Акт от 21.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30426 гр. София, 21.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110129152 по описа за 2025 година

Производство е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 232018/21.07.2026 г., депозирана от ответника „............“ ЕООД, за изменение на решение № 12999 от 30.06.2026 г. по гр. д. № 29152/2025 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските. Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и се излагат подробни съображения в тази връзка.

Постъпил е отговор от ищеца И. М., чрез адв. А., с който се моли молбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, респективно да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът след като обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението, формулирано с отговора, депозиран от адв. А., че молбата на ответника е недопустима, доколкото не е представен списък по чл. 80 ГПК, поради следните съображения:

В т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2013г. е прието, че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Настоящият съдебен състав намира, че в хипотезата, при която се иска изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на ответната страна, списъкът по чл. 80 ГПК не е предпоставка за допустимост на молбата за изменение. В Определение № 60312 от 23.09.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1617/2021 г., I т. о., ТК е пояснено, че съдът по искане на страните, направено в законоустановените срокове, може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските /чл. 248, ал. 1 ГПК/. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото по чл. 248, ал. 1 ГПК 1 само в хипотезата, когато страната претендира да бъде изменен съдебният акт в частта на присъдените й разноски за съответната инстанция, т. е. когато счита, че неправилно е определен размерът на разноските, на които тя има право. Именно за тези разноски, които е поискала да й бъдат присъдени, страната-молител по чл. 248, ал. 1 ГПК е била длъжна да подаде списък в срока и по реда, регламентиран в чл. 80 ГПК. В хипотезата, когато се оспорват като неправилно изчислени разноските, присъдени на насрещната страна, представянето на списък по чл. 80 ГПК не представлява процесуална предпоставка за допустимостта на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК.

1

Напълно е възможно една от страните изобщо да не претендира присъждане на разноски по делото, респ. да не е направила такИ., което изключва и представянето на списък по чл. 80 ГПК. Това обстоятелство по никакъв начин не може да изключи правото на тази страна да оспорва претенцията на насрещната страна за присъждане на разноски, респ. да иска изменение на решението в частта, с която е осъдена да плати на насрещната страна разноски по делото.

Разгледана по същество молба по чл. 248 ГПК е неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция прецени, че рамките на производството са проведени две открити съдебни заседания, в хода на които упълномощеният процесуален представител на ищеца се е явил, като не са направени допълнителни доказателствени искания. Изясняването на делото от фактическа страна не предполага полагането на значителни усилия от страна на процесуалния представител, доколкото по-голяма част от подлежащите на доказване факти са обявени за безспорни, а събраните доказателства не са в значителен обем. Проявена е активност от процесуалният представител на ищеца посредством заявяване на доказателствени искания за приемане на писмени доказателства, ангажиране на съдебно-счетоводна експертиза и проучване на актуална съдебна практика относно релевираното възражение от ответника за изтекъл срок на погасителна давност. При обсъждане на правната сложност на делото съдът отчете отсъствието на утвърдена съдебна практика по дела със сходен предмет предвид приложението на ЗПК /отм./. Претендираният размер не надхвърля значително установените ориентировъчни размери в Наредба № 1 от 9.07.2004г.

При определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът съобрази и Решение на съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С- 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което е прието, че националната наредба противоречи на нормата на чл. 101, §1 от ДФЕС, като съдилищата не могат да прилагат на основание чл. 4, § 3 от ДЕС. Същото е съобразено и в съответствие с определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. на ВКС.

В този смисъл и при съобразяване сложността на делото от фактическа и правна страна съдът приема, че на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 736,26 евро, както е посочил в постановеното по делото съдебно решение и не са нА.це основания съдът да преразгледа решението си в тази част.

С оглед изложеното съдът приема, че решението не следва да бъде изменено в частта за разноските и молбата на ответника следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 232018/21.07.2026 г. на ответника „............“ ЕООД, ЕИК: ...... по чл. 248 ГПК за изменение на решение №12999/30.06.2026 г. по гр. д. № 29152/2025 г. по описа на СРС, 36 състав, в частта за разноските.

Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2