Решение № 5174 от 11.06.2024, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5174

Пловдив, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЗДРАВКА ДИЕВА

При секретар ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 1462 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Министърът на околната среда и водите обжалва като нищожно Решение № Пд-ОС-33 от 2021г. на Директора на Р.-Пловдив, с което се съгласува инвестиционно предложение /ИП/ „Жилищно строителство“ с местоположение – част от поземлен имот *** /проектен имот № *** с площ 1500 кв.м./, местност Табите по КККР на [населено място], община Карлово.

Становища на страните :

- Правен интерес е основан на следните доводи : Субект на правото на оспорване на индивидуален административен акт могат да бъдат административни органи само по силата на изрично установени от законодателя изключения от принципа на чл.147 ал.1 АПК, които обслужват баланса и контрола между властите. В определени случаи законодателят изрично е допуснал правната възможност един административен орган да оспорва административен акт на друг орган. В тази вр. министърът на околната среда и водите по см. на чл.161 ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е оправомощен субект по отношение актовете на административните органи, противоречащи на нормативните актове в областта на опазването на околната среда.

Решение № Пд-ОС-33/02.12.2021г. се счита за нищожно поради допуснати особено тежки пороци. Посочено е, че в ПИ *** /ПИ 23/, за който е проведена процедура по преценяване на вероятната степен на значително отрицателно въздействие на инвестиционно предложение /ИП/ и за който е съгласувано с оспореното решение ИП „Жилищно строителство“, е налично находище на растителен мъх – Hamatocaulis vernicosus, включен в Червения списък на мъховете в България, в Приложение № 2 за Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ и предмет на опазване в защитена зона Централен Балкан буфер BG0001493 и в тази вр. ПИ 23 е част от компонентите на околната среда, включени в лимитативното изброяване по чл.4 ЗООС. С описание на фактическата обстановка от проведеното административно производство, е посочено, че решението е влязло в сила на 22 декември 2021г. Поддържа се, че при постановяване на административния акт Директорът на Р., [населено място] не е съобразил, че ИП за „Жилищно строителство“ попада в защитена зона Централен Балкан буфер BG0001493, за която със Заповед № РД-272/31.03.2021г. на министъра на околната среда и водите за обявяване на защитената зона, се забранява издаване на разрешения за строителство и всякакво строителство в находища на Hamatocaulis vernicosus, определени с координатен регистър съгласно Приложение № 3 от заповедта, както и иницииране, провеждане или продължаване на процедури по ЗООС, ЗБР, Закона за горите, Закона за опазване на земеделските земи, ЗСПЗЗ, ЗУТ и съответните подзаконови нормативни актове, които са предпоставка за реализация на строителство. Фактът е бил известен на директора на Р. – Пловдив, тъй като Заповед № РД-272/31.03.2021г. е издадена почти 9 месеца преди постановяване на оспореното решение. С позоваване на чл.6 ал.1 ЗБР се твърди, че проведената процедура не е съобразена с изискванията на ЗБР и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и ИП с предмета и целите на опазване на защитените зони /наредба за ОС/ - чл.12 ал.1 вр. с чл.10 и чл.11 ал.1, чл. 13. Поддържа се, че действително при постановяване на решение по чл.18 от Наредбата за ОС административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност и проверката е в съответствие с чл.169 АПК, но в случая макар да съдържа изрично обособена мотивна част, в решението липсва реално обсъждане на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Твърди се, че при произнасяне административният орган дължи съобразяване с всички изисквания на ЗБР, Наредбата за ОС и принципите, установени в АПК – чл.6 ал.1 и чл.7 ал.2. В тази вр. е заявено, че директорът на Р. – Пловдив изобщо не е обсъдил режима на дейностите в защитена зона Централен Балкан буфер BG0001493, за която е налице Заповед № РД-272/31.03.2021г. на министъра на околната среда и водите. Не е обсъдена т.8.13 от заповедта и в случай, че към дата на издаване на решението директорът на Р.-Пловдив не е разполагал с информация за наличието на находище от растителния вид - Hamatocaulis vernicosus, за да съпостави същата с въведените със заповедта забрани, по арг. от чл.11 ал.1 от Наредбата за ОС, е можел да изиска допълнителна информация от възложителя, вкл. при необходимост е можел да осигури извършване на проверка на място относно достоверността на информацията. Ведно с това е могъл на основание чл.17 от Наредбата за ОС да изпрати документацията по чл.10, чл.11 ал.1 и чл.15 ал.4 на научни или академични институции/организации за становище относно вероятната степен на отрицателно въздействие върху предмета на опазване на защитените зони, като определя срок за отговор не по-дълъг от 20 дни от дата на получаване на документацията. Посочено е още, че компетентният орган не обсъжда състоянието на находищата на растителния вид - Hamatocaulis vernicosus, включен в Червения списък на мъховете в България, в Приложение № 2 на ЗБР и предмет на опазване в защитена зона Централен Балкан буфер BG0001493, въпреки изискванията на чл.16 от Наредбата за ОС. Твърди се, че въз основа на описаните съществени нарушения, липсата на правни и фактически основания за издаване на акта и противоречието му с материално-правни разпоредби, решението следва да бъде обявено за нищожно. Заявено е искане за присъждане на направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. В молба от 22.05.2024г. /л.492 и сл./ на основание чл.78 ал.5 ГПК – в случай на претендирани от заинтересованата страна разноски за адвокат над минималния размер, определен с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е заявено възражение за прекомерност.

