Решение № 2 от 04.01.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№2 гр. гр.Несебър, 04.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20242150100815 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 6509/11.07.2024 г. н а Е. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ***, АД „Т.и Г.“, срещу собствениците в Етажната собственост на сграда с ид. № *** – к-с „С.В.С.“ /S. V.

S./, с адрес в гр. ***, к-с „С.В.С.“, представлявана от управителя – С.Н.Н., с която се иска от съда, на основание чл. 40 и сл. от ЗУЕС да отмени като незаконосъобразни всички решения, взети от общото събрание на ЕС, проведено на 18.06.2024 г.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Твърди се, че ищцата е собственик на два самостоятелни обекта в ответната ЕС – СОС с ид. №№ *** и ***.72, както и че на посочената дата били взети оспорваните решения на ОСЕС. Заявяват се допуснати нарушения на процедурата по свикване и провеждане на ОСЕС по чл. 12, чл. 13, чл. 15, чл. 16, чл. 17, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУЕС - нередовно свикване, неизяснен кворум и липса на представителство за участвалите пълномощници на етажни собственици, липса на валидно взето решение за площообразуване, порочен начин на гласуване, формална незаконосъобразност на протокола от ОСЕС, вкл. като нередовно оповестен, като се твърди незаконосъобразност и на самите решения.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор вх. № 7722/19.08.2024 г. от страна на ответника - собствениците в Етажната собственост на сграда с ид. № *** – к-с „С.В.С.“, представлявани от управителя – С.Н.Н., чрез адв. Н.

М. М. от САК, съдебен адрес: гр. София 1000, р-н ***, с който е взето становище за недопустимост на производството и неоснователност по същество на предявения иск.

Аргументира се тезата, че взетите на проведеното на 18.06.2024 г. решения на ОСЕС имат изцяло процедурен характер и не подлежат на съдебен контрол, не променят съществуващото положение и не засягат правна сфера на ищцата, съответно последната е лишена от правен интерес от търсената защита. В тази връзка се моли за обездвижване на исковата молба и даване на изрични указания на ищцата да обоснове правния си интерес от производството. От друга страна се излагат подробни насрещни аргументи в подкрепа на твърденията за редовно и законосъобразно проведено ОСЕС 1 и отсъствие на посочените от ищцата нарушения на закона. По същество се моли за прекратяване на делото, евентуално - отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан. Претендира се присъждане на разноски в полза на ответника.

В съдебно заседание, ищцата Г. се представлява от упълномощения си представител – адв. Гьорчева от БАК, който поддържа исковата молба и моли съда да отмени оспорените решения и да присъди на ищцата сторените съдебни разноски.

Ответната етажна собственост не изпраща представител в проведеното по делото съдебно заседание. Депозира писмена молба вх. № 11406/03.12.2024 г. чрез адв. Н. М. от САК, с която поддържа дадения отговор, моли за прекратяване на производството като недопустимо, респ. за отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждането на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Относно допустимостта на производството:

Съгласно разпоредбите на чл. 40 от ЗУЕС всеки етажен собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, с молба до районния съд по местонахождение на ЕС, в 30-дневен срок от получаване на решението по чл. 16, ал.

7 от ЗУЕС.

Разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС предвижда, че уведомяването на етажните собственици за изготвения протокол от ОСЕС относно взетите на него решения се осъществява чрез поставяне на съобщение на видно и общодостъпно място в сградата или изпращане на протокола по електронна поща или на заявен адрес в страната, в случай, че е направено надлежно искане от етажен собственик в този смисъл.

Съобразявайки посочените разпоредби на ЗУЕС и представените по делото относими доказателства, съдът със свое определение № 958/17.09.2024 г. по делото е приел, че искът е допустим – подаден от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.

Независимо от това, доколкото ответната ЕС поддържа възраженията си за недопустимост на производството в хода на делото и до приключване на съдебните прения, вкл. поради липса на правен интерес за ищцата да атакува процедурни решения на ЕС – с организационен характер, които не засягат правната сфера, съдът намира за нужно изрично да ги обсъди.

Видно от протокола от атакуваното ОСЕС от 18.06.2024 г. /л. 63 от делото/ на същото е взето едно същинско позитивно решение – по т. 3, за чието съдържание се препраща към поканата за провеждане на ОС с включения в нея дневен ред. Видно от посочения в поканата дневен ред /л. 58-59 от делото/, взетото по т. 3 от процесното ОСЕС решение е за „пускане на басейна в експлоатация и заплащане на необходимите разходи по възстановяване на откраднатия кабел, както и всичко необходимо за поддръжка на нормалното му функциониране и безопасно ползване“.

Така, видно от формулировката на решението безспорно се налага извод, че се касае до решение, засягащо правната сфера на всеки от етажните собственици, доколкото има материален характер. Независимо от данните за спорове относно собствеността по отношение на находящия се в поземления имот на ЕС басейн, решението на ЕС във връзка с управлението му е винаги решение по управление на обща част /по естество или предназначение/, предвид което засяга собственическите права на всеки етажен собственик. От друга страна, частта на решението, с която се предвижда заплащане на разходи за пускането на басейна в експлоатация, несъмнено засяга имуществената сфера на всеки етажен собственик, доколкото предполага разпореждане на вече събрани средства от ЕС, които по същество са собственост на всички етажни собственици, или събиране на целеви вноски от всеки от тях за вбъдеще и след реализиране на разходите. И в двата случая се засяга частния интерес на всеки етажен собственик, което предпоставя и легитимацията му да оспорва колективната воля по законоустановения ред.

