Определение № 179 от 30.03.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 283/2026
- Вид
- Определение № 179
- Подписан
- 30.03.2026
- В сила
- 30.03.2026
- Състав
- Росица Бункова, Гергана Мирчова Симеонова, Божана Манасиева
Цитирани разпоредби
- чл.29, ал.1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.270 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 179 гр. Благоевград, 30.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Бункова
Членове:
Божана Манасиева
Гергана М. Симеонова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Въззивно частно наказателно дело № 20261200600283 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХII НПК.
Образувано е по частна жалба на подсъдимия П. А. А., с ЕГН ********** срещу Определение № 630/20.03.2026 г., постановено по НОХД 302/2026 г. по описа на РС- Благоевград, с което е оставено без уважение направеното от подсъдимия искане за изменение на взетата му мярка за неотклонение „Домашен арест“.
В жалбата са изложени бланкетни доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение и се прави искане да му бъде определена по-лека мярка за неотклонение, която ще му позволи да работи.
Въззивният съд, като взе предвид депозираната частна жалба и съобрази релевираните в нея доводи и материалите по делото, намира от фактическа страна следното:
С постановление от 11.10.2025 г. А. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.196, ал.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.
„а“НК .
В хода на ДП № 374/2025 год. по описа на 02 РУ Благоевград, с Определение № 645/12.10.2025 г., постановено по ч.н.д №1413/2025 г. на РС Благоевград на А. е определена мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Определението е потвърдено с Определение №1242/22.10.2025 г., по в.ч.н.д. 1135/2025 г. на ОС- Благоевград.
С Определение №769/11.12.2025 г., постановено но ч.н.д.1697/2025г., потвърдено с Определение №1497/17.12.2025 г., по в.ч.н.д. 1358/2025 г. на ОСБлагоевград, взетата по отношение на А. мярка за неотклонение е изменена от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“.
По реда на чл.65 НПК, подсъдимият е направил искане за изменение на 1 определената му мярка за неотклонение „Домашен арест“, като с Определение №50/22.01.2026 г. по ч.н.д.49/2026 г., потвърдено с Определение № 97/28.01.2026 г. по в.ч.н.д.№75/2026 г., същото е оставено без уважение.
По отношение на П. А. А. в РС- Благоевград е внесен обвинителен акт за извършено за времето от неустановен час на 17.10.2025 г. до 13.00ч. на 10.10.2025 г. престъпление с правна квалификация по чл.196, ал.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“НК като е образувано НОХД №302/2026 г. по описа на съда.
С атакуваното в настоящото производство Определение № 630/20.03.2026 г., по НОХД 302/2026 г. по описа на РС- Благоевград, постановено по реда на чл.270 НПК, е оставено без уважение искането на подсъдимия А. за изменение на наложената му мярка за неотклонение от „Домашен арест“ в по-лека такава.
Районният съд е приел, че събраните доказателства предпоставят наличието на обосновано предположение за вероятно участие на А. в престъплението, за което е предаден на съд. Счел е, че е налице опасност подсъдимият да извърши престъпление, основаваща се на данните за многократните му осъждания. Наличието на опасността А. да се укрие е изведена от данните за смяна на адреси, възрастта на подсъдимия и цялостното му поведение.
Подчертано е, че не са представени доказателства за поддържаното от подсъдимия влошено здравословно състояние на неговата съпруга, като посоченият инцидент, свързан с падането й по стълбите не било възможно да обоснове определянето на по-лека мярка. При постановяването на обжалваното определение е отчетено и задължителното участие на подсъдимия в съдебното производство.
От правна страна настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 НПК въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство.
В производството по реда на чл.270 НПК следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на определената мярка за неотклонение и поконкретно дали са налице предпоставките за налагане на съответната мярка, както и дали същата е съобразена с предвидените с чл.57 НПК цели.
Основателността на искане за изменение на мярката за неотклонение е обусловено от настъпила промяна на обстоятелствата, предпоставили вземане на мярката за неотклонение или наличието на новонастъпили обстоятелства, налагащи нейното изменение.
В това производство, съдът без да навлиза в подробен анализ на събраните по делото доказателства, следва да отговори на въпроса дали продължава да съществува обосновано предположение подсъдимият да е извършил престъплението, в което е обвинен.
От друга страна следва да получи отговор и въпросът за съществуването на опасностите същият да се укрие или извърши престъпление, както и дали 2 са налице данни, от които може да се направи извод за отпадане на визираните опасности.