- Ответникът Д. Р. – Пловдив заяви, че за ИП „Жилищно строителство“ в ПИ 23, м.Табите по КККР на [населено място] е издадено Решение № Пд-ОС-033/2021г. за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие по чл.18 ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и ИП с предмета и целите на опазване на защитените зони /наредба за ОС/. ПИ – предмет на инвестиционното предложение попада в границите на защитени зони Централен Балкан буфер BG0001493 и BG0002128 Централен Балкан буфер от мрежата НАТУРА 2000. Цитирани са чл.31 ал.1, чл.31 ал.4 вр. с чл.31 ал.5 ЗБР и чл.31а ЗБР – Наредбата за ОС. След документална проверка на уведомлението и съпътстващите документи е преценено, че ИП не попада в обхвата на ЗООС и не подлежи на регламентираните по реда на глава шеста от него процедури по ОВОС или ЕО. Затова е указано на възложителя и внесено уведомление по чл.10 от Наредбата за ОС и в хода на процедурата по преценяване вероятната степен на значително отрицателно въздействие на ИП върху предмета и целите на опазване на защитените зони е извършена проверка в Единната информационна система на защитените зони от Екологичната мрежа НАТУРА 2000, при която в границите на имота не са установени природни местообитания и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони Централен Балкан буфер BG0001493 и BG0002128 Централен Балкан буфер. Процедурата по оценка за съвместимост е приключила с оспореното решение, с което е съгласувано ИП и решението е влязло в сила на 22.12.2021г. На 22.06.2022г. по писмо на МОСВ е извършена съвместна проверка с експерти на Р.-Пловдив и Института по ботаника и екосистемни изследвания при БАН на Защитена зона Централен Балкан буфер BG0001493 в землище на [населено място] с цел – установяване състоянието на находища на растителен вид – мъх Hamatocaulis vernicosus, включен в Червения списък на мъховете в България, в Приложение № 2 на ЗБР и предмет на опазване в посочената защитена зона. На място било установено, че едното находище на вида се намира в част от ПИ 23, за който е издадено оспореното решение. Посочено е, че на основание чл.12 ал.6 вр. с чл.6 ал.1 т.1 и т.2 ЗБР, министърът на околната среда и водите е издал Заповед № РД-272/31.03.2021г. за обявяване на защитена зона Централен Балкан буфер BG0001493, в която се определят целите, приоритетите, забраните, мерките и режимите на дейности в защитената зона и съгласно т.8.13 от заповедта – е забранено издаване на разрешения за строителство и всякакво строителство в находищата на Hamatocaulis vernicosus, определени с координатен регистър съгласно приложение и № 3 от заповедта, както и и иницииране, провеждане или продължаване на процедури по ЗООС, ЗБР, Закона за горите, Закона за опазване на земеделските земи, ЗСПЗЗ, ЗУТ и съответните подзаконови нормативни актове, които са предпоставка за реализация на строителство. Заявено е, че в случай на разполагаема информация към дата на издаване на оспореното решение в Р. -Пловдив – за наличие на находище на вида в ПИ 23, при съпоставяне на същата с въведените в заповедта от 31.03.2021г. забрани, производството е следвало да бъде прекратено поради недопустимост на ИП с предмета и целите на опазване на защитената зона. Липсата на информация в този смисъл довела до издаване на решението за съгласуване на ИП, като решението е в сила от 22.12.2021г. и предвидените срокове за възобновяване по реда на чл.99 и сл. АПК са изтекли. Решението е основание за провеждане на процедура по промяна предназначението на земята на имот 23 и за издаване на РС за строеж от главния архитект на община Карлово, които са предпоставки за реализация на строителство в имота. С писмо изх.№ О-2781/07.07.2022г. Р.-Пловдив е предприела необходимите мерки и е уведомила ОД Земеделие – Пловдив, че за ПИ 23, [населено място] не следва да се провежда процедура по промяна предназначението на земята. Вр. с изложеното се твърди, че оспореното решение е издадено в противоречие с т.18.13 от Заповед № РД-272/31.03.2021г. за обявяване на защитена зона Централен Балкан буфер BG0001493, с която се забранява реализиране на строителство в находища на растителния вид Hamatocaulis vernicosus. Изразено е становище, че са налице нарушения на материалния закон, изразяващи се в липса на законово основание за издаване на решението, опорочаващи същото до степен на нищожност, която следва да бъде прогласена.