2

Предвид всичко изложено, съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства потвърждават първоначално изложеното становище за допустимост на производството, съответно – релевираните и поддържани от ответната ЕС възражения в обратен смисъл се явяват несъстоятелни и недоказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по съществото на спора намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, в тежест на ищцата е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и че са били взети решенията, чиято отмяна се иска.

В тежест на ответника е да докаже, че решенията са взети при спазване на законовите изисквания на разпоредбите на чл. 12, чл. 13, чл. 15, чл. 16, чл. 17, ал. 4, ал.

5 и ал. 6 от ЗУЕС от ЗУЕС, при редовно свикано ОСЕС, проведено при наличие на кворум и мнозинство, вкл. чрез присъствието на надлежни представители на етажните собственици, при изяснен кворум /респ. надлежно гласувано площообразуване/, при спазване на правилата за оповестяване на решенията и спазване на материалния закон при приемането им.

С протоколно определение № 691/04.12.2024 г. съдът е изготвил доклад по делото в горния смисъл, приет без възражения на страните, като е обявил за безспорни между страните следните факти и обстоятелства: че ищцата е собственик на находящи се в ЕС СОС с ид. №№ *** и ***.72, както и че на 18.06.2024 г. са взети решения на ответната ОСЕС.

Собствеността на ищцата по отношение на посочените СОС в ЕС се установява и от представени в приложение на исковата молба два броя нотариални актове за покупко-продажба от 03.08.2020 г. /л. 6-9 от делото/, съгласно които на посочената дата ищцата е придобила Апартамент № 50 – СОС с ид. №№ *** със застроена площ от 28,71 кв.м., ведно с 5,06 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и съответния процент от правото на строеж на върху поземления имот, както и Апартамент № 49 - с ид. №№ *** със застроена площ от 48,80 кв.м., ведно с 0,81 % ид.ч. от общите части на жилищната сграда, който процент се равнява на 8,60 кв.м. ид.ч., както и 0,81 % от правото на стоеж върху поземления имот.

Видно от протокол, приложен от ответника /л. 63 от делото/, на 18.06.2024 г. се провело извънредно общо събрание на собствениците от етажната собственост в посочената сграда, на което се взели решения, предмет на оспорване по настоящото дело. Доколкото няма данни протоколът да е оспорен по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, съдът приема, че същият е придобил стабилитет и обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила, съответно - за вярно вписаните в него обстоятелства и автентичността на положените подписи на посочените в него лица.

Тук следва да се отбележи, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която дължи съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание /ОС/. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.

Предвид горното, настоящият съд намира, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба. Възраженията на ищците най-общо могат да се разделят на следните групи: - че събранието е проведено без да са спазени изискванията за свикването му; - че са налице нарушения в представителството на етажните собственици и ОС е проведено при неправилно установен кворум, предвид 3 липсата на решение за площообразуване по чл. 17, ал. 4-6 от ЗУЕС; - че са допуснати нарушения при изготвяне на протокола и оповестяване на решенията; - че са взети решения в противоречие на материалния закон.

По възраженията на ищците за нарушение на чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от ЗУЕС:

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, общото събрание се свиква най-малко един път годишно от управителя, а с разпоредбата на чл. 12, ал. 5 от ЗУЕС инициативата за свикване на ОС в неотложни случаи е предоставена на всеки собственик или ползвател.

От своя страна чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС повелява, че ОС се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват събранието, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата най-късно 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи – не по-късно от 24 часа.

От представените от ответната страна писмени доказателства – покана за свикване на ОС за датата 18.06.2024 г. и протокол от поставяне на покана от 17.06.2024 г. – 18,41 ч. /л. 58-60 от делото/, се установява, че ОС, на което са взети оспорените решение, е свикано по инициатива на Снежанка Ненсковска, в качеството на управител на ЕС, като няма оспорване на ищцата относно качеството на Н.. Посочено е, че събранието е извънредно и се свиква на основание чл. 12, ал. 5 от ЗУЕС. От посочения протокол се установява, че поканата е била поставена на информационното табло във фоайето на к-с „С.В.С.“ на 17.06.2024 г. – 18,41 ч., т.е. 24 часа и 19 минути преди провеждане на ОСЕС от 18.06.2024 г. от 19 ч.

Предвид установеното, съдът намира, че в случая е налице несъответствие между посоченото правно основание за свикване на събранието в поканата за същото и проведеното такова. Проведеното ОСЕС е свикано по инициатива на управителя на ЕС и на основание чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС, независимо от посоченото в поканата. При това положение императивно е изискването между поставянето на поканата и провеждането на ОСЕС да има период от не по-малко от 7 дни. В случая това изискване не е спазено и съставлява съществено нарушение на процедурата по свикване на общото събрание, което е самостоятелно основание за отмяна на всички взети решения на ОСЕС от 18.06.2024 г.