Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5195 от 03.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 27628/2022
Вид
Решение № 5195
Подписан
03.04.2023
Състав
ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5195 гр. София, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110127628 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Ищецът ЗАД“Алианц България“ ,ЕИК : 040638060 твърди, че на 27.08.2020год. в гр.Пловдив,на кръстовището на бул.“Васил Левски „ и бул.“Дунав“ настъпило ПТП ,тъй като водачът на МПС „Тойота Пикник“ ,с рег. №РА1374КН,Е. предприел неправомерно маневра изпреварване в кръстовището и ударил правомерно завиващия на ляво товарен автомобил „Ман 10-180“,с рег.№РВ5150СР.Към момента на настъпване на произшествието товарен автомобил „Ман 10-180“,с рег.№РВ5150СР имал сключена застраховка „Каско“ по полица № 19-0300/150/5002300 ,а след подадено уведомление в ЗАД „Алианц България“ била образувана щета № 0300/20/777/509899,изготвен опис на щетите и по представена фактура на собственика на увредения автомобил било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 372лв. с платежно нареждане от 02.12.2020год.

За станалото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол ,виновния за ПТП автомобил представил сключена в ЗАД“ОЗК Застраховане“ валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/23/12000051259.

С регресна покана било потърсено възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1387 лв., включващо и 15 лв. ликвидационни разноски по обработка на щетата.Ответникът заплатил част от претендираната сума в размер на 701лв. ,а останалата не била възстановена.

Предвид което ищецът моли съда да му присъди сумата от 686 лв., представляваща остатък от регресно вземане по щета № 0300/20/777/509899 , ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. – датата на завеждане на исковата до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 оспорва предявения иск по размер. Излага, че отговорността му се съизмерява със сумата от 701 лева, представляваща размера на застрахователното обезщетение и обичайните разноски за определяне на същото, която сума била изплатена извънсъдебно на ищцовото дружество. Не оспорва твърдените дата и място на пътния инцидент, както и че „Тойота Пикник“ ,с рег.

№РА1374КН е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в 1 ответното дружество.Оспорва механизма на ПТП ,твърдян от ищеца и въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,тъй като твърди ,че застрахования при ищеца водач е предприел маневра „завой на ляво“ от средна лента ,чиято маркировка не позволява такава маневра,без да съобрази поведението си с останалите участници в движението и е създал предпоставки за реализиране на удара.Счита ,че отговорността му се съизмерява с ½ от платеното застрахователно обезщетение ,без включено ДДС.Излага, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря на действителните стойности за единица труд към датата на настъпване на събитието.Счита ,че в калкулацията на възстановително-ремонтните работи са вписани завишени количества на врложени труд и материали,поради което ищецът бил заплатил необосновано завишен размер на застрахователното обезщетение.По изложените съображения моли съда да отхвърли претенцията на ищеца. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал.

3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК, съдът е приел за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че на 27.08.2020год. в гр.Пловдив,на кръстовището на бул.“Васил Левски „ и бул.“Дунав“ е настъпило ПТП между МПС „Тойота Пикник“ ,с рег. №РА1374КН и товарен автомобил „Ман 10-180“,с рег.№РВ5150СР; че за товарен автомобил „Ман 10-180“,с рег.№РВ5150СР към датата на ПТП е съществувала валидна имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, а че за МПС „Тойота Пикник“ ,с рег.

№РА1374КН към датата на ПТП, е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника; че ищецът е заплатил сумата от 1372лв.,представляваща застрахователно обезщетение за причинените на застрахования при него автомобил вреди ,настъпили в следствие на ПТП от 27.08.2020год.; че ответникът е възстановил на ищеца сумата от 701 лева.

Спорен е размерът на вредите,претърпени от товарен автомобил „Ман 10-180“,с рег.№РВ5150СР от процесното ПТП като в процеса е въведено и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от застрахования при ищеца водач.

По делото са снети и гласни доказателства.Разпитан в с.з. свидетелят Е. сочи,че на 27.08.2020 г. е участвал в ПТП в гр.Пловдив. Сочи ,че на кръстовището имало три платна за движение в посоката му надвижение като той се намирал в лявата лента,автобусът бил зад него в същата лента за движение ,а светофара в този момент бил „червен”.Сочи ,че след като „светнало зелено” той потеглил ,за да завие на ляво като в този момент автобуса преминал в средната лента за движение,която била за движение само направо ,но той го заобиколил и изпреварил ,също за да завие на ляво.Твърди също ,че при тази маневра на автобуса последния го закачил със задницата ,като удара настъпил в самото кръстовище.