В ход по същество е изразено становище за основателност на жалбата, тъй като процесният административен акт е нищожен – страда от съществени пороци. Претендирано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В писмени съображения по същество е заявено искане за уважаване на жалбата поради издаване на оспореното решение при липса на законово основание, което прави невъзможно оставането му в правното действителност като нищожно. Представителят на ответника се позовава на чл.6 ал.1 ЗБР и чл.12 ал.6 ЗБР, въз основа на които е издадена Заповед № РД-272/31.03.2021г. на Министъра на околната среда и водите за обявяване на защитена зона BG0001493 Централен Балкан – буфер и съдържащата се в нея забрана – т.8.13. Обжалваното решение е издадено в противоречие с т.8.13 от заповедта, забраняваща издаване на разрешения за строителство и всякакво строителство в находища на Hamatocaulis vernicosus, като видът е включен в Червения списък на мъховете в България. При постановяване на оспореното решение не е отчетено обстоятелството, че в имот *** има наличие на находище на вида, изискващо съпоставка с въведените забрани със заповедта от 31.03.2021г. В тази вр. е посочено, че съгласно чл.12 ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредбата за ОС/ компетентният орган извършва проверка за допустимост на планове, програми, проекти или ИП въз основа на документите по чл.10 и допълнителната информация по чл.11 ал.1, ако такава е поискана. Проверката се извършва по отношение допустимост на планове, програми, проекти или ИП спрямо режима на дейностите в защитените зони, определени със заповед и когато отстраняването на недопустимост не е възможно, процедурата по ОС се прекратява. Счита се, че в конкретният случай производството е следвало да бъде прекратено поради недопустимост на ИП с предмета и целите на опазване на защитената зона. Поискано е приетата по делото СТЕ да не бъде обсъждана, тъй като съдържа явни противоречия и несъответствия. Посочено е, че вещото лице поддържа, че е извършило проверка в Единната информационна система за защитените зони, което не е възможно поради ограничения достъп само за служители в системата на МОСВ. Същевременно няма данни в.л. да е посетило Р.-Пловдив, МОСВ или БАН. Посочените обстоятелства пораждат сериозни съмнения относно обективността на експерта. Счита се, че в.л. в пълно противоречие със Заповед № РД-272/31.03.2021г. е посочило, че „целият имот няма характеристики на местообитание, както е отбелязано в Приложение № 3“, въпреки, че в заповедта цялата площ на поземления имот е определена с координатен регистър като находище на вида. Изводът е в разрез с административната процедура, приключила с обявяване на защитената зона след извършена преценка на Националния съвет по биологично разнообразие за включване на имота в защитената зона. Твърди се да е неоснователен изводът на в.л за отсъствие на характеристики на местообитание спрямо проектен имот № ***, поради установяване на растителния вид само в долната част на имота. В обратен смисъл са показанията на свидетеля М. – експерт с дългогодишен опит в Р.-Пловдив : долната част от имота представлява ефективно заето находище на вида, а останалата част – потенциално находище. Изтъкнато е, че неправилно би било да се смята площта на имота спрямо площта на вида, тъй като е несъотносимо спрямо целите на опазване на вида. В случая видът е посочен в т.2.2.5 от заповедта за обявяване на защитената зона и в.л. неоснователно обвързва растителния вид като предмет на опазване с природните местообитания – предмет на опазване /стр.33 от заключението/, което е израз на некомпетентност /цитирани са дефинициите за „природно местообитание“ - §1 т.31 ДР ЗБР и „местообитание на вид“ - § 1 т.26 ДР ЗБР/. В тази вр. – в т.2.1. от заповед № РД-272/31.03.2021г. са посочени типовете природни местообитания по чл.6 ал.1 т.1 ЗБР, а в т.2.2 – местообитанията на видове по чл.6 ал.1 т.2 ЗБР и видът Hamatocaulis vernicosus е посочен в т.2.2.5. Наличието или липсата на посочените в т.2.1 от заповедта природни местообитания – предмет на опазване не води до извод, че и растителният вид също липсва. Твърди се, че неоткриването на вида в горната част на имота при двете посещения не означава, че видът не съществува. Долната част на имота е определена като ефективно заето местообитание на този вид, което не означава, че имотът не е находище на вида съгласно заповедта. Строителството би било абсолютно вмешателство в територията поради необходимостта от транспорт на техника, строителни материали и отпадъци, преминаване през долната част на имота, тъй като няма друг достъп. Изтъкнато е, че растителният вид е наличен само в два имота, единият от които – собственост на Р.И. и съгласно Единната информационна система - целият район в местността Паниците – районът на процесното инвестиционно предложение, е определен като потенциално находище, което означава, че при определени условия би могъл да се развие видът. Посочено е, че заключението се опровергава и от писмото на Института по биоразнообразие към БАН от 16.04.2024г. В това писмо изрично е посочено, че цялата площ на имот № *** е определена с координатен регистър като находище на вида съгласно т.8.13 от заповедта. Счита се, че поради особеностите на релефа проектният имот с площ 1 500кв.м. се намира непосредствено над идентифицираните екземпляри на вида и в границите на водосбора на неговото местообитание. Малката площ на находището го прави особено силно уязвимо на дори минимални отрицателни въздействия. По изложените съображения се твърди, че оспореното решение е издадено при тежки противоречия с материалноправните разпоредби, които правят последиците от него нетърпими за правовия ред и следва да бъде прогласена нищожността на административния акт.