Решение № 260614 от 12.04.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

…

Гр.

София, 12.04.2021 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ТАТЯНА К.А при секретаря Й.

Петрова, като разгледа т.д. № 681/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ .

Ищецът „И. СД“ ООД твърди в исковата и в уточнителните молби, че с решение от 16.02.2018 г. е открито производство по несъстоятелност на ответника „Р.Л.“ АД (н.), на когото е кредитор с предявено вземане, произтичащо от договор за проектиране от 08.05.2008 г., изменен с анекс от 25.01.2012 г. По силата на договора „Р.Л.“ АД (н.) в качеството си на възложител следвало да заплати на изпълнителя (универсален праводател на ищеца) възнаграждение в размер от

200 000 евро, а с анекса било поето и неустоечно задължение за забава, което възлизало на сумата от 150 000 евро. Тези задължения не били погасени, а вместо това с договор за продажба от 25.06.2013 г. „Р.Л.“ АД (н.) прехвърлило на втория ответник „Р.Л.Л.Х.“ АД правото на собственост върху свои недвижими имоти. Ищецът счита, че тази сделка има увреждащ за кредиторите на несъстоятелността характер, за което договарящите са знаели предвид качеството им на лица, свързани чрез общия си управител/съуправител О.Х.. Ето защо ищецът моли съда да обяви относителната недействителност на сключения с НА № 32/25.06.2013 г. договор за продажба спрямо кредиторите на несъстоятелността (вж. молба от 09.4.2019 г.), както и да му присъди разноски.

Синдикът на „Р.Л.“ АД не оспорва предявения иск по чл. 135, ал.

1 ЗЗД и моли съда до го уважи, а също и да осъди втория ответник да върне имотите, предмет на процесната сделка, по което искане е образувано т.д. № 192/2019 г., присъединено към настоящото по реда на чл. 213 ГПК.

Ответникът „Р.Л.“ АД (н.) счита иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недопустим, тъй като не било налице бездействие на синдика - същият не бил задължен чрез решение на събранието на кредиторите, нито бил канен от кредиторите на несъстоятелността да предяви отменителен иск.

Възразява за погасяване по давност на правото да се иска обявяване на относителна недействителност. Наред с това оспорва кредиторовото качество на ищеца, като твърди, че Анекс № 1 към договора е „несъществуващ в правния мир документ“, с невярно съдържание и недостоверна дата (подписан бил след отпадане на представителното качество на подписалото го за „Р.Л.“ АД лице Т.Л.).

Това личало както от липсата на осчетоводявания във връзка с анекса, така и от съдържанието на подписаната от Л. декларация от 04.04.2012 г., подадена до акционерите на „Р.Л.“ АД (н.). Ето защо ответникът счита, че вземанията на ищеца по договора за проектиране били погасени по давност и поради това ищецът не би могъл да бъде увреден от сделката. Увреждане липсвало и тъй като имотите били отчуждени на цена, по-висока от пазарната, а действителната причина за отчуждаването била постигането на оптимален стопански резултат за прехвърлителя във връзка с намеренията му за прилагане на процедура по регулация. Ответникът оспорва да е било налице и знание за увреждане, още повече че липсвало осчетоводяване на вземанията по анекса, а това препятствало приобретателя като трето лице да узнае за тяхното съществуване. Въз основа на всичко изложено, допълнително аргументирано и в писмена защита, ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.

Ответникът „Р.Л.Л.Х.“ ООД счита исковете за недопустими и неоснователни по съображения, идентични с изложените от ответника-приобретател: оспорва кредиторовото качество на ищеца, като в писмената защита развива подробни съображения относно липсата на вземане по договора за изработка поради невъзникването му, а евентуално – поради погасяването му по давност; предвид липсата на кредиторово качество и предвид липсата на обективиране на такова вземане в публично обявените счетоводни документи ответникът отрича да е било налице и знание за увреждане. Счита, че уважаването на исковете би довело до нарушаване на правото на Европейския съюз и двустранния международен договор, сключен с Кралство Нидерландия във връзка с насърчаване на чуждестранните инвестиции. Въз основа на всичко изложено ответникът моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на исковете:

1.

За допустимостта на иска по чл.

135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ, е необходимо същият да е предявен от синдика или от кредитор на несъстоятелния длъжник в рамките на преклузивния едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, както и – когато е предявен от кредитор – да се иска обявяване на относителната недействителност по отношение на масата на несъстоятелността, т.е. ищецът да действа като субституент на всички кредитори.

В случая тези предпоставки са налице:

С решение от 16.02.2018 г. по т.д. № 5037/2016 г. на Апелативен съд – София е открито производство по несъстоятелност на „Р.Л.“ АД. Искът по чл. 135 ЗЗД, предмет на настоящото дело, е предявен след откриване на производството (на 10.04.2018 г.) и в рамките на едногодишния срок от тази дата. Ищец по него е кредитор, включен в списъка по чл. 686, т. 1 ТЗ, като с уточнителна молба от 09.04.2019 г. (л. 265), подадена отново в рамките на едногодишния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ, петитумът на иска е уточнен съобразно вида на търсената защита – относителната недействителност да бъде обявена спрямо всички кредитори на несъстоятелността.

