Решение № 770 от 15.06.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. Варна, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. И. като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100500578 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от АЛ. Н. СТ., чрез процесуален представител адв. Б.Б., въззивна жалба срещу Решение № 262724 от 29.10.2021 г., постановено по гр.д. № 13317/2019 г., по описа на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Ф. ИДР. ОСМ. обективно евентуално съединени искове, както следва:

1./ иск с правно основание чл. 23 ал. 1 от СК за приемане за установено в отношенията между страните, че придобитият по време на брака им, по силата на Нотариален акт № 224, том II, рег.№6521, дело № 408 от 2000 год. недвижим имот-сграда и земя, а именно:

Апартамент № 13, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор ***, с адрес: село ****, , както и 6,8823% идеални части от общите части на сградата, ведно с 126,00 кв.м. идеални части от дворното място с идентификатор ***, в което е построена сградата, цялото с площ от 5 730 кв.м. е придобит изцяло с лично имущество на АЛ. Н. СТ. и е негова лична собственост; 2./ иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът притежава в лична собственост 12000/12300 ид. части от придобития по време на брака им гореописан недвижим имот, поради частична трансформация на лични средства на АЛ. Н.

СТ., както и ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 от СК да заплати на ответника сумата от 1112,30 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Въззивникът изразява становище, че обжалваното решение е неправилно, като 1 постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано. Сочи, че със събраните в хода на производството многобройни писмени и гласни доказателства е доказал по категоричен начин личния характер на придобитото имущество. Жалбоподателят оспорва като абсолютно незаконосъобразни изводите на съда, че договорът за дарение, сключен между него и неговата майка З.С. е антидатиран и е изготвен за целите на настоящото производство.

Твърди в този смисъл, че чрез свидетелските показания е установил истинността на документа, като от изслушаната Съдебно-графологична експертиза се доказвало с категоричност, че подписът положен върху договора е именно на З. С.а. Сочи, че не съществува нормативно изискване договорът да бъде с нотариална заверка, както неправилно е приел съда. На следващо място твърди, че в становището си Ф. ИДР. ОСМ. заявила, че „средствата са дарени за семейството, а не лично на ищеца“, с което самата ответница признала за извършеното на дарение от страна на майката на ищеца. По подробно изложени съображения оспорва извода на първоинстанционния съд, че показанията на свидетелите З. С.а и А.П. са противоречиви, като счита, че такова противоречие е налице с показанията на разпитаните по инициатива на ответната страна свидетели. В заключение въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 от ГПК да постанови решението си въз основа на доказани, съобразно правилата за доказателствената тежест, правнорелевантни факти, като обсъди всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните. По гореизложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Ф. ИДР. ОСМ., чрез адв.

М.Д.Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна и се претендира потвърждаване на решението, като постановено в съответствие с материалния закон, процесуалните правила и обосновано. Сочи, се че първоинстанционният съд внимателно и поотделно е разгледал и обсъдил всички доказателства за установяване на релевантните за изхода на спора доказани факти и обстоятелства. Въззиваемата твърди още, че съдът правилно не е кредитирал представения договор за дарение на две самостоятелни основания- че в качеството на трето лице може да бъде увредена от антидатирането на документа, както и че същият не кореспондира с твърденията изложени в исковата молба, а им противоречи. Сочи, че изводът на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал безспорно и категорично размерът на вложените средства, които имат личен произход и влагането им при придобиване на имота, е правилен и е основан на подробна преценка на всички доказателства по делото. Позовавайки се на съдебна практика на ВКС излага твърдения, че при придобиване на името на единия съпруг е изключена трансформацията на лично имущество на другия съпруг. По изложените съображения отправя искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на извършените съдебно-деловодни разноски.

2

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа становището си, че процесното жилище е закупено изцяло с извънсемейни средства, като твърди, че същите са осигурени с помощта на родителите на неговия доверител, като единствено поради факта, че родителите на бившата му съпруга са били наематели на апартамента, същият е закупен на името на последната. Основанието на сключения договор било наличието на трудово правоотношение на родителите с предприятието. По изложените съображения обосновава искането си за отмяна на решението и уважаване на исковете, съобразно реда на предявяването им в условията на евентуалност. Претендира присъждане на разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата в пледоарията си по същество отправя искане за оставяне без уважение на подадената въззивна жалба.

В представена писмена защита оспорва твърденията на въззивника, че апартамента е закупен на нейно име само поради факта, че е ведомствено жилище, тъй като от доказателствата по делото се установявало, че не е имало пречка негови купувачи да бъдат лица, които не са работили в предприятието. Възразява и срещу кредитирането на доводите му, че не е присъствал на сделката, тъй като е пътувал по корабите със своя баща, тъй като същите не били недоказани. От друга страна счита за правилен извода на първоинстанционният съд, че въззивникът не е успял да докаже безспорно и категорично размерът на средствата и тяхното влагане в придобиване на имота. По подробно изложени съображения отново оспорва твърдяното от насрещната страна дарение, както и доказателствената сила на приложения по делото договор. Поради изложеното поддържа искането си за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред Варненския районен съд е образувано по искова молба от АЛ.