Съставът на ОС- Благоевград, намира, че към настоящия момент продължават да съществуват законоустановените предпоставки, които са обосновали определянето на мярка за неотклонение "домашен арест" спрямо А., като не е налице промяна на обстоятелствата, които да налагат изменението й в по-лека.
Въззивната инстанция споделя направения от РС- Благоевград извод за наличието на обосновано предположение за възможна съпричастност на подсъдимия към престъплението, за което е предаден на съд. Този извод се основава на показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели А. У., Станислав Крадалиев, Николай Грозданов, Станислав Бачев, Тодор Кехайов, Симеон Апостолов, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване от 10.10.2025 г., копие на договор за покупко – продажба на битови отпадъци от физическо лице, декларация за произход на отпадъци, протокол за оглед на ВД, и ДЗ от Иван Иванов, съдържаща анализ на записи от видеокамери от района на извършеното престъпление.
Същевременно към настоящия момент не са налице доказателства, които да разколебават направения от съда извод, с уточнението, че в съдебната фаза на наказателното производство предстои да бъдат проверени доказателствата от досъдебното производство, както и да бъдат събрани нови доказателства, които могат да доведат до промяна на този извод.
Доколкото презумцията по чл. 63, ал.2 НК за наличието на опасностите от укриване и/ или извършване на престъпление е приложима единствено при първоначалното вземане на мярката за неотклонение, наличието й не следва да бъде обсъждано в настоящото производство.
Въззивният съд не споделя направения от първата инстанция извод за наличието на опасност подсъдимият да се укрие. По делото не съществуват данни А. да се е укривал или да е препятствал извършването на разследването, като обстоятелствата, че същият не живее на адреса, където е адресно регистриран и неговата възраст не са достатъчни да обусловят наличието на тази опасност.
Правилно обаче районният съд е направил извод за съществуването на опасност от извършване на престъпление. Посочената опасност е изводима от съдебното минало на подсъдимия, като от приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан за тежки умишлени престъпления, за които е изтърпявал и наказание лишаване от свобода. Тази опасност е подробно анализирана и от съдебните състави, разглеждали въпроса за първоначално налагане на мярка за неотклонение по реда на чл.64 НПК и постъпилите искания за изменение на същата по реда на чл.65 НПК.
Настоящият съдебен състав счита, че към момента не са настъпили нови обстоятелства, които да обусловят извод за отпадане на тази опасност.
Съставът на въззивния съд се солидализира и с извода на първата 3 инстанция, че определената спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „домашен арест“ е адекватна на обществената опасност на деянието и дееца.
Според въззивния съд интензитетът на опасността А. да извърши престъпление не е намалял в степен, която да предпостави определянето на по-лека от „домашния арест“ мярка за неотклонение, която да гарантира реализирането на предвидените с чл.57 НПК цели на мерките за неотклонение и нормалното провеждане на съдебното производство, в което както правилно е посочил районният съд съобразно повдигнатото обвинение, участието на подсъдимия е задължително.
На следващо място доколкото делото се намира в съдебната фаза на наказателния процес, за която липсва законова регламентация относно максималния срок, до който може да бъде наложена мярката, в производството по чл.270 НПК, съдът е компетентен да извърши собствена преценка за това обстоятелство. Видно от материалите по делото, подсъдимият търпи мярка за неотклонение, свързана с ограничаване на правото му на свободно придвижване – първоначално "задържане под стража", впоследствие изменена в "домашен арест", с продължителност под шест месеца.
Съставът на окръжния съд счита, че изминалият период на задържане не се явява неразумен и не може сам по себе си да обуслови необходимост от изменение на мярката за неотклонение, при положение, че не се констатира промяна в интензитета на опасността подсъдимият да извърши престъпление.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил и доказателствената необезпеченост на твърдението на подсъдимия за влошено здравословно състояние на съпругата му, като дори да е налице такова, определената му мярка за неотклонение по никакъв начин не засяга възможността подсъдимият да полага грижи за съпругата си.
Предвид горното, ОС- Благоевград приема, че изпълняваната по отношение на А. мярка за неотклонение "домашен арест" се явява адекватна, пропорционална и гарантираща безпрепятственото протичане на съдебния процес.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на частната жалба, поради което, първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4 НПК, ОС- Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 630/20.03.2026 г., постановено по НОХД 302/2026 г. по описа на РС- Благоевград, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия П. А. А., с ЕГН ********** за изменение на мярката му за неотклонение от „Домашен арест“ в по-лека такава 4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5