Качеството на ищеца като кредитор по съставения от синдика списък е според настоящия състав достатъчно да обоснове процесуалната му легитимация по чл. 649, ал. 1 ТЗ. На първо място, няма правна логика да се поставят по-тежки изисквания за легитимация на този кредитор спрямо кредитора, предявяващ иск по чл. 135 ЗЗД по общия ред в своя полза, за чиято легитимация се изискват единствено надлежни твърдения за кредиторово качество, които да не са отречени със сила на пресъдено нещо. На второ място, изискването да е налице потвърдено по реда на чл. 692 ТЗ кредиторово качество за ищеца към момента на предявяване на иска може да направи правото на предявяване на отменителен иск от кредитор на несъстоятелността на практика неупражняемо, тъй като с оглед възможността за провеждане на доказателствен процес с всички доказателствени средства в рамките на производството по чл. 692 ТЗ одобряването на списъка от съда може да бъде отложено значително във времето, включително след изтичане на преклузивния едногодишен срок (както впрочем е и в настоящия случай). На следващо място, кредиторовото качество, дори да е потвърдено по реда на чл.

692 ТЗ, би могло да бъде отречено по реда на чл. 694 ТЗ в хода на висящото производство по чл. 135 ТЗ, но с оглед конституирането на синдика като съищец това няма да се отрази на допустимостта на процеса, поради което същото разрешение следва да се приложи и по отношение на кредитора, легитимиращ се само с включване в списъка по чл. 686, т. 1 ТЗ. Нещо повече – когато искът се предявява от синдика, е възможно все още да няма нито едно предявено или включено в одобрения от съда списък вземане, но това няма да се отрази на допустимостта на иска, поради което подобно изискване не следва да се поставя и в заместващата хипотеза на предявяване на иска от друг субституент, какъвто е настоящият ищец. Не на последно място, следва да се отчете, че подобно изискване не е поставено от законодателя в чл. 649, ал. 1 ТЗ – иск може да бъде предявен от „кредитор на несъстоятелността“. Когато законодателят иска да ограничи кръга на кредиторите с приети вземания, той прави това изрично, а в настоящия случай това не е сторено.

Бездействието на синдика като предпоставка за допустимост на предявения от кредитора иск е налице всякога, щом такъв иск вече не е предявен от синдика. Неоснователни са възраженията на ответниците, че искът е недопустим, тъй като липсва проведено събрание на кредиторите, което да възложи на синдика предявяване на отменителния иск, както и липсва отправено от кредитора-ищец искане в този смисъл, което да е останало неудовлетворено. Синдикът е овластен по своя преценка да предявява отменителни искове и задължението му да го прави следва не от изрично натоварване от събранието на кредиторите, а от изискването за добросъвестно упражняване на синдишките правомощия. В настоящия случай към момента на предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД не е било налице висящо производство по такъв иск, предявен от синдика, и следователно е налице бездействие по смисъла на чл. 649, ал. 1 ТЗ, обуславящо допустимостта на иска.

2.

Съгласно чл. 649, ал. 2 ТЗ кредиторът, съответно синдикът могат да предявят исковете, обусловени от отменителните, какъвто характер има и искът за връщане на даденото по относително недействителната сделка. За предявяване на обусловения иск не е предвиден преклузивен срок, но предявяването му следва да е подчинено на общите правила за допустимост. Ето защо такъв иск не може да бъде последващо съединен към вече образувания по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД процес. Поради това молбата на синдика от 25.06.2018 г., съдържаща петитум за обусловен иск, не е приета от настоящия състав за съвместно разглеждане, а е отделена в отделно производство с определение от 29.01.2019 г.

(л. 238). След образуване на дело по тази молба (т.д. № 192/2019 г.) съдът е постановил присъединяването му по реда на чл. 213 ГПК, каквато процесуална възможност не само е предвидена в закона, но и е препоръчителна с оглед изискването за процесуална икономия, особено по делата, свързани с удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелния длъжник.

Тъй като правото на кредитора да предяви обусловения иск е допустимо само при бездействие на синдика, то по-късно предявеният от „И. СД“ ООД иск, обективиран в молбата от 24.10.2018 г., макар и също отделен в отделно производство, не се явява допустим и в тази част исковата молба следва да бъде върната.

По основателността на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД:

Възражението за погасяване на иска по давност е неоснователно, тъй като петгодишният давностен срок, започнал да тече от сключване на сделката (25.06.2013 г.), е спрян с предявяване на настоящия иск (10.04.2018 г.). Това налага да се разгледат предпоставките за уважаването му по същество.

Както беше посочено, искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен при условията на чл. 649, ал. 1 ТЗ, има като отлика от общия Павлов иск въздействието на недействителността спрямо всички кредитори на несъстоятелността, а не само спрямо кредитора, който го е предявил. И тъй като ищецът действа като субституент на кредиторите, то увреждащият характер на сделката и знанието за него следва да се преценяват не само към неговото вземане, а спрямо масата на несъстоятелността по принцип. Това правило безусловно е прието от практиката по отношение на иска, предявен от синдика (вж. Определение № 691/05.12.2019 г. по т. д. № 523/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.), но няма причина да не е важимо и за кредитора-субституент (тъй като и синдикът, и кредиторът действат като такива). Нещо повече – в настоящия случай с молба от 25.06.2018 г. синдикът е поискал конституирането си като съищец по делото и в това си качество – отново като субситуент – поддържа иска за всички кредитори.

Следователно за основателността на иска следва да се докаже 1). сключването на процесната сделка, 2). нейният увреждащ спрямо кредиторите на несъстоятелността характер и 3). знанието на страните по сделката за увреждането. При така очертаната рамка на фактическия състав съдът намира иска за основателен по следните съображения:

1.

Няма спор, а и се установява от приетото писмено доказателство, че на 25.06.2013 г. е сключен договор за продажба, по силата на който „Р.Л.“ АД прехвърля на „Р.Л.Х.“ ООД правото на собственост върху четири поземлени имота, находящи се в м. Татарски брод, с. Долни Пасарел, район Панчарево, срещу цена в размер от 980 512 лв. без ДДС, платима в 45-дневен срок от подписване на договора.