От своя страна свидетеля Т. К. сочи ,че управлявал автобус „Ман” в гр.Пловдив като се движел по ул.Васил Левски към ул.Дунав и се намирал се в средната лента,за която сочи ,че в този момент била разрешена за движение на ляво. На кръстовището завивал наляво като в този момент светофара светел „зелено”.В крайна лява лента се намирал л.а.”Тойота” ,управляван от другия свидетел,който се бил пристроил за завой на ляво и преди зеления сигнал на светофара бил на около 2-3 коли зад автобуса.Сочи че другия автомобил продължил движението си направо в кръстовището ,при което се ударил управлявания от него автобус в зядната лява част ,който вече завивал на ляво .

Съгласно заключението на вещото лице Й.Йорданов,което съда приема като неоспорено по делото,стойността необходима за възстановяване на автобус „МАН Лайънс Сити”,с рег.№РВ5150СР,изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 1804,56лв.Към датата на ПТП автобусът е бил експлоатация 3 год.,7 месеца и 18 дни ,спрямо първоначалната си регистрация.

В заключението си вещото лице е най-вероятно процесното ПТП е настъпило в района на кръстовището,в лентата за движение на л.а.”Тойота Пикник”.Към датата на 2 настъпването му – 27.08.2020год. няма данни за организацията на движение ,като от данни от приложението „Гугъл мапс” към м.октомври 2019год., средната лента за движение е била предназначена за движение само направо,а лявата лента само наляво.Към септември 2022год. ,средната лента за двигение е вече променена и е предвидена за движение направо и наляво.

От техническа гледна точка ,водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП ,ако не е извършил маневра за преминаване направо на кръстовището ,а е изчакал водачът на автобус „МАН” да извърши своята маневра на ляво и след това да премине през кръстовището направо.

В хипотеза,при която лентата ,в която се е движел водача на автобус „МАН” е предназначена за движение направо и наляво ,водачът не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП,тъй като той се е намирал в позиция пред лекия автомобил,в момента в скойто е настъпил първочаналния контакт.

В хипотезата,при която лентата ,в която се е движел автобусът е била предназначена за движение само направо,то водачът е имал възможност да предотврати произшествието,ако е продължил движението си направо през кръстовището.

В показанията си вещото лице също сочи ,че е невъзможно автобусът да изпревари лекия автомобил на свидетеля, да го заобиколи и да го удари. Най-вероятно двете МПС са били едно до друго и ако водачът на лекия автомобил се е движел на ляво е нямало да се пресекат. Най-вероятно водачът на лекия автомобил е продължил направо.

С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на чл.411 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.

Съдът приема, че причинител на вредите от настъпилото на 27.08.2020год. ПТП е водачът на л.а. „ Тойота Пикник”,с рег.№РА1374КН,св.Е. ,чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.

Същия на кръстовището на ул.”Васил Левски” и ул.”Дунав” ,в гр.Пловдив,след като се е пристроил в лявата лента за движение ,която е била предназачена за завиване само на ляво ,вместо разрешеното движение е продължил направо ,при което не е изчакал водача на автобус „МАН” да извърши своята маневра на ляво от средната лента за движение и след това да премине през кръстовището направо.В следствие на това управлявания от него автомобил се е ударил в зядната лява част на автобус „МАН” и му е причинил имуществени вреди.

В тази връзка съдът кредитира показанията на св.Т. К.,а не тези на св.Е.,които се опровергават от заключението на вещото лице,което в показанията си сочи , че е невъзможно автобусът да изпревари лекия автомобил на свидетеля, да го заобиколи и да го удари. Най-вероятно двете МПС са били едно до друго и ако водачът на лекия автомобил се е движел на ляво е нямало да се пресекат,а вместо това той е продължил направо през кръстовището.Ето защо с тази забранена маневра- хоризонталната маркировка му е разрешавала само движение наляво, той е станал причина за настъпване на процесното ПТП.

Застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. От представената по делото застрахователна полица е видно, че при включена рискова клауза „Пълно Каско“, както е в настоящия случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма данни, а и твърдения да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща обезщетение.

По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към 3 деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

Съгласно задължителната съдебна практика дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност

С оглед на изложеното и след като се съобрази със заключението по приетата автотехническа експертиза, съдът приема, че размера на претърпените от увредения лек автомобил ,застрахован при ищеца е 1804,56лв. , което надвишава определения от ищеца размер на застрахователното обезщетение от 1372лв.