Н. СТ. срещу Ф. ИДР. ОСМ., с която са предявени в условията на обективно евентуално съединяване следните искове: на

1.) иск с правно основание чл. 23 ал. 1 от СК за приемане за установено по отношение Ф. ИДР. ОСМ., че придобитият по време на брака между страните, по силата на Нотариален акт№ 224, том II, рег.№6521, дело № 408 от 2000 год. недвижим имот-сграда и земя, а именно: Апартамент № 13, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор ***, с адрес: село ****, със застроена площ от 93,25 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, коридор и две тераси, при граници на апартамента: на същия етаж: ***, под обекта: ***; над обекта: ***, ведно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 13, с площ от 8,58 кв.м., при граници на избата: избен коридор, изби на апартамент № 15, 1 и 9, двор, изба на апартамент № 2 и изба на апартамент № 3, както и 6,8823% идеални части от 3 общите части на сградата, ведно с 126,00 кв.м. идеални части от дворното място с идентификатор ***, в което е построена сградата, цялото с площ от 5 730 кв.м., е придобит изцяло с лично имущество на А.С. и е негова лична собственост, както и 2.) в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК съдът да приеме за установено, по отношение на ответника, че ищецът А.С. притежава в лична собственост 12000/12300 ид. части от гореописания недвижим имот, поради придобиването му с лични средства съответстващи на претендираните идеални части.

Ищецът твърди, че с Ф.О. са бивши съпрузи по силата на сключен граждански брак на 07.07.1996 г., по време на който се е родило пълнолетното вече тяхно общо дете. Бракът е прекратен по силата на влязло в сила Решение № 295 от 25.01.2019 г. по гр.д.№ 10686/2018 година на PC - Варна. През първите години на семейното им съжителство живеели на квартира, разходите по поддръжката на която, както и дължимите сметки поемал ищецът, тъй като ответницата престанала да работи след като се оженили. Той издържал и дъщеря им.

След като дълги години живеели на квартира /от 1995 г./ през 2000 г. му се отдала възможност да закупи имотът, в който живеели под наем, предоставен им от консервената фабрика, която била собственик на имота. За закупуването му били заплатени 12 330 лева и около 2 000 лева разноски по прехвърлянето му. Въпреки че, той пътувал като моряк на търговски и пасажерски кораби, средствата, които заработвал съпругата му използвала за поддържане на себе си, детето и дома, поради което нямали никакви спестявания. Тя също нямала никакви спестявания, а и не работила, тъй като ищецът като моряк изкарвал пари и я издържал изцяло. Това наложило ищецът да се обърне за финансова помощ за закупуването на жилището към своите родители. Баща му разполагал със средства, тъй като също бил моряк и имал високи доходи. Той обменил сумата от 12 000 щатски долара, след което му я дарил за закупуването на апартамента. Последният бил платен от ищеца на няколко вноски, както следва: на 21.11.2000 г. той заплатил лично на „Варнаконсерв“ - гр. Варна сумата от 2900 лева; на 22.11.2000 г. заплатил отново лично на дружеството сумата от 3050 лева, а на 05.05.2011 г. леля му Силвия Стаменова заплатила на касата на „Варнаконсерв“ - гр. Варна сумата от 3930 лева. Наложило си леля му да заплати вноската, тъй като в този период е упражнявал професията си на кораб извън страната. Четвъртата вноска от 2450 лева била заплатена отново с лични средства от ищеца. Сумата от 12 000 долара, с левова равностойност 25 860 лева, му била предоставена от неговия баща около октомври месец 2000г. Със заплата, която получавал през 2003 г. – 2004 г., ремонтирал жилището, като твърди, че ответницата по никакъв начин не участвала в закупуването и изплащането на този имот.

В проведеното на 12.11.2020 г. първо открито съдебно заседание при първоинстанционното разглеждане на делото ищецът е изменил фактическите твърдения, на които основава исковата си претенция, като изрично е заявил, че твърдяните в исковата и уточнителната молба от 14.01.2020 г. четири вноски не са извършени лично от него за закупуването на процесния недвижим имот, а за апартамент №14 в същата сграда, придобит 4 от неговата сестра. Действително вноските за закупуване на семейното жилище били извършени от ответницата, но с извънсемейни средства, дадени от неговата майка и неговия баща на няколко пъти на същата. Неколкократно родителите на ищеца предавали парите на бившата му съпруга, която на две вноски заплатила цената на закупения апартамент.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Ф. ИДР. ОСМ., с който оспорва като неоснователни предявените евентуални искове. Сочи, че на 07.07.1996 г. с ответника сключили първи по ред и за двамата граждански брак.