син М. С. Ш., починал на 21.04.2009г.) . Преживе на 25.03.1929г. наследодателят П.Т. закупил следният недвижим имот съгласно представен по делото Нотариален акт № 185, том Първи, регистър 2232, дело № 185/ 1929г. на Славейко Томов, Кеманларски мирови съдия : недвижим имот находящ се в селото и землището на село Мумджилар, община съща, по б.”ж” – къща с две стаи, сайвант, дам, одая, хамбар, с двор, къшла в селото от 4,5 декара, при съседи А.К. И.С., Б.М. за сумата от 70 000.00лв.
Съгласно заключението по извършената съдебно-техническа експертиза, понастоящем по действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на село Свещари, община Исперих, област Разград, одобрени със Заповед № РД – 18 – 28/ 11.06.2007г. на Изпълнителният директор на АК имота, предмет на спора се характеризира със следните параметри : идентификатор ***, с административен адрес : област Разград, община Исперих, село Свещари, п.к.
7423, ул.*** № 3, вид собсетвеност : Частна, вид територия : Урбанизирана, начин на трайно ползване : Ниско застрояване до 10 метра, площ: 3748 кв.м., 4 стар номер 346, квартал 20, парцел 2, собственик С. М. Ш., като няма документ за собственост. В имата са построени : 1./ сграда с идентификатор ***.1, вид собственост : Частна, функционално предназначение – Селскостопанска сграда, брой етажи – 1, застроена площ – 82 кв.м.; 2./ сграда с идентификатор ***.2, вид собственост : Частна, функционално предназначение – Жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 136 кв.м.; 3./ сграда с идентификатор ***.3, вид собственост : Частна, функционално предназначение: Селскостопанска сграда, брой етажи 1, застроена площ 85 кв.м.; 4./ Паянтова жилищна сграда без идентификатор (не е отбелязана в КККР), със застроена площ 27 кв.м.